На брифинг след срещата в Министерския съвет с ресорни министри, браншови организации, синдикати, работодатели и регулатори, посветена на мерките срещу ръста на цените на храните и намаляващата покупателна способност на българите, бе направено конкретно предложение. Идеята на министъра на икономиката Александър Пулев и на земеделския министър Пламен Абровски е срокът за обсъждане на мерките за овладяване на ръста на цените, прозрачност в ценообразуването и противодействие на нелоялните търговски практики да се удължи с една седмица. Става въпрос за приетите на първо четене промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията.
Участниците в срещата са се обединили около няколко принципа – справедливи цени на храните и стоките от първа необходимост, повече български продукти в търговските обекти, както и равнопоставеност между българската и вносната продукция.
Пулев уточни, че докато се работи по конкретните законодателни мерки, правителството ще разработва дългосрочна стратегия за подкрепа на българското земеделие и животновъдство. Той добави, че по време на дискусията са били представени данни за надценки в диапазона между 65% и 95% в зависимост от продукта.
Министърът на икономиката подчерта: „Не сме във война нито с веригите, нито с търговците. Ние сме във война с нелоялните търговски практики“.
Изявление направи и Абровски, който увери, че през допълнителните 7 дни за дебати ще започне засилване на контрола и повишаване на прозрачността по цялата верига на доставки.
В хода на срещата стана ясно, че браншовите организации искат да има таван на надценките в магазините.
Това изтъкна Димитър Зоров, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите след срещата.
“Искаме търговските вериги да се насочат към практиката, с която работят техните майки в западните страни, а максималните надценки там са до 35 процента. Ние искаме за кратък период от време да има нещо, което да затвори ножиците на високите надценки, които са между 70 и 130 на сто”, обясни Зоров.
По думите му това ще освободи финансов ресурс от 40 процента. Това ще са средства, които могат да бъдат частично насочени към потребителите, а други да отидат за производителите на мляко, на зеленчуци и други продукти.
Цветан Цеков, който е сред създателите на Националната браншова камара “Плодове и зеленчуци”, подчерта, че конкретните мерки, които ще бъдат взети, ще дадат начало на възстановяването на уязвимите сектори.
