След като Държавната консолидационна компания (ДКК) „удави“ милиони в НЕремонтите на язовирите, сега гайлето остава за собствениците им.
Темата с потъналите неизвестно как 630 милиона лева, предназначени уж за ремонти на язовирите у нас периодично се актуализира от близо десетина години. Тези дни обаче стана ясно, че държавата се отказва от ремонта на 201 язовира, които се изваждат от държавния списък и се връщат на собствениците им.
От публикуваните подробни списъци за обектите е видно, че в повечето случаи собствениците всъщност са малки общини с ограничени бюджети. Как при това положение ще се случат ремонтите за тях, не е ясно…
Не е ясно също така каква ще е ремонтната съдба
и на някои обекти, по които ще продължи да работи Държавната консолидационна компания през дъщерното си дружество “Монтажи”. Там пък неяснотата произтича от факта, че етапът на строителни дейности към момента е… нула.
Сред обектите, по които не е свършено нищо, има много големи язовири, има и доста по-малки обекти.
Сред най-големите са язовир „Огоста“, собственост на Министерство на земеделието и храните, както и язовир „Бели Искър“, който е към областния управител на Софийска област. Язовирната стена на “Бели Искър” е едно от най-старите хидротехнически съоръжения в страната.
“Към момента на проектирането й не се е изисквало оразмеряване за земетръс. За прекратяване на проникване на атмосферни води в стената е необходимо да се запечата настилката на короната й”, пише в решението на служебното правителство.
Нужда от спешен ремонт още от 2018 година има язовир “Бенковски” с обем от 8 млн. куб., стопанисван от “Земинвест”. При него проблемен е основният изпускател, водовземната кула не функционира, спирателният кран е повреден и е за подмяна.
С други думи картината е повече от плачевна, но така и никой не отговаря на въпроса кой е отговорен за това, че
ремонти няма, а парите са в „неизвестност“.
Затова не е лошо да припомним, че близо осем години след като Министерският съвет на управлението, популярно като „кабинет Борисов 3“ със свое решение от юли 2018 г. подписа доста тлъст чек на Държавната консолидационна компания (бел.ред. –известна като държавната фирма за лична употреба). Сумата бе в размер на 500 млн. лева, предоставени с мотив „спешен ремонт на 414 язовира“. Тези пари бяха дадени за увеличаване на капитала на Държавната консолидационна компания и с възможност да бъдат харчени „по усмотрение“
Никой тогава дори не се замисли върху факта, че в огромната си част тези съоръжения са общинска собственост – 354, което създава юридически затруднения за ремонтирането им през държавната фирма.
Но за да се осъществи замисъла за харченето на тези пари, към които се прибавиха и още 130 млн. лева заем от другата касичка на властта по това време “ Българската банка за развитие“, подопечният на тогавашния кабинет парламент прие съответните изменения в Закона за водите.
Според тях общините, чиито съоръжения са били ремонтирани спешно от Държавната консолидационна компания, трябва да възстановят средствата на държавата или да й прехвърлят язовирите. Чрез тези текстове на практика бе легализирано правото на ДКК да може да ремонтира и язовири, държавна собственост, включени в капитала на други държавни дружества като НЕК, „Напоителни системи“, дори и ВиК оператори с държавна собственост.
Според приетите изменения в Закона за водите и те също трябва да връщат парите за ремонти на ДКК. Но кога и при какви условия – законът запази мълчание…
Цялата тази измислена схема
на финансиране на държавни дружества през друго държавно дружество и на общини през държавна фирма беше меко казано странна и неслучайно по това време се чуха гласове от сдружението на общините, които обаче се задоволиха само да бъдат „озадачени“.
Тук е моментът за припомним някои любопитни подробности. Например че на заседание на парламентарната комисия по околна среда на 17 май 2018 г. Благой Станчев от сдружението е категоричен, че възлагането на ремонти на общински язовири на държавна компания представлява ограничение на кметските права по управление на общинската собственост. Но тъй като голямата цел за „спасяването“ на критичните язовири бе поставена, никой не обърна внимание на такива „подробности“.
Междувременно отпуснатите пари взеха да потъват някъде, а ремонтите така и не се случиха.
За баталиите около изтичането на милионите
около „спешните“ ремонти на язовирите първо заговори служебният министър на икономиката Кирил Петков още през 2021 година. По това време той разкри купища нередности при възлагането на ремонтите . Заговори и за завишени цени в порядъка до …пет пъти. Излезе и доклад на Сметната палата с констатации, че част от поръчките са неизгодни и неефективни. Прокуратурата дори започва разследване, но побърза да „засекрети“ доклада.
Следващият министър на икономиката – Корнелия Нинова също се изцепи по случая, като официално заяви: „ ДКК е платила авансово 500 млн.лв за ремонт на 267 язовира, завършени са 11, един е законен!“.
И какво от това?!
После на стола министър на икономиката седна Богдан Богданов от правителството „Денков- Габриел“ , който обясни забавянето на язовирните ремонти така: „Държавното предприятие, което трябва да стопанства язовирите, не ги приема, защото има съществени недостатъци при изпълнението. И по-големият проблем е, че на въпроса, какво е необходимо да се направи, се оказа , че отговорът който получих беше, че държавата трябва да плати още 350 млн.лв., ако искаме тези язовири да бъдат завършени“.
А какво е състоянието на така и НЕремонтираните язовири днес можем само да гадаем.
Ще припомним обаче, че още в края на 2020 г. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор официално съобщи: „Процесът на класификация на язовирите в България е изцяло приключен в 13 области. Това са София-град, Софийска, Перник, Враца, Монтана, Ловеч, Разград, Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра, Добрич и Шумен. Класификацията към момента обхваща 1665 язовира, като 540 от тях попадат в първа висока степен на потенциална опасност.
От класифицираните до момента 1665 язовири, в първа висока степен на потенциална опасност са 540 броя, във втора значителна степен на потенциална опасност са поставени 167 броя, а в трета ниска степен на потенциална опасност – 425 броя. За още 243 язовири са извършени проверки на място от комисиите и предстои документална проверка за приключване на процеса по класификация за тях. За 533 проверени малки язовира са налице данни, че попадат в хипотезата на чл. 141а, ал.3 от Закона за водите и се предвижда да бъдат изключени от обхвата на контрола, осъществяван от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор“.
Към днешна дата тази картина не е променена кой знае колко.
Това може би е и причината служебният кабинет да прехвърли топката за решаването на проблемите обратно към общините. Обяснението е, че фигурирането на тези обекти в списъка с язовири за ремонт под шапката на ДКК блокира възможността собствениците да ги поддържат и да извършват превантивни ремонти. Изваждането им ще даде възможност за по-гъвкави решения за поддръжка, като държавата щяла да следи за състоянието им.
Каква ще бъде съдбата им оттук насетне никой не знае. Няма отговор и на въпроса къде са милионите, извършена ли е някаква работа досега по тези обекти, каква и за колко пари. Мила родна картинка!
