Джаганат Панда*
Индия работи за изграждане на многополюсен свят, който се формира около многополюсна Азия. Това е свят, който сближава „силите от среден порядък“ от Индо-Тихоокеанския регион за постигане на общи цели на развитието. До момента Индия успешно балансира между Русия, нейния основен партньор в сферата на сигурността и енергетиката, и САЩ, водещия й търговски партньор, но този процес ясно илюстрира дилемата на избора между Съединените щати и Китай, пред която са изправени повечето азиатски държави. Индия има потенциал да засили влиянието си върху процесите в Азия чрез укрепване на отношенията с развиващия се свят в рамките на доминираните от Китай форуми. Но постигането на консенсус относно правила, приемливи за множество държави с различна политическа тежест, само по себе си е голямо предизвикателство.
Индийската визия за многополюсния свят
През последното десетилетие набра скорост необратима тенденция в глобалните геополитически промени – фрагментирането и преконфигурирането на международния ред. Това се дължи в голяма степен на оформянето на Индо-Тихоокеанския регион като глобален гравитационен център. Некролозите за ръководения от САЩ либерален международен ред може би са преувеличени, но промяната към многополярност несъмнено е в ход.
Най-важната причина за това изменение на силите бе продължаващият възход на Китай и предизвиканите от него стратегически усложнения. Сред тях изпъква засилващата се борба за надмощие между САЩ и Китай, както и налагащите се геополитически избори за икономически зависимите от Китай азиатски държави. Влиятелните азиатски държави с различна икономическа и политическа тежест – често поставяни в общата категория на „сили от среден порядък“ – бяха особено уязвими от дилемата между жизнените интереси в сферата на сигурността и икономиката.
Войната на Русия в Украйна ускори и усложни тези калкулации. От една страна, договорно обвързаните съюзници на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион (Япония, Южна Корея и Австралия) избраха да накажат Русия посредством икономически санкции и военна помощ (невключваща оръжия) за Украйна. От друга страна, значителен брой държави – начело с Китай и Индия – останаха неангажирани. Поведението на тези държави открои нарастващото разминаване между Севера и Юга, в частност – асиметричното отражение на войната върху развиващия се свят.
Русия и Китай прокламираха
възникването на „нов многополюсен ред“
в съвместно заявление през февруари 2022 г., както и на последващите срещи на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество. Този нов многополюсен ред се опира на растящото възмущение на развиващия се свят от политиката на Запада. Но авторитарните държани не са единствени в подкрепата за многополюсната визия за света.
Държави с голямо и средно влияние от целия свят разглеждат перспективите пред себе си в един многополюсен свят. През 2022 г. германският канцлер Олаф Шолц заяви, че „нахлуването на Владимир Путин в Украйна отбелязва повратна точка в духа на глобалната политика“. Внимание заслужава формулировката на Шолц, че „епохалното тектонично разместване“ по посока на определено многополюсен свят не само изглежда неизбежно, но би могло да съживи мултилатерализма, ако се появи правилното лидерство. В Индо-Тихоокеанския регион, повечето от т.нар. сили от среден порядък – от икономически богатите Япония, Австралия и Южна Корея до преживяващата възход Индия и укрепващите държави от Югоизточна Азия – демонстрират нарастващ стремеж към глобален мащаб на своята политика. Те не желаят да останат пасивни обекти на превратностите на двуполюсното съперничество между САЩ и Китай.
Индия – основен участник и бенефициент на конкуренцията между демокрация и автокрация – изглежда най-силно привързана към идеята за многополюсна Азия и многополюсен свят. Индия не само надгради своя глобален профил посредством умела дипломация, но и се самоутвърди като лидер на развиващия се свят. Още по-важно е, че Индия се стреми да засили тежестта на мнението на глобалния Юг като част от една много по-голяма амбиция – формиране на многополюсен свят, който отхвърля политиката на „великите сили“, отразява многообразието и създава
простор за приобщаващо сътрудничество.
Голяма част от свързаните с многополярността цели на Индия визират създаване на възможности за собствения й растеж и за премахване на пречките пред устойчивия й възход като „сила от среден порядък“. Индия се стреми да се превърне в глобално признат фактор на смислените промени; нейна дългосрочна цел е постигането на статуса на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Еволюцията на индийската външна политика често е била разглеждана през призмата на необвързаността. Многовекторният профил, възприет от Индия, се основава на класическите принципи на realpolitik (подходът, отчитащ политическите реалности). Това ясно личи от позицията на страната спрямо войната между Русия и Украйна, както и цялостното противопоставяне между Запада и Русия. Индия умело се позиционира като неутрален фактор между идеологически противници, въпреки че както САЩ, така и Китай се стремят да я привлекат като инструмент за реализиране на тяхната Индо-Тихоокеанска геополитика. Апелът на Моди към Путин за „мир вместо война“, отправен на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество през септември 2022 г., илюстрира стремежа на Индия да заеме статуса на велика сила – ключов аспект на нейното разбиране за многополюсния свят.
