„Загубихме половината от избирателите си заради управлението с ДПС!“. „Стана така и защото си нямаме собствена медия“. „ Защото ни липсваше смелостта да свалим навреме Сергей Станишев“. „Защото изгонихме Георги Първанов от партията“…
Под тези до болка познати предлози отделните лагери на „Позитано“ 20 водят безсмислени, но все по-сериозни вътрешнопартийни битки, които биха могли да сведат почти до кота нула ролята на столетницата в обществено-политическия живот на България.
Сред най-яростните опозиционери на председателя Михаил Миков са социалистите
които все още считат, че БСП е трябвало да се коалира с ГЕРБ в името на националния интерес. Зад тази идея стоят самият Станишев, Георги Кадиев, донякъде Мая Манолова (която преди сформирането на правителството искаше допитване до членовете и симпатизантите на БСП за общо управление с хората на Бойко Борисов), Ангел Найденов, както и част от членовете на столичната БСП.
Това е
тимът, готов да се бори докрай за реабилитацията на политиката, водена от Станишев
Колкото и да е абсурдно, в него има както отявлени политически врагове на лидера на ПЕС (Кадиев и столичната БСП) , така и възнаградени за доскорошната си вярност към него политици (Манолова – заместник-председател на 42-рия парламент, Найденов – военен министър в кабинета "Орешарски").
Разбира се, очертава се изводът, че отборът не е отбор, че единствено соловите акции на играчите са напът да унищожат БСП.
Защото в горе цитираната група по интереси има поне двама кандидати за поста на социалист номер едно. От надпреварата – когато и да е тя, почти със сигурност няма да се откажат нито Манолова, нито Кадиев. А в тази битка Станишев ще има един сигурен и прогнозируем за него играч – бившия енергиен министър Драгомир Стойнев. Той стана заместник-председател на БСП само месец преди конгреса й в края на юли по личното настояване на Станишев. А и до ден днешен Миков не дава никакъв знак, че има намерението и силата да замени Стойнев със свой кадър. Защото не иска да си отваря още по-ожесточени фронтове в партията след отстраняването на Димитър Дъбов от Изпълнителното бюро.
От друга страна, приятелите на Миков казват, че той взема решенията си бавно, че не е привърженик на резките завои в политиката. Дори и да не е така обаче, единственото негово възможно поведение в момента е да поддържа баланс с враговете с партиен билет, за да удържи колкото се може по-дълго лидерството си на „Позитано“ 20. Ако това е най-важното за председателя.
Извън вечните мераклии за лидер червеното хоро може да бъде поведено и от неговата червенокоса другарка – евродепутатката Илияна Йотова. На този етап тя отрича евентуалното си бъдещо участие в надпреварата за председателския пост. Но истината е, че той би й прилягал, защото тя има достатъчно опит в политиката и би могла, макар и в някаква степен, да потуши пожарите в партията си. Номинират ли я повечето от организациите в страната, Йотова едва ли ще им откаже.
Любопитното е, че тя, която никога не е била фен на вечния бунтар Кирил Добрев, напоследък смята, че той би бил полезен един ден в ръководството на "Позитано" 20. Думите й са ясен знак, че лежерното политическо поведение от страна на Миков не е гарант за неговото лидерство, макар и да е била на неговата страна от избирането му за БСП-шеф досега.
В лагера на социалистите, които не одобряват действията на новото ръководство, е и лидерът на БСП – Пловдив област, Георги Гергов, с чиито гласове Миков спечели председателския пост. През седмицата Гергов хвърли оставката си като председател на партията в Града под тепетата и призова всички други "областни" Бе Се Па-ри да последват примера му, а „не да го усукват по килифарски. Тоест да се държат по мъжки и без мишкарстване и прегрупиране да отидат на конгрес“ .
Гергов, който също е сред потенциалните играчи за лидерския пост, твърди, че Йотова е добър вариант за председател на БСП.
