Управителният съвет на БНБ прие за информация периодичното издание на централната бланка „Макроикономическа прогноза“*, декември 2025 година. В текущия брой е представена прогнозата за основни макроикономически показатели, изготвена към 4 декември. Тримесечното издание на БНБ представя годишни прогнози за тези показатели за България през текущата и следващите две години.
Текущата прогноза на БНБ е първата, изготвена в съответствие с утвърдените график и рамка за изготвянето на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и на експертите на Европейската централна банка. Тя е включена в агрегираните показатели на макроикономическата прогноза за еврозоната, публикувана от ЕЦБ на 18 декември миналата година, отбелязват от централната банка.
Няколко са основните акценти от публикацията.
Растежът на реалния БВП в България през периода 2025–2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г.,
като се прогнозира той да възлезе на 3.2% през 2025 г., след което слабо да се забави до 3.1% през 2026 г. и 2027-а. Частното потребление ще продължи да има основен принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори ще формират отрицателен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния хоризонт.
В резултат на продължаващото интензивно депозиране на свободни парични наличности
в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. очакваме данните за годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор да покажат ускорение в края на 2025 г., което е прогнозирано да бъде последвано от тенденция към забавяне. Същевременно присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка към монетарните условия в страната. През 2026 г. и 2027 г. годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави, но да остане сравнително висок.
Средногодишната инфлация,
измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 3.6% през 2025 г. спрямо 2.6% през 2024 г., като най-голям принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите.
Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление. През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година (3.5%) и да се забави до 3.2% през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация. Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е без промяна спрямо прогнозата от юни, докато за 2026 г. и 2027 г. е минимално понижена предвид новите технически допускания за цените на петрола и на храните на международните пазари.
*Макроикономическата прогноза се изготвя от дирекция „Икономически изследвания, прогнози и парична политика“ на БНБ и не е задължително да отразява вижданията на членовете на Управителния съвет на БНБ относно перспективите за развитието на българската икономика.
