Обвиненията срещу бившия върховен представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини белязаха един от най-неудобните моменти за Брюксел през последните години.
Скандалът избухна, когато Европа усилено говори за борба с корупцията, за прозрачност и за „европейски ценности“, както и на фона на растяща подкрепа за евроскептични и популистки партии. Последиците са вече са налице – румънският евродепутат Джордже Пипереа заяви, че обмисля нов вот на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен, след като предишният му опит се провали през юли.
Европейската прокуратура официално обяви на 3 декември, че са повдигнати
обвинения срещу италианската социалистка Могерини,
която ръководеше дипломатическата служба от 2014 до 2019 г., а сега е ректор на Колежа на Европа. Обвиняеми са и още двама висши представители – бившият генерален секретар на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Стефано Санино и служител в Колежа на Европа.
Тримата бяха задържани за кратко от белгийската федерална полиция, разпитвани в продължение на часове, след което освободени, тъй като няма риск от укриване.
Упълномощеният адвокат на Могерини заяви, че тя е била „прозрачна, ясна и спокойна“ по време на дългия 10-часов разпит. Самата Могерини заяви, че има „пълно доверие в съдебната система“.
Европейската прокуратура съобщи, че има „силни подозрения“, че поръчката от 2021–2022 г. за създаване на дипломатическа академия към Колежа на Европа не е проведена честно. Ако това се докаже, може да става дума за измама, корупция, конфликт на интереси и нарушаване на служебната тайна.
Случаят е свързан с
договор за около 650 000 евро за обучение
на бъдещи дипломати в рамките на т.нар. Дипломатическа академия на ЕС. Този проект е възложен през 2021–2022 г. от ЕСВД на Колежа на Европа в Брюж, който Могерини оглавява от 2020 година.
Колежът на Европа, който е едно от основните звена, замесени в разследването, е престижен обучителен център за бъдещите европейски лидери. Това е мястото, където поколения еврократи са формирали своите възгледи и са завързвали полезни контакти. Когато институция, която претендира да бъде „инкубатор на европейски ценности“, е разследвана за корупция, това не е просто юридически проблем. Това е символичен удар по доверието, което и без това ерозира под натиска на миграционни кризи, войната в Украйна и растящия евроскептицизъм.
Според прокуратурата има „основателни подозрения“, че с Колежа на Европа е споделена неправомерно поверителна информация за критериите на обществената поръчка, което може да е повлияло на изхода на процедурата.
Сегашният върховен представител на ЕС
Кая Калас определи обвиненията като „дълбоко шокиращи“
и увери, че те не хвърлят сянка върху работата на настоящата дипломатическата служба. Но колкото и дипломатично да изглежда това изявление, то не може да скрие факта, че случаят „Могерини“ е поредното петно върху имиджа на европейските институции, които често се представят като модел за прозрачност и законност.
Скандалът идва в момент, в който ЕС активно призовава Украйна и страните от Западните Балкани да засилят борбата с корупцията, включително като условие по пътя към членство.
Случаят идва само две години след разразяването на т.нар. „Катаргейт“. Тази афера разтърси Европейския парламент след обвинения, че катарски и марокански представители са плащали подкупи на евродепутати, за да влияят върху решенията. След това последва разследване, свързано с „Хуауей“ за плащания на подкупи към членове на Европарламента.
Според анализатори, тези случаи са симптом за
системната липса на достатъчно ефективен контрол
върху европейските институции, слаби механизми за отчетност и култура на безнаказаност, която се е натрупвала с години.
Обвиненията срещу Могерини се вписват именно в тази тревожна тенденция. Но това разкритие води и до по-сериозни опасения. Ако хора на толкова високи позиции могат да бъдат замесени в схеми за едни 650 000 евро, какво остава за процесите, при които залогът е десетки милиарди.
Макар сумите в конкретния случай да не изглеждат впечатляващи, все пак са няколкостотин хиляди евро на фона на многомилиардния бюджет на ЕС, имиджовите щети могат да бъдат значителни.
Освен това, ако бъде доказано, че емблематична фигура като Могерини, която е водила преговори с Иран и е посредничила в отношенията между Сърбия и Косово, е участвала в схема за манипулиране на търгове, това ще има силен отзвук не само в Брюксел, но и извън него.
Иронията е, че почти по същото време – на 3 декември, европейските институции постигнаха съгласие за нова директива за борба с корупцията. Става въпрос за законодателен акт, който хармонизира наказанията и стандартите във всички държави членки.
Директивата предвижда от 3 до 5 години затвор
за корупционни престъпления, глоби за фирми до 5% от глобалния оборот и по-строга режим за престъпления, извършени в чужбина. Предвижда се и засилена защита за свидетели и податели на сигнали.
Тези мерки звучат убедително. Но докато самите европейски институции са замесени в скандали, всяка нова антикорупционна инициатива неизбежно изглежда като опит да се лекува симптомът, без да се третира болното място.
Разследването тепърва ще се развива. На този етап Могерини не е призната за виновна, което във всяка една правова държава има решаващо значение. Ако обвиненията се докажат, Брюксел ще се изправи пред най-големия си скандал от 1999 г. насам. Тогава комисията на Жак Сантер подаде колективна оставка. Но независимо от изхода, случаят ще остави следа. Също така може да подтикне европейските институции да съгласуват реални механизми за самоконтрол.
Случаят „Могерини“ е тест не само за прокуратурата, но и за самата европейска идея. Ако Европа иска да продължи да бъде модел за демокрация и върховенство на закона, трябва да е по-строга към подобни престъпления.
