Освен ключов за икономиката работодател, компаниите в сектор „Строителство“ са и основен данъкоплатец. За една година строителните предприемачи са внесли данъци в размер на 7.5 милиарда лева. Това сочат данни от представен обобщен анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) заприноса на строителството към икономиката и публичните финанси в България. Секторът оказва и съществено позитивно влияние върху заетостта, доходите, градската инфраструктура.
„В публичния дебат за строителството често се виждат само крановете и строителните площадки, но рядко се отчита приносът към публичните финанси“, коментира Асен Чавдаров, управител на „КОНТРАКТ СИТИ“. „Други 2.3 милиарда лева са били изплатени под формата на заплати, а 1 милиард лева са социалноосигурителни вноски, което показва ролята на отрасъла като основен стълб на фискалната стабилност. Строителите са сред ключовите източници на приходи за държавата, а не бенефициент на публични средства.”
Според него, именно тези числа трябва да бъдат отправна точка при обсъждането на регулации, градоустройство и инвестиционна среда: „Сектор, който е съществен данъкоплатец, заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски подход от институциите, а не да бъде възприеман единствено през негативни стереотипи.“
Данните на НАСП сочат, че за една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. м нови жилища –
мащаб, който показва устойчиво търсене на нови, съвременни домове и реална нужда от модерно жилищно строителство в големите градове и развиващите се райони.
„Новите жилища са отговор на реалната житейска необходимост на хората да подобрят качеството си на живот. А това означава, че очакват изграждането на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи”, подчерта Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD.„По изчисления на НАСП строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура. Това представлява разход от 30 до 50 евро на квадрат върху РЗП на жилищните сгради. При бутиковите сгради и къщите достига до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На практика купувачите заплащат за изграждането на улиците и довеждащата инфраструктура, макар тя да е ангажимент на общината и комуналните дружества.”
По думите му,
грижата за вътрешнокварталните улици е вече поета от строителните предприемачи.
Нагледен пример е ул. „Боян Петров”, където частната инвестиция подсигури свободния достъп и движение на живущите в района. Строителната активност може да върви ръка за ръка с качественото развитие на градската среда.
Проучване на социологическа агенция „Тренд”, направено по задание на НАСП и проведено сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, посочва основните проблеми в градската инфраструктура според гражданите.
Като основен проблем е посочено паркирането,
следван от трафика и мобилността, както и замърсяването на въздуха. На четвърта позиция респондентите посочват активната строителна дейност.
„Разбираме, че строителната дейност създава временен дискомфорт на живущите – шум, движение на техника, ограничен достъп. Стремим се да налагаме по-високи стандарти и съвременни строителни методи, така че не само по-бързо да удовлетворим очакванията на клиентите си, но и да намалим неудобството за живущите в близост“, коментирад-р Щелян Калчев, инвеститор и имотен консултант, съосновател на Imvestia. „Строителството днес не е това от преди десетилетия – спецификите на материалите е различна, процесите се случват значително по-бързо, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана – без това да е за сметка на качеството. Международните данни показват, че тези процеси съкращават строителните срокове с 30 до 50%. Това на практика означава наполовина по-кратък период. Важното е при завършването на проекта да имаме не само модерна сграда за бъдещите обитатели, а и по-подредена среда и по-добра социална инфраструктура за целия квартал”, казва д-р Щелян Калчев.