„При Станишев имаше ред и дисциплина в партията и имаше яснота. Една лоша дума не съм казвал срещу Станишев. А сега не може да имаме 25 членове бюро и аз да не им знам имената на всичките. Правим промени, като махаме Дъбов, а Янаки Стоилов какво прави там, той не е ли седем мандата депутат?“, риторично попита Гергов през седмицата.
Пред „БАНКЕРЪ“ обаче заместник-председателят на БСП Стоилов бе категоричен, че всички действия на пловдивския бизнесмен са насочени към неговото преизбиране на председателското място в БСП-Пловдив. По думите на Стоилов самият той е предприел срещи с областни шефове на БСП, за да бъдат избегнати грешките преди местните избори догодина.
А ето и реакцията за „БАНКЕРЪ“ на бившия соцдепутат и член на столичната БСП Страхил Ангелов:
„ Гергов ли е символ на промяната в партията ни? Та той е част от кръга, който в продължение на години я унищожава и ликвидира. Преди да изберем нов лидер, трябва да си отговорим на въпроса каква партия искаме да бъдем, коя е държавата на БСП и нейните ценности“. Ангелов не даде оценка за работата на Миков, тъй като по думите му той нищо и не е направил, „освен обещанието му да събира членски внос“.
„Защо и ние като останалите партии не направихме Център за обучение на кадри? – попита Ангелов и на секундата ни отговори: „За да си назначават когато и където си поискат тесния кръг от приятелките на Моника Станишева.“
И тук се налага въпросът:
не изцеждат ли всички вкупом марката "БСП"?
Не се ли умориха да си доказват кой е повече лидер от другия? Според опозицията в партията трябвало да има спешен конгрес, който да обсъди случващото се от времето на управлението на Жан Виденов до днес.
Може би по тази причина Кирил Добрев призова за среща на помирението между лидерите на БСП? Но представете си само как на една маса ще седнат Виденов, Първанов, Станишев и Миков. Първият обвини втория в предателство, когато в началото на 1997-а Първанов като председател на БСП заедно с номинирания за премиер Николай Добрев (баща на Кирил Добрев) върнаха мандата на Демократичната левица за съставяне на правителство. А личностната война между Първанов и Станишев е толкова силна, че те едва ли ще преодолеят егото си дори и само за пред публиката.
Що се отнася до Миков, той би могъл да е водещ на едно такова събитие като неутрален играч. Но такъв ли трябва да е лидерът на най-голямата опозиционна партия? И нямаше ли да е по-честно вместо да говори, че в БСП има различни мнения, Миков да признае директно за разцеплението в партията си?
Ами че то се видя и при опитите му да подмени част от екипа си на „Позитано“ 20. Далеч от погледа на мнозина остана отстраняването на варненеца Красимир Янков от Изпълнителното бюро на БСП. Веднага след това срещу Янков беше подадена жалба до Контролно-ревизионната комисия на „Позитано“ 20, която се ръководи от Мая Манолова. Според жалбата изборът на Янков за председател на Областния съвет на БСП в морската столица е бил незаконен. И защо мислите, че отговор няма? Най-малкото поради факта, че мъжът до шефката на комисията Ангел Найденов стана депутат именно от Варна. Така че Манолова едва ли би искала да има проблеми със структурата в града.
Съвсем отделен е въпросът, че при сформирането на комисиите в Народното събрание тя скочи срещу ръководството на БСП, предлагайки Румен Гечев на мястото на Петър Кънев за председател на икономическата комисия.
А Миков твърди, че в БСП има консолидация и нещата се движат добре.
Дали е така, преценете сами. Елитът й се самоизяжда, а на редовите членове им се повдига от безумното шикалкавене. Конгрес преди общинските избори догодина едва ли ще има. А тогава вече ще дойде и истинската оценка за соцпартията – тази на избирателя. Едни ще пуснат бюлетината си за АБВ, други за „Движение 21" на Татяна Дончева, трети – за „Атака“ на Волен Сидеров.
След което един от оцелелите кланове просто ще пренареди свития до минимум червен пъзел.
