Предложените от управляващите промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите предизвикаха сериозна реакция от страна на бизнеса. Тринадесет браншови организации от хранителния сектор изпратиха обща позиция до премиера Румен Радев на 28 май, в която предупреждават, че мерките за „овладяване на цените“ могат да доведат до обратен ефект – повече административна тежест, по-високи разходи за компаниите и ново поскъпване за потребителите. Според бизнеса, вместо да ограничат инфлационния натиск, промените рискуват да нарушат пазарната логика и да създадат несигурност в цялата верига на доставки.
Основният аргумент на предприемачите е, че държавата вече разполага с огромен обем информация за движението на стоките и цените чрез системите на НАП, Българската агенция по безопасност на храните, Агенция „Митници“ и други институции. Според тях не е необходимо компаниите да бъдат натоварвани с нови задължения за ежедневно предоставяне на допълнителни данни, което ще изисква нови инвестиции в софтуер, персонал и административни процеси.
Бизнесът настоява вместо това да се използват съвременни технологични решения и автоматизиран анализ на вече наличната информация, включително чрез инструменти с изкуствен интелект.
Предприемачите подчертават, че подкрепят идеята за по-голяма прозрачност и проследимост на суровините и храните, но не приемат модел, при който тежестта на контрола пада изцяло върху производителите и търговците. Според тях новите изисквания ще бъдат особено трудни за малките и средните компании, които нямат ресурс да изграждат сложни системи за ежедневна отчетност.
Неясните понятия и рискът от субективен контрол
Най-сериозните критики са насочени към въвеждането на понятия като „необосновано високи цени“ и „справедлива стойност“. Според бизнеса тези термини не са достатъчно ясно дефинирани и оставят прекалено голямо пространство за субективни тълкувания от страна на регулаторите. Компаниите предупреждават, че това може да доведе до непредвидимост в стопанската дейност, тъй като фирмите няма да знаят предварително каква ценова политика може да бъде счетена за нарушение.
Подобни опасения изразява и Асоциацията на българските административни съдии. В свое становище магистратите посочват, че проектозаконите съдържат редица проблемни текстове, които могат да създадат сериозни затруднения при прилагането им. Според тях дефинирането на „прекомерна цена“ основно чрез производствените разходи се разминава с практиката на Съда на Европейския съюз. Европейската практика изисква да се отчитат не само разходите, но и фактори като търсене, потребителско поведение, качество на продукта и пазарна среда.
Съдиите подчертават, че в много случаи по-високата цена не е непременно злоупотреба. Потребителите често са готови да плащат повече за утвърдена марка, по-добро качество, иновация или специфични характеристики на даден продукт. Именно затова повечето европейски държави избягват директен контрол върху цените и оставят пазара да регулира ценовите колебания чрез конкуренцията.
Особено спорна е идеята Комисията за защита на конкуренцията да може да налага временни мерки за промяна на ценовата политика още преди окончателното приключване на дадено производство. Според административните съдии това практически превръща комисията в ценови регулатор и създава риск от прекомерна намеса в свободния пазар.
Допълнително напрежение поражда и предложението няколко компании с над 60% общ пазарен дял автоматично да трябва да доказват, че не действат като олигопол. Тази мярка може да засегне цели сектори от икономиката, включително телекомуникациите и банковия сектор, където концентрацията по принцип е по-висока.
По-малко промоции и риск за потребителите
Една от най-коментираните идеи в законопроектите е ограничаването на промоционалните кампании. Според предложенията максималният размер на отстъпката, която доставчикът може да предостави при инициатива на търговеца, не трябва да надвишава 10 процента. Бизнесът предупреждава, че това ще доведе до сериозно свиване на промоциите в магазините и ще лиши потребителите от възможността да купуват определени стоки на по-ниски цени.
Производителите и търговците отбелязват, че промоционалните кампании са важен инструмент за стимулиране на потреблението, разчистване на складови наличности и популяризиране на нови продукти. Ограничаването на тези механизми според тях ще намали конкуренцията между веригите и ще направи цените по-твърди и по-малко гъвкави.
Сериозна критика има и срещу предложението разликата в надценките при сходни продукти да бъде ограничена до 10 процента. Според бизнеса подобна мярка не отчита спецификата на различните ценови сегменти. В една и съща продуктова категория могат да съществуват както масови стоки с ниска печалба и голям оборот, така и премиум продукти с по-висока надценка и по-малък обем продажби. Прилагането на еднакъв стандарт за всички би изкривило пазарната среда и би ограничило разнообразието на предлаганите продукти.
Критиците на законопроектите предупреждават, че прекомерната регулация може да обезкуражи инвестициите и иновациите. Ако компаниите бъдат принудени да поддържат цени близки до минималните си разходи, това би намалило стимулите за развитие, модернизация и подобряване на качеството. Именно затова европейската практика допуска намеса в цените само в изключителни случаи и при много внимателен икономически анализ.
Политическият спор около мерките също се изостря
Управляващите твърдят, че целта е защита на потребителите и ограничаване на спекулативното поскъпване, докато опозицията предупреждава за риск от прекомерна държавна намеса. Част от парламентарните сили настояват най-спорните текстове да отпаднат между първо и второ четене, но засега мнозинството не показва готовност за сериозни отстъпки.
Ако законите бъдат приети в сегашния им вид, е възможно да последват конституционни спорове и съдебни дела. Вече се обсъжда вариант част от текстовете да бъдат атакувани пред Конституционния съд, а експерти предупреждават, че неясните дефиниции и широките правомощия на регулаторите могат да създадат продължителна правна несигурност.
Дебатът около ценовия контрол показва колко е трудно да се намери баланс между защитата на потребителите и свободната пазарна икономика. В условията на висока инфлация общественото очакване за държавна намеса е силно, но икономическата история многократно е показвала, че прекомерното административно регулиране често води до дефицити, ограничена конкуренция и още по-високи цени.
