Фантастичният роман на немския писател Михаел Енде “Приказка без край”, „претопен“ в българската предизборно-политическа обстановка, описва по най-добрия начин неспирното купуване на гласове или поне опитите това да се случи. Двадесет и шест дни преди да станат ясни резултатите от осмите предсрочни парламентарни избори, положението с тефтерчетата, прякорите в тях и предназначените суми никак не е розово за състоянието на демокрацията ни.
По-рано днес (24 март) стана ясно, че при мащабна полицейска операция проведена от ОДМВР-Пазарджик с участието на всичките структури на дирекцията, са образувани досъдебни производства по два случая за престъпления против избирателните права на гражданите. Задържани са двама души, като в автомобила на единия са открити наркотици. Отделно от това са проверени 1718 автомобила и 1769 души, инспектирани са 22 заложни къщи и офиси за бързи кредити.
В Силистра пък още седем купувачи на гласове бяха задържани от полицията. Образувани са 11 бързи и две досъдебни производства във връзка с нарушения на политическите права на гражданите. Подобна мащабна спецакция се проведе в региона и преди изборите през май 2024 година, а при друга операция през октомври същата година – отново дни преди вота – бяха спипани петима души.
В Самоков днес при спецакция „под ножа“ на униформените падна и 31-годишен криминално проявен местен жител, който в тефтер записвал имена и прякори с отразени срещу тях различни цифри и парични суми.
Примери, разбира се, може да се дават още много. Но! Най-циничното е, че сякаш не се търсят доказателства кои партии седят зад купуването на гласове. Правят се показни акции, които звучат добре в новините, но дали спират следващите купувачи и продавачи?
Въпросът е не колко струва един глас, нито как той се купува – дали с хранителни продукти, дърва за огрев или социални помощи. А защо изобщо има пазар за него? Отговорът остава неудобен – бедност, безнаказаност и политическо лицемерие, което на фона на тепърва разгръщаща се кампания, предстои да се увеличава.
