Със 157 гласа „За“ (123 на „Прогресивна България“, 6 от ДПС, 15 от „Демократична България“, 13 от „Продължаваме промяната“) парламентът прие на първо четене промените в Закона за водите, с които се цели България да извърши реформи, за които е поела ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Само един депутат – от „Демократична България“ – гласува „Против.“ „Въздържал се“ гласуваха 21 народни представители – 19 от ГЕРБ-СДС, един от „Демократична България“ и един от „Продължаваме промяната“. От „Възраждане“ изобщо не участваха в гласуването.
По време на дискусиите по законопроекта, за който депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да е до 1 юни, и от „Възраждане“, и от „Продължаваме промяната“, от ДПС, изразиха позиция, че ще поискат конкретни промени, за да може той да стане работещ. Депутатът от ДПС Искра Михайлова отбеляза, че дори и проектозаконът да не изпълни целите си, тя се съгласява с вносителите – от „Прогресивна България“, които са заявили, че той поне няма да навреди. Тази позиция бе изразена и от народни представители от ГЕРБ-СДС.
Първият подписал се под законопроекта – Георги Чакъров от „Прогресивна България“ – коментира от трибуната, че е напълно съгласен с позициите на колегите от опозицията, че е необходимо много сериозно законодателство и много сериозни усилия, за да се подобри състоянието на водния сектор.
„Ние сме особени длъжници на ВИК сектора, защото е истина, че водопроводната мрежа е крайно амортизирана с много големи загуби. И в същото време ние наистина нямаме пречистване на питейната вода. Ние имаме пречиствателни станции, които пречистват отпадните води. Не че е лошо, но тук вече е въпрос на приоритет и когато имаме някакъв обществен ресурс да го разпределяме по най-правилния начин“, коментира Чакъров.
Като проблем Михайлова определи обстоятелството, че проблемът с управлението на водния ресурс в България е изключително тежък, защото отговорността за управлението му и на водните услуги е разпръсната. До такава степен – че води до пълна безотговорност.
На следващо място е проблем, че България не разполага с ясна, адекватна, съвременна, дигитална информация за количеството и качеството на водните ресурси на територията на страната.
Друг сериозен проблем е качеството на водата за питейно водоснабяване. Искра Михайлова подчерта, че липсата на достатъчно лаборатории и липсата на достатъчно бърз процес на сертифициране на качеството на водата води до това, че дори в критични ситуации, когато тя трябва бързо да се достави, се слага водопровод, тя потича, но след това властите излизат със съвет: „Не я ползвайте, защото не става, вредна е и е пълна с какво ли не„.
Искра Михайлова не подмина и темата за цената на водата – по думите й е безспорно, че трябва да се вземат мерки, но обърна внимание, че се разчита на една наредба, която не е определена във времето и докато се изработва, цената на водата непрекъснато расте.
Какво предвиждат приетите на първо четене промени?
Ангажиментът, който България е поела по Националния план за възстановяване и устойчивост, е да гарантира минимални разходи за ползване на системите и потребените ВиК услуги и предпоставки за консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. С тази цел с промените се въвеждат показатели за качество и ефективност на ВиК услугите – единни за територията на цялата страна.
Записва се условието за диференцирани цени за услуги на битови и небитови потребители и за обекти на социалната инфраструктура с оглед постигане на дължимата социална поносимост на цената при запазване възможността за качествено поддържане, модернизация и развитие на ВиК системите. Проектът предвижда и осъществяване на ВиК услугата в обособени територии от един ВиК оператор.
Проектозаконът предвижда КЕВР – Комисията за енергийно и водно регулиране да е длъжна да определи единни условия и изисквания към ВиК услугите за територията на цялата страна, чрез показатели за качество и ефективност.
Съответно, в приетите промени показателите „качество“ и „ефективност“ са систематизирани в четири групи според вида услуги. Така например за услугата доставяне на вода на потребителите показателите са:
а) ниво на покритие с водоснабдителни услуги;
б) качество на питейната вода при потребителя;
в) непрекъснатост на водоснабдяването;
г) аварии на водоснабдителните системи;
д) налягане във водоснабдителните системи;
е) общи загуби на вода;
ж) реконструкция/ доизграждане на водоснабдителните системи;
з) активен контрол на течовете;
и) енергийна ефективност.
За услугата отвеждане на отпадъчни води показателите са:
а) ниво на покритие с канализационни услуги;
б) аварии на канализационната мрежа;
в) реконструкция/ доизграждане на канализационни системи;
г) мониторинг на главни канализационни колектори и съоръжения.
За услугата пречистване на отпадъчни води показателите са:
а) ниво на покритие;
б) качество на пречистените отпадъчните води;
в) оползотворяване на утайките от пречиствателни станции за отпадъчни
води;
г) емисии на парникови газове и въглероден отпечатък;
д) енергийна ефективност.
Има и общи показатели за всички услуги:
а) ефективност на измерването и отчитането;
б) произведена електроенергия от собствени източници – по услуги;
в) събираемост;
г) ефективност на разходите – по услуги.
В законопроекта вносителите от „Прогресивна България“ са определили 15-годишен срок за постигане на дългосрочните нива на показателите за качество и ефективност на ВиК услугите.
Предвидено е и създаване на методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи, която да се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В същото време КЕВР ще определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното ежегодно намаляване въз основа на създадената методика.
