Посланиците на държавите от Европейския съюз са готови да одобрят заем в размер на 90 милиарда евро за Украйна и решението може да бъде взето в рамките на предстояща среща. Окончателното одобрение обаче остава пряко зависимо от възобновяването на транзита на руски петрол към Унгария през нефтопровода „Дружба“. Този въпрос се превърна в основния фактор за позицията на Унгария, която до момента блокираше финансовия пакет.
Кипърското ротационно председателство на Съвета на ЕС включи темата в дневния ред на срещата на постоянните представители на 27-те държави членки. Според дипломатически източници съществува реална възможност Унгария да оттегли ветото си, ако доставките на петрол бъдат възстановени преди провеждането на заседанието на 22 април. Очакванията са, че при положително развитие средствата могат да бъдат предоставени на Украйна още през май, след приключване на необходимите технически процедури.
Напускащият скоро унгарски премиер Виктор Орбан заяви, че ще отмени ветото веднага щом бъде възстановен транзитът през „Дружба“, който беше прекъснат след руска атака срещу инфраструктура в Западна Украйна през януари. Според украинските власти ремонтните дейности са в напреднала фаза, а президентът Володимир Зеленски посочи, че тръбопроводът ще бъде напълно възстановен до края на месеца. Дипломати от ЕС също се надяват, че това може да се случи в кратки срокове.
След руската атака през януари, която доведе до прекъсване на транзита, Унгария и Словакия предприеха ответни мерки, включително ограничения върху доставките на енергийни ресурси за Украйна. Киев предложи алтернативни маршрути за доставка на петрол, но възстановяването на основния тръбопровод се разглежда като най-ефективното решение.
Унгария подкрепи заема през декември, но през февруари промени позицията си заради спора около прекъснатите доставки. Орбан обвини Киев в забавяне на ремонтите, а украинското правителство подчерта, че възстановяването на тръбата изисква време и ресурси. Разногласията между двете страни доведоха до блокиране на финансовата помощ в критичен момент за украинската икономика.
Ситуацията в Унгария се промени след парламентарните избори на 12 април, когато опозиционният лидер Петер Мадяр и неговата партия „Тиса“ постигнаха убедителна победа и си осигуриха конституционно мнозинство. Макар все още да не е встъпил официално в длъжност, Мадяр вече обяви по-различен подход към отношенията с Украйна и Европейския съюз.
Той заяви, че подкрепя отблокирането на помощта за Киев, при условие че бъдат решени въпросите, свързани с енергийната сигурност на Унгария. В същото време подчерта, че страната може да не участва финансово в самия заем, въпреки че няма да възпрепятства неговото одобрение. Мадяр акцентира и върху необходимостта от прагматичен диалог и възстановяване на доверието между страните.
Паралелно с това Европейската комисия проведе първите си срещи с представители на бъдещото унгарско правителство. Според официални изявления разговорите са били съдържателни, но основен акцент остава и въпросът за размразяването на европейски средства за Унгария, които бяха блокирани заради притеснения относно върховенството на закона и корупцията.
Очаква се новото ръководство в Будапеща да направи първите стъпки за възстановяване на отношенията с европейските институции, както и да засили сътрудничеството с партньорите от ЕС и НАТО. Тази промяна може да има пряко отражение върху решенията, свързани с Украйна, включително върху одобрението на заема.
Допълнително напрежение в отношенията между Киев и Будапеща предизвика инцидентът със служители на украинската държавна банка „Ощадбанк“. В началото на март унгарските власти задържаха седем украински граждани, които транспортирали значителни суми пари и ценности в рамките на международно банково споразумение с австрийска финансова институция. Според наличната информация става дума за десетки милиони долари и евро, както и за злато.
Украински служители заявиха, че транспортът е извършен в съответствие с международните правила и европейските митнически процедури. Местните власти обаче твърдят, че разследват случая като предполагаемо пране на пари. Външният министър Петер Сиярто каза, че украинските банкови служители са пренасяли „пари на украинската мафия“. Все пак служителите бяха освободени и се завърнаха в Украйна, но средствата останаха задържани на територията на Унгария.
По-късно унгарското правителство прие специална резолюция, която позволява конфискуваните средства да бъдат съхранявани до приключване на разследването. Това предизвика остра реакция от страна на Киев, който определи действията като „кражба“, която поставя под съмнение сигурността на украинските граждани. Украинските институции дори препоръчаха да се избягват пътувания до Унгария.
Представители на украинската централна банка подчертаха, че подобни операции са стандартна практика и не нарушават правилата. Австрийски служители също заявиха, че са изненадани от действията на унгарските власти. Европейската комисия беше официално уведомена за случая, но в Брюксел не последва сериозен отзвук.
Паралелно с този инцидент украинският президент Володимир Зеленски заяви намерение да обсъди въпроса за задържаните средства с бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр. Според него парите и златото трябва да бъдат върнати незабавно.
Развитието на този казус ще бъде важно условие за подобряването на отношенията между двете страни. Възможността за диалог между новото унгарско правителство и украинските власти създава предпоставки за намиране на решение, но остават въпроси за изхода от разследването и съдбата на задържаните средства.
Всяка малка стъпка ще се смята за пробив, като се има предвид, че Орбан често наричаше Украйна „корумпирана, мафиотска държава“, която ограбва унгарците. Според него „войнолюбецът Брюксел” иска да увеличи данъците в Унгария и да праща унгарци на украинските фронтове, докато милиони нелегални мигранти може да пресекат унгарските граници заради войната в Близкия изток.
В крайна сметка, одобрението на заема от 90 милиарда евро зависи най-вече от готовността на Будапеща да възобнови връзките си с ЕС и Киев. Решението ще има съществено значение както за евентуално размразяване на задържаните еврофондове за Будапеща, така и за икономическата стабилност на Украйна и за смекчаването на вражеския тон в Европейския съюз.
