Европейският съюз е изправен пред трудна битка за определянето на своя нов дългогодишен бюджет. Дебатът около новата финансова рамка на стойност близо 1.8 трилиона евро за периода 2028–2034 г. се превърна в арена на ожесточени спорове между институциите, различни икономически приоритети и геополитически амбиции.
В центъра на този процес стои отказът на Европейския парламент да започне преговори със Съвета на ЕС – лидерите на държавите-членки, докато те не постигнат съгласие за общия размер на бюджета.
Този отказ е отклонение от установената практика и поражда сериозни опасения. Критици предупреждават, че подобна стратегия може да доведе до забавяне на споразумението до последния възможен момент. Според дипломати от ЕС това крие риск от отлагане на жизненоважни плащания на милиарди евро след 2028 г., особено за фермерите и по-бедните региони, които разчитат на европейско финансиране.
Новата стратегия на Европейския парламент
Бюджетът на ЕС, известен като Многогодишната финансова рамка, традиционно се договаря чрез сложна процедура между институциите. Обикновено първо се обсъждат секторните политики, като селското стопанство и регионалното развитие, а въпросът за конкретните суми се оставя за финала. Но този път евродепутатите решиха да обърнат процеса.
Главният преговарящ на Европарламента за дългогодишния бюдежт Зигфрид Мурешан заяви категорично, че няма да започнат тристранни преговори с Еврокомисията и Съвета на ЕС по секторното законодателство, докато не бъде постигната „сигурност относно сумите“. Заедно със съпредседателя на преговорите Карла Таварес той се стреми да увеличи влиянието на парламента в процес, в който институцията по принцип има ограничена роля.
Евродепутатите са готови да настояват за около 10% увеличение на предложения бюджет. Те разчитат, че чрез заплахата от блокиране на преговорите ще окажат натиск върху държавите членки. Въпреки това страни като Германия и Нидерландия остават твърди в позицията си за ограничаване на разходите, което поставя под въпрос успеха на тази стратегия.
В същото време предложението на Европейската комисия предвижда значително пренасочване на средства към нови приоритети, като например отбрана, стратегически технологии и енергийна сигурност. Целта е Европа да стане по-конкурентоспособна спрямо Съединените щати и Китай. Това обаче неизбежно ще доведе до намаляване на финансирането за селското стопанство, което е най-голямото перо в бюджета, и предизвиква критиките на парламента.
Време, пари и пречки
Времевият фактор играе решаваща роля в тези преговори. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща си постави амбициозната цел да постигне споразумение до декември 2026 година., което е безпрецедентно в историята на ЕС. По-вероятния срок обаче е март 2027-а, особено предвид предстоящите президентски избори в ключови държави като Франция, които могат да променят политическата картина. През 2027 г. вторият мандат на Еманюел Макрон в Елисейския дворец ще изтече, а крайнодесните и крайнолевите партии в страната са във възход.
Проевропейските сили настояват за по-бързо споразумение именно заради риска от политически промени. Но забавянето може да доведе не само до институционална криза, а и до реални икономически последици, включително забавяне на инвестиции, субсидии и програми за развитие.
Бюджетът на ЕС за 2026 г. възлиза на 192.8 милиарда евро и е насочен към отбрана, конкурентоспособност и управление на миграцията. Той допълва националните бюджети чрез програми като „Хоризонт Европа“ и „Еразъм+“, както и чрез структурните фондове. Дългосрочният бюджет за периода 2021–2027 г. е в размер на 1.2 трилиона евро, но бе подсилен от около 800 милиарда евро чрез инструмента NextGenerationEU.
Предстоящият бюджет за 2028–2034 г. се очаква да бъде още по-амбициозен, с фокус върху стратегически инвестиции. Финансирането ще продължи да идва основно от вноски на държавите членки, ДДС и мита, като ЕС търси и нови източници на приходи. Още през 2020 г. Европейският парламент подчерта необходимостта от „собствени ресурси“, които да подпомогнат изплащането на дълга, натрупан чрез NextGenerationEU. В резултат беше създадена пътна карта за въвеждането на нови приходи в периода 2021–2027 година.
Сред предложенията за увеличаване на приходите са търговията с емисии, механизмът за въглеродни корекции на границите, данъци върху корпоративните печалби, такси върху електронни отпадъци и акцизи върху тютюневи изделия. Последното предложение на Комисията от 2025-та включва и годишна вноска от големите компании, както и премахване на различни бюджетни отстъпки.
Очаква се тези нови ресурси да генерират около 40% от годишния бюджет на общността, което би намалило зависимостта от националните вноски. Въпреки това, липсата на съгласие в Съвета продължава да забавя реформите.
Освен тези финансови дебати Европа е изправена пред сериозни външни и вътрешни предизвикателства. Скокът на цените на горивата заради войната в Близкия изток, инфлацията и глобалната конкуренция изискват нов подход към общите финанси. Експерти предупреждават, че е необходима по-добра координация между Европейската комисия и Европейската централна банка, както и евентуално преминаване към по-обща фискална политика.
Само повишаването на лихвите не е достатъчно за овладяване на инфлацията и може да доведе до рецесия. Затова са нужни комплексни решения, включително дипломатически усилия и икономически реформи. Същевременно Европа остава силно засегната от енергийните пазари, особено при втечнения газ, където конкуренцията е огромна.
По темата за мерките срещу тези опасности между страните от общността също има разногласия. Някои се тревожат да не се стигне до прекомерна намеса на държавата, която може да увеличи дълга и инфлацията. Други виждат решение в стратегически инвестиции и възстановяване на индустриалната база, включително чрез развитие на ядрената енергия.
В крайна сметка дебатът за бюджета е отражение на по-обширен въпрос, а именно каква Европа искаме в близко бъдеще – по-прагматична и конкурентоспособна или по-социална.