До момента Индия успешно балансира между Русия, нейния основен партньор в сферата на сигурността и енергетиката, и САЩ, водещия й търговски партньор, но този процес ясно илюстрира
дилемата на избора между Съединените щати и Китай,
пред която са изправени повечето азиатски държави. Но отношенията между Русия и Китай представляват определено предизвикателство пред Индия. Русия е исторически партньор на Индия, докато Китай е бил неин постоянен противник.
Ускоряващият се възход на Китай и неговото засилващо се влияние в Индо-Тихоокеанския регион подтикна Индия към включване в изградената под ръководството на САЩ институционална архитектура в този регион. В нея главна роля играят форуми като Четиристранният диалог за сигурност (Quadrilateral Security Dialogue – Quad), Индо-Тихоокеанската рамка за напредък Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity (IPEF), а напоследък и I2U2 (нов формат, включващ Индия, Израел, ОАЕ и САЩ).
Изхождайки от дългосрочната си визия за повишаване на глобалния си статус, Индия се стреми да извлече устойчиви ползи от засилващото се възприемане на Китай като стратегическа заплаха, като разширява участието си в различни партньорства за сигурност, отбрана, технологично и икономическо развитие (Global Gateway на Европейския съюз, Strategic Compass на НАТО и Стратегията за национална сигурност на Япония).
В Индия намира все по-широка подкрепа
възприемането на Китай като трайна заплаха.
Това се дължи не само на напрежението заради граничните спорове между двете страни, но и на други промени – икономическият коридор Китай-Пакистан, инфраструктурните проекти в Индийския океан заради морския Път на коприната и др. Това насочва индийската политика към широкоспектърни договорености с редица държави, които имат значими интереси в Индо-Тихоокеанския регион – САЩ, ЕС и отделни държави негови членове, Япония, Южна Корея, Виетнам. Не бива да се пренебрегват и усилията на индийската дипломация за задълбочаване на контактите със страните от Централна Азия, особено след катастрофалното оттегляне на САЩ от Афганистан.
В същото време балансираният подход на Индия обуславя нейните стабилни отношения с Русия, партньорството с Китай в рамките на засилващи глобалното си влияние формати като БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество, Азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата и форумът Русия-Индия-Китай. Индийското ръководство се надява да поддържа приемлив баланс между своите многополюсни амбиции и участието в такива партньорства. Тук особена роля играят лансираните от министър-председателя Нарендра Моди многостранни политически инициативи (Neighbourhood First, Act East, Act West, Security and Growth for All in the Region, IndoPacific Oceans’ Initiative). По този начин регионалното сътрудничество и участие представляват важни насоки на поведението на Индия при липса на цялостна Индо-Тихоокеанска стратегия. Неизменна обаче остава стратегическата визия на Индия за
неизбежната многополюсна еволюция на Азия.
Стратегическа цел на Индия остава реализирането на свързаните с развитието национални интереси. Освен защитата на границите и териториалната цялост на страната, те обхващат ключовите въпроси на хранителния суверенитет, здравната, климатичната и енергийната сигурност, изграждането на качествена инфраструктура, участието в реформирането на механизмите на глобалното управление и осигуряването на регионална стабилност. Индия се стреми да постигне целите на националното и регионалното развитие, без да попадне в капана на стратегическото глобално съперничество между САЩ и Китай, което добре личи от резервите на ръководството на страната към включване в определени блокове.
Основна цел в този контекст е запазването на
стратегическата автономия на Индия.
Министърът на външните работи на страната Субрахманиан Джайшанкар пояснява, че този подход произтича от древната индийска философска традиция на „упование на себе си“ (atmanirbar) и че „индийската специфика на стратегическото мислене“ е първият стълб на националната дипломация“. Според него стратегическата автономност означава „легитимно осъществявана гъвкавост без стремеж към изключителност“, т.е. „Индия е свободна да изгражда всякакви отношения с всички държави, ако тези отношения служат на нейните интереси, но в рамките на установените правила. Ние трябва да използваме възможностите, за да отстояваме националните си интереси и да разширяваме глобалното си влияние“.
