Премиерът Румен Радев заяви, че в средносрочен план България ще продължи да прилага декларацията, подписана от правителството на Росен Желязков през 2025 г., тъй като я определя като разумен и балансиран документ с петгодишен обхват. Въз основа на нея страната ще сключва ежегодни споразумения за подаване на определени количества вода към Гърция, като тези количества могат да се коригират според климатичните условия.
Изказването на Радев дойде по време на парламентарни контрол в отговор на въпрос от Петър Петров („Възраждане“) за общата политика на правителството по отношение дългосрочното водоподаване на гарантирани водни количества към Гърция.
Той подчерта, че основният принцип в тази политика е да се поддържа баланс между защитата на българския суверенитет и националните нужди, от една страна, и развитието на стратегическите отношения с Гърция, от друга.
Радев посочи, че България е изпълнила задълженията си по предишното споразумение от 1964 г., което е изтекло и е било с репарационен характер. По думите му страната вече няма международно или европейско задължение да подава вода към Гърция, а настоящото сътрудничество се основава на нови двустранни договорености.
Той обясни, че предишният договор е предвиждал конкретни количества вода, но след изтичането му е сключена нова съвместна декларация от 2025 г., която не е задължителен договор, а рамков документ. В него се предвиждат ежегодни споразумения между НЕК и гръцката страна за конкретни параметри и финансови условия.
Според него България има и икономическа полза от тези договорености, включително приходи от таксуване на подаваните водни количества през последната година, като същият модел се очаква да продължи и занапред.
Радев отбеляза още, че няма напредък по проекти за нови язовири по река Места поради липса на средства и дългосрочна визия. Той уточни, че до 2031 г. няма намерение за прекратяване на съществуващите договорености с Гърция, включително за река Арда.
В заключение той подчерта, че държавата трябва да спазва поетите ангажименти, защото това е въпрос на международен авторитет, и посочи, че този принцип трябва да се прилага последователно и в други външнополитически отношения. Оттук нататък, по думите му, ще се търсят по-ясни рамкови споразумения с Гърция, съобразени с реалния воден отток и конкретните параметри.
