Отново сме в челото на класацията по висока инфлация в Европейския съюз. България е с едно от най-високите годишни поскъпвания към юли тази година – 4.4%, след Румъния и Литва. Това показват данните на Евростат.
Средната стойност за ЕС е 3.0% при съкрушителна разликата – от 0.3% в Швеция до 8.2% в Румъния.
Една Европа, но много различни инфлационни реалности. За бизнеса това означава много различен натиск върху заплатите, разходите, ценообразуването и в крайна сметка КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА! Това коментира Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка.
Натрупаната инфлация ерозира чувствително конкурентоспособността на българската индустрия. Високото вътрешно потребление и бързият ръст на заплатите маскират структурния проблем, че българският износ губи позиции на международните пазари заради скъпо производство и слаба производителност. Въпреки че пиковите стойности на ценовия шок вече са зад гърба ни, икономиката на България е изправена пред ново, по-тихо и дълбоко предизвикателство.
Според последните данни на Националния статистически институт за юли годишната инфлация в страната възлиза на 4.5 процента. На пръв поглед цифрата изглежда контролируема спрямо предходни години, но дългосрочният ефект върху българския бизнес е тревожен.
Истинският проблем за икономиката не е текущият месечен индекс, а натрупаната инфлация, която за последните пет години надхвърля 40 процента. Тази ценова лавина трайно оскъпи производството, подкопа външнотърговските баланси и постави под въпрос основното предимство на местната икономика – ниската цена на труда и ресурсите.
Инфлационният натиск удря българската конкурентоспособност по три основни канала.
На първо място е раздуването на разходите за труд. Поради хроничния глад за кадри и компенсирането на инфлацията, доходите в България продължават да растат с бързи темпове. Когато обаче ръстът на заплатите изпреварва темпа на производителност на труда, себестойността на единица продукция се увеличава. Българските предприятия вече не могат да предложат „евтина“ алтернатива на европейския пазар.
На второ място е поскъпването на междинните стоки и енергията. Промишлеността страда от трайно високите нива на вътрешните цени на услугите и режийните разходи. Дори при временни спадове в цените на горивата, структурните компоненти и ценовият натиск в сектори като ресторантьорство, хотелиерство и комунални услуги свиват маржовете на печалба.
Появява се ефектът на „ножицата“ в износа. Българските износители са в капан, те не могат лесно да прехвърлят повишените си вътрешни разходи върху международните купувачи, тъй като глобалният пазар диктува цените. Резултатът е свиване на производството или изнасяне на капитали. Данните вече показват негативен принос на нетния износ към растежа и задълбочаващ се дефицит по търговския баланс.
Резултатът е много тревожен. Индустриалният спад в България продължава вече близо четири години, като началото му е отчетено в началото на 2023 година и продължава като тренд. Вярно е, че през юни 2026 г. се наблюдава лек месечен ръст от 0.4% спрямо май, но на годишна база (спрямо юни 2025 г.) производственият спад остава около 2.5 – 2.6 процента.
Кои сектори от износа са най-силно засегнати?
Инфлацията не удря всички еднакво. Най-застрашени са секторите с ниска добавена стойност, където цената на труда и суровините формира основната част от себестойността като текстилната и шивашка промишленост. Този сектор традиционно разчиташе на ниските заплати в България.
С натрупания ръст на възнагражденията от над 40%, международните брандове масово пренасочват поръчките си към Северна Македония, Албания, Тунис или Азия.
Гордостта на България – машиностроенето и производството на автокомпоненти също търпи жестоки удари. Секторът е силно зависим от цените на енергията и суровините. Понеже българските заводи работят основно като подизпълнители за големи европейски концерни (напр. германската автомобилна индустрия), те имат много малко поле за предоговаряне на цените нагоре и маржовете им са свити до минимум.
Другата гордост на отворената ни икономика е ИТ и аутсорсингът . Макар и сектор с висока добавена стойност, той също усеща „ножицата“. Заплатите в технологичния сектор у нас достигнаха нива, близки до тези в Южна и Централна Европа. Но, ако производителността не нарасне пропорционално чрез внедряване на AI , България рискува да загуби титлата си на топ аутсорсинг дестинация за сметка на страни извън Европейския съюз.
Няколко големи компании и технологични центрове в сферата на аутсорсинга и софтуерното инженерство закриха дейността си или свои ключови звена в България през последната година. Bosch (Бош Инженеринг Център София) закри своя инженерен хъб за автомобилен софтуер и R&D в София, което засяга 670 позиции на два етапа до средата на 2027 година.
Германският производител на автомобилни кабели и компоненти MD Elektronik затвори завода си във Враца. Takeaway преустанови дейността си в страната, засягайки около 700 места (включително офис служители и куриери). SMSBump (Yotpo) затвори своята маркетинг софтуерна SMS дивизия, засягайки около 115 служители. Uber закри своя R&D софтуерен център в София с 62 работни места.
Според непотвърдени сведения върви мащабно преструктуриране или изтегляне на производствената Sumitomo Electric Bordnetze и шивашката BTB България.
Фалитите на български малки и средни предприятия са трудни за осчетоводяване. Но краткият живот на фирмите, видим от затварянето на цехове и офиси, е достатъчно даказателство.
Какви са потенциалните изходи от тази ситуация?
За промяна на модела от „евтин“ към „високотехнологичен“ се говори отдавна, но нито държавата, нито бизнесът, правят нещо съществено в тази насока.
В последното си издание на „Икономически преглед“ Българската народна банка подчертава, че вътрешната среда ще продължи да генерира проинфлационен натиск.
Според доклад на Института за управление на развитието позицията на страната в глобалните класации за конкурентоспособност остава без съществено подобрение. За да запази позициите си, българската икономика трябва спешно да премине през структурна трансформация.
Тъй като предимството на ниските разходи е безвъзвратно загубено в инфлационната спирала, бизнесът има само един изход и това е инвестиции в автоматизация, иновации и повишаване на добавената стойност. Единствено по-високата производителност може да компенсира скъпия труд и да върне българските стоки на глобалната карта с позиции на лидер, а не просто на евтин подизпълнител.
Как се спасяват българските предприемачи?
За да предпазят оборотния си капитал от обезценяване, българските мениджъри пренасочват ликвидни средства към инвестиции в технологично обновление. Защото най-добрата защита срещу инфлацията е инвестицията в собствения бизнес. Закупуването на по-енергоефективни машини, софтуер за управление и роботизирани системи намалява разходите в дългосрочен план.
Други предприемачи се обръщат към корпоративни облигации и фондове на паричния пазар. Тъй като лихвите по бизнес депозитите в българските банки остават изключително ниски, фирмите инвестират свободните си кешови буфери в краткосрочни дългови инструменти в евро, които носят по-висока доходност и запазват ликвидността.
Компаниите с големи кешови наличности инвестират в собствени складови бази или производствени помещения, вместо да плащат растящи наеми, които се индексират ежегодно с процента на инфлацията, добавиха брокери на недвижими имоти.
