В Унгария предстоят парламентарни избори на 12 април, една седмица преди аналогичния вот в България. „Банкеръ“ вече очерта общата картина към началото на предизборната кампания (https://banker.bg/2026/02/21/kampaniya-parlamentarni-izbori-ungariya-dnes/). Днес имаме основания да разширим кръга на разсъжденията, най-вече с оглед на възможните поуки за нашата политика.
Между двете събития има поне три очевидни принципни разлики. Първо, изборите в Унгария са редовни, а тези у нас – предсрочни. Второ, там през последните 15 години управлението на държавата е стабилно и уверено ръководено от партията на премиера Виктор Орбан, докато у нас вече почти десет години се наблюдава задълбочаваща се политическа нестабилност (от 2017-та до 2024 г. бяха проведени осем парламентарни вота, от които седем – предсрочни). Трето, унгарската политика се отличава с традиционно висока избирателна активност – дори и при „най-неинтересните“ избори (тези за Европейски парламент през 2024 г.) тя не падна под 55%. У нас до неотдавна и 40-процентовата кота изглеждаше непостижима.
От друга страна, с цялата условност на подобно сравнение, има и съществени прилики. Най-важната е, че
и в двете страни се появиха нови политически формации,
които отправят (или поне така изглежда) сериозно предизвикателство към партиите на „статуквото“ – „Тиса“ в Унгария и коалицията на доскорошния президент Радев „Прогресивна България“. Буквални аналогии биха били твърде рисковани, но някои изводи са интересни и може би полезни за преодоляването на кризисната ситуация у нас.
Първата особеност на днешната ситуация в Унгария, непозната за политическия живот на страната, е тоталното разминаване в оценките и прогнозите на социолозите, които са разделени на два лагера – проправителствен и проопозиционен. В навечерието на насрочването на изборите унгарският политолог Габор Тьорьок, обобщавайки данните от проучванията до момента, прави два съществени извода. Първо, подобно разделение на изследователите на политическа основа е нов феномен в унгарската политика, и второ, различията в данните два месеца преди изборите „не могат да бъдат обяснени с научно-изследователски – методологически или други – аргументи“.
Мащабът на различията може да бъде илюстриран със следните числа. Само за периода от началото на 2026 г. до края на февруари са проведени почти 20 проучвания. В 6 от тях управляващата коалиция начело с партията „Фидес“ на премиера Орбан печели изборите със средна преднина от 7 процента. Останалите предвиждат победа на новата опозиционна формация „Тиса“ със средна преднина от 12-13 процента. Иначе казано,
налице е сумарно разминаване с 20 процента,
което е възможно, само ако изследванията са правени в две различни общества или в две коренно различни социални ситуации.
Малкото видимо безпристрастни анализатори отбелязват, че това са данни, основаващи се на мненията на решилите за кого ще гласуват, но трябва да се отчита и едно друго важно обстоятелство – привържениците на опозицията са вече няколко месеца в състояние на пределна мобилизация, докато при управляващите е налице немалък резерв (по различни преценки между 200 и 400 хил. души), който може да бъде активизиран в навечерието на изборите.
Интересна унгарска особеност е, че практически всички социологически агенции или институти са проследимо свързани било с управляващите, било с опозицията – чрез подписани договори с медии, ключови фигури в техните ръководства или източници на финансиране. През есента на миналата година унгарската Служба за защита на суверенитета (създаден през 2023 г. орган за разследване на действия, застрашаващи националния суверенитет) излезе с доклад с обвинения към някои социологически агенции, че манипулират изследователските данни в изгода на опозицията и че изпълняват външни поръчки.
Друга съществена особеност на унгарската предизборна ситуация е, че
редица по-малки партии се отказаха от участие в изборите
с ясния мотив да не разделят проопозиционните гласове. От оставащите в състезанието само две имат по-съществено влияние. Определяната като крайно-дясна и националистическа формация „Нашата Родина“ е във възходяща тенденция и според всички прогнози ще преодолее 5-процентната бариера. Другата, „Демократична коалиция“, оглавявана от Клара Добрев (известен унгарски политик с български произход, внучка на последния председател на парламента от социалистическата епоха Антал Апро), вероятно ще остане „под чертата“. Тези две формации са обвинявани от лидерът на „Тиса“ Петер Мадяр, че с отказа да се оттеглят играят в полза на управляващите.
Интересен въпрос, чийто отговор вероятно ще се окаже решаващ за изхода от изборите (видимо в Унгария и може би в България), засяга
отношението на партиите към процесите в Европа и света.
Все по-ясно е, че влиянието на този фактор ще се пречупва през отражението на външните тенденции върху социално-икономическата ситуация в страната. В това отношение войните в Украйна и отскоро в Близкия Изток имат вече силно влияние в Унгария, особено с оглед последиците от проблемите с доставките на петрол. През последните седмици традиционната унгарска позиция за мирно решаване на военните конфликти и срещу подкрепата за Украйна се радикализира, най-вече от Виктор Орбан, на първо място заради прекратените доставки по петролопровода „Дружба“ и се превръща в основен инструмент в края на предизборната кампания. Масло в огъня наляха и невъздържаните заплахи на Зеленски към Орбан, на които бе принудена – макар и формално – да реагира дори враждебната към унгарския лидер Европейска комисия.
Засега в България отношението на партиите към военните конфликти се определя от тяхното идеологическо и геополитическо позициониране, но скоро ескалацията на войната срещу Иран вероятно ще предизвика болезнени социално-икономически последици и за българското общество. Тогава може да се окаже, че традиционното противопоставяне за и против „статуквото“ (олигархията) отстъпва на политическото противоборство за интерпретиране на преките ефекти от външните процеси върху практически всеки български гражданин. А това означава съществена промяна на съдържанието и последиците на предизборната кампания.