Фокусът върху мултиполярността е вторият стълб на индийската дипломация. Тук е важно да се отбележи, че Индия гледа на себе си като на основен полюс в глобалната политика, наред със САЩ, Русия и Китай. Отдавна страната се приема като държавен субект с огромен потенциал зарази своите икономически, демографски и политически ресурси, но все още остава на нивото на „сила от среден порядък“ и не успява да се издигне на желаното ниво на глобален фактор. В същото време Индия започва да усвоява политически подход, който би й дал възможност да съкрати дистанцията до големите световни сили. В неговата основа е
способността да се изграждат пълноценни отношения,
максимизиращи националните интереси, без открито да се отчуждава от потенциалните съперници.
Единството на Азия винаги е заемало централно място в индийската визия за бъдещето. Още на Шестата конференция на азиатските лидери през 2015 г. премиерът Моди заяви, че „азиатската мечта очертава бъдеще, в което всички азиатски страни ще просперират заедно“. Иначе казано, представата на Индия за многополюсния свят стъпва на визията за многополюсна Азия, а това означава, че държавите, днес принадлежащи към „силите от среден порядък“ трябва да си сътрудничат, за да постигнат общите цели на развитието. В този смисъл последователните усилия на Индия за стимулиране на многовекторни отношения с такива държави са стратегическа предпоставка за укрепването на регионалната стабилност. Но в същото време Моди многократно предупреждава, че съперничествата между регионалните сили ще дърпат Азия надолу и задържат този необходим преход.
Тук откриваме едно принципно различие между Индия и Китай: индийското стратегическо виждане не приема китайската версия за многополюсен свят, в който водещ принцип е антагонизмът между Запада и Изтока. Но двуполюсният свят също не отговаря на интересите на Индия, която се стреми към такава многополюсна архитектура, в която влиянието на големите сили (САЩ, Русия, Китай) е взаимно балансирано посредством
глобално преразпределение на силата,
съпричастност и отчетност.
Това би могло да бъде постигнато чрез реформа на международните институции – промяна, за която Индия настоява отдавна. Но тук отново изплува противоречие с Китай, който поддържа статуквото в тези организации и най-вече в ООН, гарантиращо му статуса на единствен представител на Азия в Съвета за сигурност. Засега няма изгледи Китай да подкрепи кандидатурата на Индия за постоянен член на Съвета за сигурност.
Въпреки че активното участие на Индия в различни международни организации и формати позволява на страната да постига относителен паритет с Китай, двете държави все още са несравними от гледна точка на глобалния мащаб на тяхната мощ. Именно тук се крие противоречивата смес на сътрудничество и съперничество, характеризираща отношенията между тях.
По принцип
сравненията между Индия и Китай
са доста рисковано начинание. Ако изключим съществено различаващите се социално-икономически и политически уредби на двете страни, Китай несъмнено е светлинни години напред в икономическата, технологичната и военната област. Липсата на развита инфраструктура и слабият производствен сектор съществено ограничават способността на Индия да ускори развитието си. Ръководството на страната обаче разчита на постепенно натрупващите се ефекти от многовекторната външна политика като шанс за Индия да укрепи регионалните си позиции в дългосрочен план.
Особено значение в тази посока имат контактите със страните от развиващия се свят в рамките на активно разширяващи се формати като Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС+. Тук ще наблюдаваме неагресивно, но енергично съперничество между китайската и индийската визия за многополюсния свят. Китайската версия за „истинска мултиполярност с китайски особености“ ще се конкурира с индийската концепция за „равноправни партньорства, основани на общи интереси, ценности и норми“.
Критиките срещу един бъдещ многополюсен свят,
основан върху политика на баланси и договаряния, в частност, срещу качеството на стабилността, която той предлага, имат основания. Няма съмнение, че постигането на консенсус относно правила, приемливи за множество държави с различна политическа тежест, само по себе си е голямо предизвикателство. Но мнозина смятат, че по-добрият баланс между световните сили е постижим, без непременно да застраши вече крехката глобална стабилност.
Както вървят нещата, навлизаме в един свят на асиметрична многополярност, в който ще доминират няколко силни полюса, но множество значими сили ще съжителстват и ще си сътрудничат.
*Д-р Джаганат Панда е ръководител на Стокхолмския център по въпросите на Южна Азия и Индо-Тихоокеанския регион към Института за политики в сферата на сигурността и развитието. Статията е публикувана в списанието EAST ASIA FORUM QUARTERLY Vol.15 No.1 January–March 2023
Превод от английски (с незначителни съкращения): Александър Маринов
