12 храни, които да консумирате вечер за по-малко стрес

12 храни, които да консумирате вечер за по-малко стрес

Храните, които консумирате вечер, могат да повлияят на начина, по който организмът реагира на стреса. Богатите на магнезий, фибри, омега-3 мастни киселини и други полезни хранителни вещества продукти могат да подпомогнат релаксацията.

1. Авокадо

Авокадото съдържа фибри и магнезий.

Стресът може да изчерпи запасите от магнезий в организма, което да доведе до нарушения на съня и повишена тревожност. Редовната консумация на богати на магнезий храни, като авокадото, може да помогне на организма да се справя по-ефективно със стреса.

Фибрите в авокадото осигуряват по-дълготрайно усещане за ситост и намаляват риска от преяждане или емоционално хранене.

Авокадото е богато още на:

  • калий;
  • полезни мазнини;
  • витамин C;
  • витамин B6.

2. Зеленчуци

Зеленчуците съдържат фибри, които могат да помогнат за намаляване на възпалението в организма. Изследвания показват, че хранителните режими, богати на фибри, могат да намалят риска от стрес, тревожност и депресия.

Особено полезни са листните зеленчуци, които са богати на магнезий и фолат.

  • Магнезият подпомага отпускането на мускулите и нервната система.
  • Фолатът участва в производството на допамин – хормон, свързан с доброто настроение.

Разнообразните по цвят зеленчуци осигуряват и витамини A и C, които също могат да окажат положително влияние върху психичното състояние.

3. Плодове

Подобно на зеленчуците, плодовете са богати на фибри, витамини и минерали, които подпомагат управлението на стреса.

Витамин C помага за регулиране на нивата на кортизол – хормона на стреса.

Добри източници на витамин C са:

  • горските плодове;
  • цитрусовите плодове.

Бананите също са отличен избор, тъй като съдържат:

  • сложни въглехидрати;
  • калий;
  • магнезий.

4. Бобови култури и леща

Бобът и лещата осигуряват фибри, магнезий и витамини от група B.

Нахутът и лещата са добри източници на магнезий, а нахутът съдържа и L-триптофан – аминокиселина, която подпомага производството на серотонин, важен за регулирането на настроението и стреса.

Витамините от група B също имат успокояващ ефект върху организма.

5. Чисти източници на протеин

Протеините доставят аминокиселини, необходими за производството на хормони и невротрансмитери, участващи в реакцията на организма към стрес.

Недостатъчният прием на протеин може да повлияе негативно върху настроението и мозъчната функция.

Подходящи източници са:

  • риба;
  • пилешко месо;
  • пуешко месо;
  • яйца.

Яйцата съдържат витамин D, а ниските му нива се свързват със стрес, тревожност и депресия.

Пилешкото, пуешкото месо и яйцата осигуряват и витамини от група B, които подпомагат мозъчната функция и намаляват стреса.

6. Храни, богати на омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастните киселини имат противовъзпалителен ефект и могат да намалят тревожността.

Изследвания показват, че те могат да предпазват организма от резки повишения на кортизола.

Допълнителните ползи включват подкрепа за здравето на мозъка и сърцето.

Добри източници са:

  • сьомга;
  • сардини;
  • скумрия;
  • орехи;
  • чиа;
  • ленено семе.

7. Ядки и семена

Ядките и семената са отлична вечерна закуска, защото осигуряват комбинация от:

  • протеини;
  • фибри;
  • полезни мазнини;
  • магнезий.

Те съдържат и други хранителни вещества, свързани с по-доброто управление на стреса:

  • витамини от група B;
  • селен;
  • витамин E;
  • фолат;
  • калий.

8. Пробиотични и пребиотични храни

Около 95% от рецепторите за серотонин се намират в червата, което подчертава връзката между червата и мозъка.

Храните, съдържащи пробиотици, пребиотици и фибри, подпомагат здравословния чревен микробиом и могат да окажат положително влияние върху психичното здраве.

Пробиотици се съдържат в:

  • някои видове кисело мляко;
  • комбуча;
  • кисело зеле;
  • кимчи;
  • кефир;
  • темпе.

Фибрите действат като пребиотици и подхранват полезните чревни бактерии.

9. Пълнозърнести храни

Пълнозърнестите продукти осигуряват фибри и спомагат за поддържането на стабилни нива на кръвната захар.

Те осигуряват равномерна енергия и могат да намалят нивата на хормоните на стреса.

Примери:

  • овесени ядки;
  • киноа;
  • кафяв ориз;
  • пълнозърнест хляб и паста;
  • булгур;
  • елда.

10. Стриди

Стридите и другите богати на цинк храни могат да помогнат за намаляване на тревожността и стреса.

Освен това те съдържат магнезий и витамини от група B.

11. Някои видове чай

Чайовете от лайка и лавандула имат успокояващ и релаксиращ ефект.

Тъй като не съдържат кофеин, те са подходящ избор за вечерните часове.

Чаят от мента и лавандула също може да подобри качеството на съня.

Зеленият чай съдържа кофеин и може да наруши съня, ако се консумира твърде късно вечер.

12. Определени подправки

Куркумата, особено в комбинация с черен пипер, може да помогне за намаляване на възпалението и тревожността.

Тя съдържа куркумин – съединение с противовъзпалителни свойства, което подпомага здравето на мозъка.

Джинджифилът също има успокояващо действие върху стомаха и е добър избор преди сън.

Кои храни е добре да избягвате преди лягане?

Стресът и сънят са тясно свързани. Качественият сън е ключов за доброто психическо състояние и контрола на стреса.

Преди лягане е препоръчително да ограничите:

  • алкохола;
  • кофеиновите напитки и храни;
  • силно преработените продукти;
  • храните с високо съдържание на наситени мазнини;
  • сладките храни и напитки.

Вечерното меню може да играе важна роля за нивата на стрес и качеството на съня. Храни като авокадо, зеленолистни зеленчуци, плодове, ядки, риба, пълнозърнести продукти и пробиотични храни осигуряват хранителни вещества, които подпомагат релаксацията, балансират нивата на стресовите хормони и подкрепят психичното здраве. Най-добри резултати се постигат, когато тези храни са част от цялостен здравословен начин на живот.

Четете още: Може ли един банан преди лягане да ви помогне да спите по-добре?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст