Протестът пред Съдебната палата в София, последван от опита да се нахлуе в кабинета на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, както и заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) и решението му, че Прокурорската колегия е компетентна да се произнесе по казуса със смяната на обвинител №1 в страната, отвориха нова серия в рубриката “Ситни, дребни… като камилчета“.
С тази разлика, че тя няма нищо общо с Трифон-Куневите верлблюди от популярната му рубрика с фейлетони, плюещи по еднопартийнно-кулисните времена.
Ланчелото (псевдоним на Трифон Кунев с който той публикува фейлетоните си в “Народно земеделско знаме”) „заковаваше“ политическото дребнотемие, маршируващо с важност. Така той се превърна в символ на интелектуалната съпротива срещу комунистическия режим. Днес пустинните му кервани вече са сменени и забравени. Сменени са и ситните му и дребни „камилчета“ с нов модел – “сарафовчета”! Те са ситни и дребни, но са с голям апетит. Те са уж временно, но все по-трайно на сцената; уж независими, но всъщност силно политически обвързани.
Бяха времена кулисни, дойдоха задкулисни!
Повече от 35 години след демократичните промени в страната, манталитетът на разполагащите с власт мекерета, забравили дълга си към обществото, не спира да се предава от внуци и внучки на правнуци и правнучки на бай Ганя Балкански.
И не само че се предава, но и се закриля от червената мантия на прокурора. Такъв извод може да се направи от 6-часовото заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, свикан от министъра на правосъдието Андрей Янкулов с една единствена точка – избор на нов изпълняващ функциите главен прокурор.
Янкулов се мотивира, че в продължение на близо три години Борислав Сарафов е заемал поста без легитимен мандат и не е предприел действия, които да изградят обществено доверие в управленските му качества.
Очакваше се, че след подобни мотиви, във Висшия съдебен съвет ще последва сериозна дискусия. Такава обаче не се проведе. Шестте часа бяха „удавени“ в размишления от „Хиляда и една нощ“ за това кой е компетентен да се произнесе – Прокурорската колегия или Пленумът на Висшия съдебен съвет.
В единия случай, ако приемем, че това е Прокурорската колегия, резултатът е предизвестен, тъй като позицията й е ясна – законовото ограничение от 6 месеца, в което някой може да е и.ф. главен прокурор, не важи за Сарафов, защото той е заварено положение.
В другия случай – не можем да сме толкова сигурни. В рамките на Пленума на Висшия съдебен съвет могат да се застъпят различни гледни точки. Като например – защо не се избере някой, който да е точно „копие“ на и. ф. гл. прокурор Борислав Сарафов, който да е законен главен прокурор през следващите 6 месеца?
Атанаска Дишева, която е част от Съдийската колегия на Съвета, отбеляза, че ситуацията с “временния” главен прокурор е много по-благоприятна от тази на титуляра: “Временният мандат може да е много по-дълъг от 7 години. Прокурорската колегия не го сменя, не може да се проведе процедура по прекратяване на мандата, защото мандат няма, не може да бъде проведено дисциплинарно производство. Няма механизъм, по който заемащият длъжността главен прокурор да бъде сменен”, описа тя настоящата ситуация.
Ситни, дребни. Но с последствия – едри!
На фона на заседанието на ВСС с искане да се определи нов главен обвинител, се разрази още един конфликт – между бившия председател на Асоциацията на прокурорите и бивш окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов и Елица Калпачка, която сега оглавява Асоциацията, а отделно от това е и районен прокурор на Благоевград.
Малко припомняне – на 20 февруари Владимир Николов обяви, че се гордее с всички свои действия в качеството си на прокурор и на административен ръководител на Окръжна прокуратура – Плевен. Ето защо той не приема мотивите, с които, по предложение на Борислав Сарафов, прокурорската колегия на ВСС го освобождава от поста окръжен прокурор на Плевен.
Един от тези мотиви е, че той системно е нарушавал принципа на случайния подбор при разпределяне на преписки и досъдебни производства, като в 40 случая не е спазил този принцип. Николов е категоричен, че това не отговаря на истината.
