Помните ли неговите метаморфози? Бивш водещ телевизионер, който след като премина от другата страна на бариерата, взе да порицава колегите си така, сякаш никога очите му не са блесвали възторжено при срещите му по работа със силните на деня. Което се помни. Когато през юни 2009 г. ГЕРБ, водена от Бойко Борисов, спечели парламентарните избори, Бареков пръв грабна букета и връхлетя в къщата на бъдещия ни премиер. От целия публичен разговор помежду им стана ясно едно: журналистът тачи до болка приятеля си и едва ли не е готов и в огъня да изгори жив за него.
През годините Бареков вероятно си е дал сметка как неговият пръв кумир е прескочил най-високата летва в политическата си кариера. И като всеки амбициозен човек е решил да последва примера му. Започна с прическата, после разбрахме от него самия, че вдига 120 кила (щанга) от лежанка. Походка, яки момчета за лична охрана и прочие. И в един момент хоп… спретна си и той партийка-а-а.
Преди изборите на 5 октомври тази година Бареков ни обеща, че след като дойде на власт, ще разкрие един милион нови работни места в частния бизнес. Е, обърка се малко – но някой му припомни, че имаме едва 300 000 безработни, и той тутакси уточни, че идело реч за свръхинвестиции, обаче в рамките на следващите 10 години, а не за едва четири на мандата.
Бареков почти се закле, че Борисов няма да управлява с неговата подкрепа. Скъса се да обикаля страната, раздавайки даже кебапчета на калпак, с едничката цел да спечели народа, който да го изстреля директно в премиерския стол. И пусна „зашеметяваща“ новина: застане ли и той един ден на кормилото на страната ни, ще пенсионира Борисов на 60 години със 130 лв. на месец, за да го види тогава какво ще прави почти безпаричен. Коментарът тук просто е излишен.
Преди това безцензурникът се зарече, че няма да е евродепутат, обаче като видя как се нареди окончателният политически пъзел в националния парламент, излетя по спешност да оправя проблемите на Европа в Брюксел. А дали поради европейската скука, или заради други подбуди, тези дни Бареков изведнъж прояви своята благосклонност към премиера Борисов. Станаха патакламите с Патриотичния фронт и „България без цензура“ отново се изпъчи на пазара. Представете си – не друг, а ренегатът от ГЕРБ Светлин Танчев, който към днешна дата председателства групата на Бареков в Народното събрание, директно предложи ББЦ за партньор на Борисов. Защото, докато патриотите били част от властта, Европа нямало да ни даде от европейските фондове.
„След Нова година ще започнат директни санкции към България заради наличието на ксенофобска партия в управлението на страната“, заплаши лидерът на партията Николай Бареков. И би тъпана, че две десни партии като ГЕРБ и Реформаторския блок е най-логично да си партнират с ББЦ, която пък от своя страна била центристка. Сиреч, ще е балансьор, ако някой все пак я поиска.
Това добре, ама как да забравим, че преди по-малко от месец хората на Бареков бяха срещу кабинета „Борисов“? Как стана така, че в последния момент преди парламентарните избори той се съюзи с ЛИДЕР на бизнесмена Христо Ковачки – когото само четири месеца преди това обвини публично в търговия с влияние и купуване на гласове за една вече бивша управляваща партия в една от неговите мини? Защо и поради какви причини Бареков забрави светкавично изявлението си от 6 ноември тази година, че пълната отговорност за сегашното ни „сбирщайн“ правителство е на ГЕРБ, която начело с Борисов накрая ще опере пешкира?
Какво ще прави тогава Барековата партия тъкмо в това правителство? Дали като едно пале Бареков се хвана на думите премиерски, че ако някой ден се извини на Борисов за купищата обиди, може и да спре да води съдебни дела срещу него и пак да са си приятели?!
Обаче дали Борисов е в състояние да забрави случката от миналата есен, когато Бареков закара пред дома му в Банкя свои съмишленици, които носеха лозунг: „Централен офис, застраховано в СИК"? Тогава момчетата носеха и друг лозунг, направен като монета – от едната страна с образа на Борисов, от другата – с този на Христо Бисеров. По думите на безцензурниците те искали да покажат на хората тези знакови лица от ГЕРБ и ДПС – символ на българската мафия.
Сега изведнъж излиза, че същите тези хора, воглаве с лидера им, искат да правят достлук с нарочените от тях за мафиоти. Вяроятно ни смятат за луди или за крайно безпаметни. Ама нали случаят "Костинброд" гръмна в деня за размисъл на 11 май преди парламентарните избори през 2013-а именно огласен от Бареков – по онова време началник на една телевизия с национален обхват. Новината за заловените готови за експедиция бюлетини в печатница "Мултипринт", чийто собственик е близък до ГЕРБ, светкавично обиколи цяла България и партията на Борисов се оказа в опозиция.
Кога е по-патриот Бареков? Когато с действията си показва на хората какви манипулации са възможни в държавата, или когато е готов да се добере до властта с откровена акробатика – знак за откровено политическо лицемерие?
На Бареков със сигурност му минава мисълта, че при едни нови избори партията му ще изпадне извън борда. Хората в мините на основния му политически спонсор Ковачки подготвят стачки заради забавените им с месеци заплати. Отделно от това той дължи около 15 млн. лв. на БДЖ – "Товарни превози". Едва ли един затънал до гуша работодател занапред ще може да храни цяла една партия.
Затова и не е чак толкова сложен отговорът на въпроса "Защо Бареков отново се бори за любовта на Борисов"? Какво пък, партията му ще участва в т. нар. тематични мнозинства в парламента, като за целта всеки път ще може и да заработи нещо за себе си, като крепи кворума.
И ето – един нов "златен пръст" си търси реализация. Досущ като стайното цвете "Атака" на Волен Сидеров в 42-я парламент, която по "патриотични" подбуди нерядко гласуваше за предложенията на ДПС – партията неин антипод.
По тази причина измежду депутатите се разпространява и следният кратък виц: "Питали радио "Ереван" колко от 14-те избраници от партията на Бареков остават лоялни към него. – Един, но ние не само за това го уважаваме" – отвърнало радиото с извинението, че на по-късен етап ще уточни мизите на останалите.
