Може ли България да замени Унгария като прокси на Путин в ЕС? Този въпрос поставя анализ на Atlantic Council – най-старият тинк-танк към Конгреса на САЩ. От текста става ясно, че Съединените щати по-скоро не припознават лидера на „Прогресивна България“ и бивш президент Румен Радев като свой партньор, на фона на позициите му по ключови въпроси като Русия, Украйна и отбраната.
Много украинци приветстваха убедителната изборна загуба на Виктор Орбан в съседна Унгария миналия уикенд. Лесно е да се разбере защо. В продължение на години неговото правителство служеше като проруски глас в рамките на НАТО и Европейския съюз, като същевременно последователно възпрепятстваше евроатлантическата интеграция на Украйна и блокираше усилията за подкрепа на украинските военни действия, пише Atlantic Council в своя анализ.
В Киев сега има предпазлив оптимизъм, че оттеглянето на Орбан ще доведе до по-силна европейска подкрепа за Украйна, както и до по-ясен път към бъдещо членство в ЕС. Тези надежди се споделят и в редица европейски столици. Въпреки това на хоризонта се очертава нова потенциална пречка – предстоящите парламентарни избори в България на 19 април.
Ако настоящите социологически данни се окажат точни, проруският бивш президент Румен Радев може да замени Орбан като най-силния антииукраински глас в ЕС и защитник на руските интереси. Като държавен глава той осъждаше санкциите срещу Русия и се противопоставяше на снабдяването на Украйна с боеприпаси от българската отбранителна индустрия.
Бивш генерал от Военновъздушните сили и член на Комунистическата партия, Радев не е и приятел на Съединените щати. През 2019 г. той наложи вето върху покупката на изтребители F-16, което впоследствие беше отменено от парламента, но бе възприето като знак за антиамериканска позиция.
След напускането на президентския пост Радев продължи да поставя под въпрос подкрепата на страната за Украйна. През март 2026 г. служебният премиер Андрей Гюров подписа в Киев десетгодишно споразумение за сигурност, което Радев използва, за да го атакува политически и да търси подкрепа сред проруски настроените избиратели.
Предстоящите избори са осмите от ноември 2021 г. насам. Българското общество остава силно разделено – около една трета от избирателите симпатизират на Русия, а друга една трета се ориентира към Европа. Това води до нестабилни коалиции и чести политически кризи.
Към края на кампанията партията на Радев „Прогресивна България“ води с около 30% в проучванията. Ако този резултат се потвърди, той може да състави правителство с подкрепата на по-малки проруски формации.
Такова управление би било сериозен удар за Украйна и успех за Русия. В краткосрочен план това вероятно ще доведе до спиране на българските доставки на боеприпаси за Киев. В енергийно отношение може да се засили ролята на „Турски поток“ за сметка на алтернативни маршрути.
В по-широк план България, управлявана от Радев, би могла да замени Унгария като прокси на Владимир Путин в ЕС и НАТО. Макар влиянието му да не би било толкова силно, колкото това на Орбан, подобен сценарий би създал нови предизвикателства за Брюксел.
Изходът от изборите остава неясен и ще зависи от избирателната активност. Ниската активност би облагодетелствала проруски сили, докато по-висока може да доведе до прозападно управление.
Възможна е и мобилизация на обществото – през декември стотици хиляди българи протестираха срещу бюджета за 2026 г. заради обвинения в корупция, което доведе до оставката на правителството. Русия вероятно се надява подобни настроения да не се повторят в изборния ден.