Нещо повече – той твърди, че дисциплинарното производство срещу него е свързано с позицията му на някогашен председател на Асоциацията на прокурорите. Николов подчертава, че като председател е отстоявал независимостта на прокурорите и прокуратурата, а на Сарафов такава Асоциация – независима – не му била удобна.
В резултат на тези му коментари настоящата председателка на Асоциацията на прокурорите – Елица Калпачка – обяви, че управлението му е било „еднолично командване“ и „кариерен слугинаж“ в полза на Иван Гешев. Тя дори намекна за нередности в Асоциацията на прокурорите по негово време.
И докато Калпачка защитаваше началника си – и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов – 15 прокурори излязоха с открито писмо до Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите с настояване да разберат кога и в рамките на каква проверка са констатирани нередностите и нарушенията, допуснати от Николов, какво е било предприето във връзка с тях и ако не е било предприето нищо – защо?
Междувременно в своя позиция във “Фейсбук” юристът Методи Лалов написа, че Владимир Николов не трябва да бъде героизиран, тъй като в качеството си на ръководител на съсловната организация не само че е подкрепял главните прокурори Иван Гешев и Борислав Сарафов, но е работил и против съдебната реформа. Накратко – пазил е статуквото, а когато са го застигнали “клановите битки”, е обърнал палачинката и пак се е ориентирал в посока „силните на деня“.
Въпросът “кой – крив и кой – прав?” в конкретната ситуация е по-скоро принципен – може ли прокуратурата да бъде независима? И оттук започва подмяната, вместо стремежът към идеалите на правовата държава.
Политикът кръжи, държавникът мълчи – няма кой да ги вразуми!?
Но да се върнем на основния въпрос – ако сега се смени Сарафов с друг, който също е “послушен” какво ще последва?
“В хипотезата, в която следващото Народно събрание не може да събере 160 гласа за избор на парламентарна квота във ВСС – остава този ВСС, който хората наричат вечния съдебен съвет. Ако остане вечният съдебен съвет, то по тази логика Сарафов може спокойно да посрещне 2030 г. като изпълняващ функциите главен прокурор“, коментира Велислав Величков от “Правосъдие за всеки” пред “Би Ти Ви”.
Има и друга дилема – ако след следващите избори статуквото се запази, най-вероятно потенциалната партия на Румен Радев няма да има мнозинство да смени Висшия съдебен съвет и тъй като няма да има такова, най-вероятно ще бъде притискана да прави компромиси. Приемаме, че единствената му сигурна опция за коалиция е с ПП–ДБ (поне засега). Ако се договори с “Възраждане”, ще започне да губи, а ако се договори с Борисов и Пеевски, нищо чудно да изчезне от парламентарния терен.
Но нека кажем нещо и за самата политическа квота във ВСС – тя отдавна не е това, което трябва да бъде, а именно обществена, която да регулира прекалената “независимост” на третата власт. Къде е академичността? Къде са експертите от гражданските сдружения? Те просто не са желани там! И причините са няколко.
Първо – когато върхът на обвинението е окупиран, всяко шумно разследване
от малкото останали честни прокурори, не е добре за здравето им.
Второ – когато кариерното израстване не зависи от професионализма, а от близостта до правилните кръгове, посланието към младите магистрати е ясно: не бъди принципен, бъди удобен.
Така се възпроизвежда масово моделът “ситен, дребен”.
И най-важното – всяко чудо е за три дни, т. е. сензацията се нормализира, „временното” се бетонира и се чака следващият повод, при който да се напълнят площадите.
Историята помни не само онези храбреци, борещи се за правда и спазване на
буквата и духа на закона, но и „другите“, които с чук рушат идеята за институционалното доверие.
Трифон Кунев е разбирал, че дребнотемието не е безобидно. Че малките хора на високи позиции раждат големи беди, дребните страхове създават дребни компромиси. Дребните сделки — големи зависимости. Дребните „временни“ решения — трайни карикатури на властовите недъзи. Или ще го проумеем, или след години пак ще се сещаме за Риналдо Риналдини (друг псевдоним, използван от Трифон Кунев).
За него все пак решение е имало: “Тресавището е постоянен спътник на политическите ни начинания, щото държавната колесница дълбоко е затънала в него и не ще бъде зле, ако се съберат всичките сили на страната, за да я изтеглят на равното”.
