В последния ден на юли депутатите ще гласуват проекторешение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент. Представители на различните парламентарни групи са се обединили около датата 25 октомври. Точно преди седмица – в ефира на БНТ – настоящият държавен глава Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира за президент, издигната от инициативен комитет.
Преди това народните представители ще обсъдят и процедурни правила за предлагане на кандидати и избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Припомняме, че вчера станаха ясни първите кандидатури за изборни членове на новия Висш съдебен съвет. Бяха обявени имената на Васил Пеловски – съдия в Административен съд – Варна и Маринела Тотева – прокурор във Върховна касационна прокуратура. Те са предложения съответно от квотата на съдиите и на прокурорите, съобщиха от кадровия орган.
В дневния ред на депутатите е и проекторешение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2026 г. От „Прогресивна България“ предлагат ваканцията на депутатите да бъде от 5 до 23 август.
Предвиден е и редовен парламентарен контрол, в който ще участват министрите на младежта и спорта – Енчо Керязов, на вътрешните работи – Иван Демерджиев, на културата – Евтим Милошев, на отбраната – Димитър Стоянов, на външните работи – Велислава Петрова, на образованието -Георги Вълчев, на регионалното развитие – Иван Шишков.
Към министрите – Иван Шишков, Евтим Милошев, Иван Демерджиев и Димитър Стоянов има по три въпроса. Вчера министърът на отбраната Димитър Стоянов също бе в парламента, тъй като се гласуваха две важни ратификации.
Народното събрание одобри споразумение за заем по SAFE, което предвижда България да получи 3 261 700 000 евр, с осигуряване на предварително финансиране от ЕК в размер на 15% от отпусканата финансова помощ или 489 255 000 евро, в срок, не по-дълъг от три месеца от влизането на споразумението в сила.
Проектите, които ще бъдат финансирани по инструмента SAFE, са пряко свързани с изпълнението на пакета „Цели за способности 2025 г.“, договорени за България по линия на членството на страната в НАТО и някои от тях са част от „Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 година“. Това са проектите за придобиване на нови трикоординатни радари, на наземно базирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, на 155 mm гаубици, на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност и на системи за защита от безпилотни летателни системи и електронна война, както и проектите за придобиване на 155 мм боеприпаси, на противокорабни ракети RBS 15 Mk и на противовъздушни ракети VL Mica, и проектът за развитие на способности за транспортно осигуряване на Българската армия.
Заемът по SAFE ще се сключи с до 10 години гратисен период, срок на изплащане до 45 години, а доставките, свързани с изпълнение на проектите по SAFE ще бъдат освобождавани от ДДС. Необходимите средства за реализацията на проектите по инструмента SAFE се предвиждат по бюджета на Министерството на отбраната в рамките на разходите за отбрана за съответната година.
Втората ратификация, която парламентът прие вчера, бе свързана с рамковото споразумение между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Франция чрез Генералната дирекция по въоръженията (DGA) във връзка с реализацията на Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“.
Предвижда се придобиване на седем нови трикоординатни радара, комуникационни и криптографски устройства и интегриране на хардуерни и софтуерни продукти в системата за командване и управление на Военновъздушните сили. Заложено е цялостната реализация да се извърши посредством Поръчката за придобиване и съпътстващ договор.
Отбранителните продукти и услуги, които ще се осигурят, включват седем броя 3D радара GM400α, с конзоли за локално и дистанционно управление (общо седем конзоли); четири допълнителни конзоли за дистанционно управление; обучение във Франция на до шест оператори и шест техници; комплекти инструменти за поддръжка на радарите; една година гаранция считано от датата на доставка на радарите в България; резервни части за пет години; възможност на радарите за работа от камион (мобилна тактическа версия); сертифициране на IFF за работа в Режим 5.
С реализирането на проекта за радарите ще бъде повишена способността за ефективно и непрекъснато наблюдение на въздушното пространство. Чрез реализацията на проекта ще се изпълнят изискванията на НАТО за формиране на основно радарно покритие в зоната на отговорност на България за откриване, съпровождане и опознаване на въздухоплавателни средства, летящи на височини над 3000 м над морското равнище, както и формиране на така наречената опозната картина за въздушната обстановка за осигуряване изпълнението на мисията Air Policing.
Министър Димитър Стоянов обясни на депутатите, че радарите, с които в момента разполагаме, макар и голяма част от тях да са цифровизирани, са надхвърлили три пъти жизнения си ресурс.
