Липсата на качествен политически материал у нас и изборът на популизма като константна финансова политика водят до перманентно поставяне на административни намордници. Вместо реформи с поглед към бъдещето. Икономическата конюнктура като че ли за пореден път налага мнението, че след Валутния борд отново ни чака наложена силово система на контрол – Бюджетен борд.
Тази рестриктивна форма е механизъм за строг контрол върху държавните финанси, при който правителството не харчи повече, отколкото реално има като приходи. Това, което прави и всеки човек или всяко домакинство, което няма рисково поведение да прибягва до бързи кредити за прищевки.
Идеята е подобна на работата на валутен борд, но вместо върху парите и обменния курс – контролът е върху държавния бюджет. Става дума за ограничение на бюджетния дефицит; таван на държавния дълг; изискване нови разходи да се покриват с реални приходи; автоматични корекции, ако разходите излязат извън рамките.
Целите са повече от благородни – по-ниска инфлация; по-стабилни публични финанси; повече доверие от инвеститори и кредитори; ограничаване на политическото харчене преди избори.
В българския контекст понякога терминът се използва по-неформално в политически дебати и може да означава предложение за по-строга фискална дисциплина, а не конкретен официален режим.
А има ли европараметри прекомерният дефицит?
Ако България изпадне в ситуация на свръхдефицит (обикновено се има предвид дефицит на държавния бюджет над референтната стойност от 3% от БВП по правилата на ЕС), последствията зависят от това колко голям е дефицитът, колко дълго продължава и дали има убедителен план за корекция.
Ако Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз преценяват, че дефицитът е прекомерен, могат да започнат официална процедура. Това не означава автоматично санкции, а изискване за план с мерки и срокове.
Правителството може да бъде принудено да забави част от публичните инвестиции, да ограничи ръста на разходите и да търси реформи в пенсионната система, администрацията или социалните плащания. В краен случай натискът може да стигне до промени на данъци или такси, което е най-малко желаната мярка от което и да е правителство.
Такъв режим на строга фискална дисциплина и външен надзор върху бюджетите Европейската комисия и европейските институции наложиха на държави като Гърция, Португалия, Ирландия и частично Испания след кризата от 2008 г. – 2012 година.
Едва ли Брюксел ще ни „удари през пръстите” за временна дупка в хазната. Самият дефицит не е непременно лош – при криза или рецесия често се допуска по-голям дефицит. Но ако е траен и не е финансиран устойчиво, той води до натиск върху инфлацията, по-малко пространство за бъдещи антикризисни мерки и по-несигурна бизнес среда.
Брюксел прави разлика между еднократен по-висок дефицит (например заради криза или големи инвестиции), който е управляем и структурен, продължителен дефицит, който е сериозен проблем.
За България конкретният риск не идва толкова от нивото на дълга само по себе си (исторически тя поддържа сравнително нисък държавен дълг спрямо много други страни в ЕС), а от това дали дефицитът ще стане устойчив модел, който изисква постоянно ново финансиране.
В „червената зона” ли сме вече?
Официалната прогноза на българското правителство за бюджетния дефицит през 2026 г. е 3% от БВП. Това е заложено в проектобюджета и средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Икономисти от управляващата партия залагат на 3.5 на сто с уточнението, че Брюксел ще ни опрости минималното превишение.
Но има и евротревога – Европейска комисия в пролетната си прогноза от май очаква дефицитът да достигне около 4.1% от БВП през тази година.
„Няма как да не се тегли нов дълг, при положение че дефицитът се увеличава. Очаквам до края на тази година да излезем на 4% в най-добрия случай. Разходите за отбрана обаче няма да бъдат включени в него и затова няма да се заведе процедура за свръхдефицит. Като ги премахнем, слизаме под 3 процента”. Това казва икономистът доц. Григор Сарийски от БАН.
Едновременно с това обаче той напомня, че ситуацията вече е драматична. По думите му „за април дефицитът достига 1.4% от БВП, което е два пъти повече от 2025 година. Международните инвеститори разбират накъде отиват нещата и нямат особено доверие на държавата“.
Според Сарийски “Сега видяхме, че към края на месец март имаме рекорден дефицит – 1.4% от БВП, като това е периодът, в който се събират данъци, т.е. не би трябвало да имаме толкова голям дефицит. За съпоставка миналата година беше под 1 процента. Така че от тази ситуация да вкарате финансите в ред при положение, че разходите ви нарастат изпреварващото, е много трудно”.
Някои финансисти твърдят, че реалният дефицит за тази година ще е не по-малко от 5-6%, но като се приспаднат разходите за отбрана ще се сведе до около 3.5 на сто. Което може да бъде преглътнато от Брюксел.
Очаква ли ни „гръцки сценарий”, както ни убеждават от опозицията?
Едва ли, защото между 2008 и 2016 година БВП на Гърция спада с около 25%, безработицата достига над 27%, младежката безработица надхвърля 50%, стотици хиляди млади хора емигрираха.
Такива проблеми в България не съществуват. Но все пак е по-добре сами да влеем разум в държавните разходи и сами да си наложим Бюджетен борд, отколкото да се „излагаме пред чужденците”. И те да ни го налагат.
Брюксел би ни спасил, но оттам също идва опасност
Според Института за пазарна икономика по-голям бюджет на ЕС крие рискове за България.
„България влезе в клуба „Приятели на кохезията“ и настоява за по-голям бюджет на ЕС и повече пари за сближаване. Но това може да бъде опасно”, коментират аналитиците. Те отчитат, че за 19 г. членство в ЕС (2007-2025 г.) нашата страна отчита вноска в бюджета на общността в размер на общо 10.9 млрд. евро срещу получени безвъзмездни средства в размер на 27.7 млрд. евро. Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет, получаваме 2.54 евро за сближаване, инвестиции в регионите и т.н. Това е очевиден стимул българското правителство да подкрепя максимален бюджет на евросъюза, особено по отношение на фондовете за сближаване, тъй като очакването е, че така държавата ще получи повече средства за инвестиции в качество на живот.
Само че фундаменталната роля на ЕС не е да събира пари от страните членки и да ги дава на по-бедните. Не това е причината да имаме общ съюз и споделени ценности. Фундаменталната роля на ЕС е да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-вече чрез икономическа интеграция и свободи, тоест чрез функционирането на единния пазар.
Участието на България в единния европейски пазар и е донесло повече икономически ползи от помощите от бюджета на ЕС. В този смисъл свободите в ЕС носят повече конкурентоспособност и просперитет от парите за кохезия. Съответно големият тест пред бюджета на блока е дали подкрепя конкурентоспособността и функционирането на единния пазар или просто търси повече власт и ресурси.
По-големият европейски бюджет означава (по дефиниция) нови собствени приходи в бюджета на ЕС и повече фискална централизация. Участвайки в групата „Приятели на кохезията“ и натискайки за по-голям бюджет, автоматично отваряме вратата за нови европейски данъци и споделен дълг. И това е изрично написано в общата позиция на желаещите повече кохезия.
От Института за пазарна икономика сочат два примера. Над 300 големи компании в България ще бъдат засегнати от новия корпоративен данък на ниво ЕС (CORE). Ще внасят допълнителен данък, без значение дали печелят през съответната година. От друга страна 15% от приходите от акцизи върху тютюневите изделия са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на ЕС. Тук България ще бъде най-засегнатата в ЕС, тъй като разчита в най-голяма степен на тези приходи.
