Делата-шамари срещу разследващи журналисти, атаки и заплахи срещу тяха – това беше акцентът в разискванията днес в дисциплината “Медии и съдебна власт” на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК). Гост- лектор на обсъждането бе адвокат Надежда Ковачева. Пред студентите от трети курс тя даде примери за съдебни процеси срещу разследващи журналисти, атаката и заплахите срещу тях, като даде препоръки на бъдещите представителите на четвъртата власт какво трябва да правят.
Адвокат Ковачева разказа за конфликта между някогашния главен прокурор Иван Татарчев и тогавашния следовател №1 у нас Ани Крулева, който не слизаше от първите страници на вестниците по това време. Конфликтът между тях избухва през 1993 г., когато пред депутатите Крулева обявява, че се подписват празни бланки за обиск от страна на Татарчев.
Адвокат Ковачева разказа как Татарчев дори пуска от затвора Боян Петракиев – Барона, който бил използван като вещо лице. Адвокатът припомни, че по същото време Крулева дава на президента Жельо Желев списък със 150 опасни престъпници, пуснати на свобода, който главният прокурор нарича “правен мехур”.
Пред бъдещите журналисти, Надежда Ковачева бе категорична, че “една публикация трябва да има само сигурни твърдения, доказващи че журналистът е работил добросъвестно“ . Въпреки това добрият журналист е готов да бъде осъден, но няма да си издаде източника на информация, защото загива като журналист, заяви Ковачева. Тя подчерта също, че журналистите трябва да са много предпазливи, когато боравят с изразните средства. В противен случай, една дума променя смисъла на цялата публикация.
Ковачева коментира също и предложението на ИТН в 51-то НС да се въведе затвор за журналисти. Тя заяви, че не само не трябва има затвор за журналистите, но е наложително обидата и клеветата да се декриминализират и да бъдат изкарани от Наказателния кодекс. Тя препоръча, че ако все пак се стигне до дело срещу журналист, журналистът да дава обяснения накрая, понеже нещата могат да се обърнат срещу него.
Други теми, които бяха засегнати в хода на разговора бяха за видовете тайни, педофилията и педофилското лоби у нас, Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, както и как трябва да изглежда работата на съвестния магистрат, който си върши работата.
Във връзка с делото за автомобилната катастрофа, при която загина Милен Цветков, в което адвокат Ковачева представляваше дъщеря му Калина, тя спомена, че е водила дълга битка за това как да бъде квалифицирано престъплението. В крайна сметка, на трета инстанция пред ВКС, то е квалифицирано като умишлено причиняване на смърт на пътя при евентуален умисъл, каквато е позицията и на Ковачева.
Накрая адвокатът даде още един съвет, позовавайки се на думите на Милен Цвектов: “по парите ще ги познаете”.
Надежда Ковачева работи като прокурор в периода 1976-1993 година във Видинска и Софийска районни прокуратури като ръководител Отдел „Непълнолетни“ и в Софийската градска прокуратура – в отдел „Непълнолетни“ и „Убийства”. Напуска поста си на магистрат, за да се посвети на адвокатската професия. През 1992 година се дипломира като специализант по Европейската конвенция за правата на човека от Хага. Специализира и в САЩ, Университета на Карбондейл.
