Предпоследно! Правителство ще има, коалиционният брак ще е между ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ). Още две парламентарни сили (Патриотичен фронт и АБВ) на моменти ще подкрепят т. нар. мнозинство. Рамо ще им дава и ДПС – ако не й чупят хатъра. Така очертаващият се брак по сметка ще е нестабилен. И въпреки че Томислав Дончев (евродепутат от ГЕРБ и член на преговорния екип от втория кръг на политическите консултации за правителството) заяви, че квоти във властта няма да има, вероятно няма да мине без тях. На Бойко Борисов ще му се наложи да е премиер на министри от Реформаторския блок, които
доскоро поставяха условие той да не поема поста
отново. Партията ГЕРБ пък ще дебатира законодателни и други инициативи на ДПС, включително и на Делян Пеевски, срещу когото миналото лято мощно протестираха. Патриотите ще трябва да попревият гръбнака си, когато ще иде реч примерно за образованието на малцинствата. Партията на Местан пък по ирония на съдбата на моменти ще е на едно мнение с отцепилия се от нея Корман Исмаилов и с неговата политическа формация (НПСД), която сега е част от Реформаторския блок.
БСП и “Атака” ще гледат сеир и ще използват ефира, за да понапомпат електоратите си преди задаващите се – явно след не особено дълго време – извънредни избори за парламент. А ББЦ на Николай Бареков ще танцува ту вляво, ту вдясно, поради което ще се върне там, откъдето тръгна.
Това е тъжната картинка от временната ни политическа зима. И няма никакво значение смирението, с което Борисов ще ни сервира в понеделник
рецептите
си за спасението
на България.
Той обеща, че е готов да поеме отговорност за три варианта на управление. Първият, краткосрочен, с правителство до кметските избори през есента на следващата година, които да са “две в едно”. Вторият вариант съвпадаше с настояването на реформаторите – за срок на съвместното управление от две години и избори “две в едно”, но заедно с президентския вот през 2016 година. Третата възможност бе за кабинет без зададен срок, но с перспективата той да управлява страната цял мандат от четири години.
И още нещо: Борисов гарантира, че няма да се кандидатира за президент, ако се реализират вторият или третият вариант. Само че малцина вярват, че такъв сценарий е възможен. По-близко до действителността, изглежда, след края на следващото си кратко управление премиерът да вкара в действие максимата на Оскар Уайлд: “Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш” и да се впусне в президентската надпревара.
Колкото до предложението на Борисов именно политическите лидери да участват в управлението като гарант, за здравината му – вече е ясно – лидери министри все пак ще има. Става дума за някои негови приятели от средите на реформаторите. Да си го кажем направо – Меглена Кунева, Божидар Лукарски и част от сега представените в служебния кабинет министри, като например вътрешния Йордан Бакалов от редиците на ДСБ. Колкото до Радан Кънев, той се поизрепчи на Борисов (не без основание), но изглежда и
на него вече му е намерена цаката
Защото уж цяла седмица Кунева била “дежурна по парламент” и щяла да представлява блока, обаче в четвъртък, след консултации между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт не тя, а той рече следното: “Договорихме с ГЕРБ двупартийно правителство и ще има мнозинство в Народното събрание, което ще бъде най-малко трипартийно”. Каза още, че ГЕРБ и реформаторите щели да пишат програма за управление, на базата на която ще правят мнозинство в парламента. На свой ред Румяна Бъчварова уточни, че партията й е съгласна да подпише коалиционно споразумение с блока. Партиите от Реформаторския блок като по чудо са единни – за двегодишен хоризонт пред новия кабинет, за свикване на Велико народно събрание, за реформа в съдебната система и т. н.
Всички водещи политици днес са категорични, че се били договаряли за пълен четиригодишен мандат на следващото правителство. Дано само като се роди властта, бащите й да не я припознаят по своему. А кой ще плаща за грешките й, като я напуснат, все още не е ясно.
Но основният въпрос днес е в друго. Докога
управленската формула, обявена от Томислав Дончев
“две плюс две” ще е равна на пет? Защото всички знаем за заявената от ДПС подкрепа за властта, както и за условията, при които я предоставят. Това, което днес никой не може да каже, е дали коалиционните партньори ГЕРБ и РБ и техните програмни поддръжници ПФ и АБВ ще бъдат подкрепяни от ДПС. Вярно е, че според заявените от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ намерения за общи действия по-важни за страната ни приоритети ще имат мнозинство от 137 народни представители (ГЕРБ – 84, РБ – 23, ПФ – 19, АБВ – 11). Което автоматично означава, че никой и
с топ не може
да развали рахатлъка им
във властта. Само че тук иде реч за спорове по различните сектори, от които поне засега излиза, че колкото са депутатите от т. нар. мнозинство (тук изключваме ГЕРБ), почти толкова са и мненията. Да си представим само какъв тюрлюгювеч би се получил, ако по дадена тема Реформаторите, Патриотичният фронт или АБВ решат да оттеглят подкрепата си от ГЕРБ.
Колкото и да не му се иска, на Борисов ще му се наложи да потропа на вратата
на небезизвестния Боянски сарай
А дори най-пресният опит сочи, че ключът към политическите и икономическите игри държи именно неговият стопанин. Как мислите, че ще реагира тогава той, ако чуе думи като тези на патриота Валери Симеонов за Жозеф Дол, който изрази резерви по отношение на това ПФ да е част от властта. А Симеонов бе доста категоричен: “Ние сме леко обидени от поведението на европееца Дол, който не се е запознал с нашата програма. Словото му е написано от 60 цигани.” В сараите няма да му се зарадват. Най-вече заради твърдото желание на патриотите ДПС да бъде изпратена завинаги в историята.
Тогава за каква програма за спасение на България говорят лустросаните ни политици? С фалшивите си усмивки обясняват как били доволни от стратегията на консултациите, а в същото време подсигуряват собствените си лидерски гърбини, карайки депутатите си да подписват клетвени декларации за вярност към групите. Ами че те сами на себе си нямат вяра.
Ние как да им повярваме,
че изпълняват своя дълг?
Впрочем не е за пренебрегване казаното още в сряда от съпредседателя на патриотите Красимир Каракачанов: “За мен мачът свърши. С хора, които сутринта говорят едно, на обед – второ, а вечерта – трето, разговорите са приключени. Оттук нататък е ясно накъде отива ГЕРБ – към коалиция с ДПС. Горчиво на младоженците и дупе да им е яко!”
В същото време бъдещите управници обясняват, че щели да правят дясноцентристко правителство. Лабиринт, от който излизане няма.
Докато ни обясняват, че евентуални избори ще са катастрофа за държавата, да си приемат бюджета, да решават по-бързо казуса с КТБ, пък после да кажат не е ли наистина по-честно хазната да се бръкне с още около 20 млн. за нови избори? За да не се чудим впоследствие кой къде си е поделил няколко пъти по толкова.
Стигне ли се до нови избори, ГЕРБ ще си понесе отговорността за сложните пируети, ако Реформаторите се изчистят отвътре, ще вдигнат поне с малко резултатите си, БСП може и да излезе от реанимация, а ДПС, както е тръгнало, е възможно и да ги изпревари. Малките играчи ще се понаместят и толкова.
Тогава вече и в България ще може да се говори за широка коалиция по примера на европейските ни партньори.
Сега какво ни предлагат? Същото като в поговорката: “Много баби, хилаво бебе!”











