В Университета за национално и световно стопанство се поведе кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“, организирана от катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС в партньорство с Българското национално радио.
Форумът събра представители на водещи български медии, академичната общност, регулаторни и браншови организации. Сред участниците бяха генералните директори на БТА, БНР и БНТ, издатели и медийни професионалисти. Дискусията бе разделена в три панела. Изкуственият интелект и неговата роля в медиите бяха на фокус в първите два панела, както и етичните стандарти при използването му и влиянието на алгоритмите върху информационната среда.
УНСС като платформа за спокоен и експертен дебат
„Университетът за национално и световно стопанство може и трябва да има реален принос към изкуствения интелект и неговото използване.“ Това заяви при откриването на форума ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. По думите му, темата за изкуствения интелект в медиите тепърва ще се развива и няма как да бъде изчерпана в рамките на една дискусия.
Ректорът подчерта, че УНСС традиционно предоставя неутрална академична платформа за разговори по чувствителни обществени теми. „Това е академична дискусия – спокойна, без политически и ведомствени пристрастия, с участието на сериозни медии и хора, които реално работят с изкуствения интелект“, посочи той.
Проф. Димитров обърна внимание и на въпроса защо именно икономически университет е домакин на дебат за медиите. „В УНСС имаме силна катедра по медии под егидата на ЮНЕСКО, две специалности в областта на медиите, икономиката и журналистиката. Комуникацията, медийната и финансовата грамотност са неразривно свързани с ролята на медиите в обществото, а темата за изкуствения интелект изисква именно такъв широк обществен разговор“, обясни той.
Изкуственият интелект вече е част от образованието
УНСС от няколко години активно работи в областта на изкуствения интелект, въпреки че не е технически университет. „Имаме магистърски програми, които използват изкуствения интелект в образованието, социологията, икономиката и информационните технологии. Във всички бакалавърски програми той навлиза все по-сериозно“, каза проф. Димитров.
Той отбеляза, че университетът е в процес на трансформация, така че изкуственият интелект да се използва етично, без да се компрометира академичната честност. „В началото имаше идеи да го ограничим или забраним, но това е изключително мощен инструмент с огромен потенциал, особено в икономиката“, изтъкна ректорът.
Проф. Димитров припомни, че с решение на Министерския съвет към УНСС вече е създаден научен институт за изкуствен интелект в областта на икономиката, а университетът разполага и с център за големи данни и катедри, които работят активно в тази посока. „Изследванията ще продължат, а етичните въпроси са неизменна част от този процес“, добави той.
AI в медиите – между иновацията и доверието
Акцент в дискусията постави и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, който посочи, че отговорното поведение по отношение на изкуствения интелект означава той да бъде въвеждан внимателно и обмислено.
„Трябва да управляваме процесите, а не да ги догонваме“, каза Митев и отбеляза, че загубата на чувствителност към темата за AI е риск за обществото и медиите. По думите му именно журналистиката има ключова роля да бъде коректив и в епохата на изкуствения интелект.
Генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков подчерта, че опасенията дали изкуственият интелект ще замени хората често отклоняват вниманието от по-съществения въпрос – как той ще бъде използван.
„Изкуственият интелект няма да замени хората, но тези, които го използват, ще заменят тези, които не го правят“, смята Кошлуков. Той посочи, че вече съществуват изцяло AI-базирани новинарски канали, което показва, че технологиите, за които говорим, вече са реалност.
Според него ключовото предизвикателство пред медиите е запазването на доверието и достоверността на съдържанието. Кошлуков предупреди и за риска от прекомерна персонализация, при която аудиторията получава само информация, съобразена с индивидуалните ѝ предпочитания.
По думите му, AI може да бъде ценен инструмент за редакционната работа, ако бъде обучаван в рамките на обществените ценности и културния контекст. „Най-важното за обществените медии е как чрез ИИ ще съхраним достоверността и ще изпълним обществената си мисия“, заключи генералният директор на БНТ.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев призова медиите да не подхождат със страх към изкуствения интелект, а да го опознават и използват отговорно. И добави, ако печатарската машина е направила знанието масово, изкуственият интелект го прави мигновено, но отговорността за достоверността остава изцяло в журналистите.
Той обяви, че от 16 февруари БТА ще въведе писмени правила за използване на изкуствен интелект като част от етичния си кодекс и ще създаде нова структура – „БТА Институт“, по примера на големите световни агенции. Целта е AI да се използва единствено като помощен инструмент, без да заменя журналистите, при задължителна редакторска проверка и пълна прозрачност пред аудиторията.
„Изкуственият интелект никога няма да бъде автор на новини в БТА. Човекът остава в началото и в края на процеса“, счита генералният директор на агенцията.
Ръководителят на дирекция „Онлайн проекти“ в Медийна група „България“ Станимир Въгленов подчерта, че организацията традиционно инвестира преди всичко в човешкия капитал. „Винаги сме залагали на естествения интелект и на хората“, посочи той, като акцентира върху отговорното и балансирано въвеждане на новите технологии.
Третият панел – „Алгоритмите като оръжие: AI, пропаганда и битката за истината“, модериран от д-р Илия Вълков (УНСС), е фокусиран върху дезинформацията, пропагандата и медийната грамотност.
В него участват представители на академичната общност и гражданския сектор, сред които Мария Юрукова (СУ „Св. Климент Охридски“), Камелия Иванова (АЕЖ–България), както и експерти от Коалицията за медийна грамотност и журналисти, работещи с данни и анализи.
