Нестабилността в Близкия изток вероятно ще се задълбочи след решението на Тел Авив да проведе предсрочни парламентарни избори. Лидерите на основните парламентарно представени партии в Израел се договориха те да бъдат на 17 март 2015-а – по средата на редовния четиригодишен мандат на правителството. Новината обяви на 3 декември председателят на Кнесета Юли Еделстейн. Израелският парламент проведе и първоначалното гласуване за саморазпускането си, с което сложи формалното начало на подготовката за извънредния вот. По този начин управляващата коалиция оцеля едва 20 месеца. Което не учудва Джоел Кирш – търговец в инвестиционната компания "Псагот инвестмънт хаус". Той посочва, че от създаването на Израел през 1948-а коалициите, изкарали пълен мандат, се броят на пръсти.
По оценка на политически наблюдатели и този път "подстрекател" на правителствения крах е бил премиерът Бенямин Нетаняху, който не само че не е успял да постигне съгласие с основните си коалиционни партньори по ключови политически въпроси, но е търсил открита конфронтация с ултимативните си изисквания към тях. Дрязгите в управляващата десноцентристка коалиция започнаха още със създаването й в началото на 2013-а, но напрежението напоследък стана все по-видимо. Главните актьори в споровете с Нетаняху бяха финансовият министър Яир Лапид – лидер на центристката политическа сила "Йеш Атид", и министърът на правосъдието Ципи Ливни от партията "Ха Тнуа". Лапид отхвърли категорично исканията на министър-председателя да бъде гласуван противоречивият закон за провъзгласяването на Израел за еврейска държава, който гарантира колективните права на евреите на територията й, докато арабското население там ще има само индивидуални права. Предложението провокира обвиненията на Лапид и Ливни, че по този начин страната ще се превърне в "държава на еврейския апартейд".
Другият ключов спор бе за бюджета за отбрана, който Лапид отказа да допълни с 6 млрд. нови шекела (1.5 млрд. щ. долара) и да набави средствата, необходими за довършване на прехвърлянето на тренировъчните военни бази в южната част на пустинята Негев. Нетаняху пък замрази плановете на Лапид да освободи от ДДС купувачите на първо жилище – точка, залегнала в коалиционното споразумение на партия "Йеш Атид". Разногласия имаше и по отношение на мирните преговори с палестинците, като масло в огъня наля решението на Франция да признае Палестина за самостоятелна държава. Ситуацията съвсем се изостри, след като на 2 декември премиерът уволни Лапид и Ливни от постовете им с мотив, че няма да толерира опозиция отвътре.
Политическите наблюдатели обаче подозират, че ходът е предприет заради последните проучвания на общественото мнение, които показват, че ако изборите са сега, управляващата партия "Ликуд" на Нетаняху ще получи достатъчно гласове, за да сформира нова коалиция без политическите сили на Лапид и Ливни. Според проучванията "Ликуд" ще спечели 22 места в Кнесета – лек ръст в сравнение със сегашното й парламентарно представителство. Докато подкрепата за "Йеш Атид" предполага от сегашните 19 да и останат девет депутати. Партията "Еврейски дом", която е против създаването на палестинска държава и подкрепя строителството на еврейски селища на Западния бряг, пък може да се пребори за 17 места в парламента вместо сегашните 12 и по този начин да помогне на Нетаняху да създаде мнозинство от "ястреби" в 120-местния Кнесет.
Госпожа Ливни описа предстоящия вот като битка срещу "екстремизма" и заяви на 1 декември, че "това ще са избори между лагера на израелските ционисти и опасните екстремисти, на които трябва да се попречи да поемат контрола върху държавата Израел и да я разрушат".
Предсрочните избори със сигурност ще навредят на боледуващата икономика на страната, защото ще забавят приемането на бюджета за догодина. Те ще спрат програмите за увеличение на конкуренцията и за намаление на разходите на потребителите в различните стопански сектори – от хранителния до телекомуникационния. Извънредният вот означава, че публичните разходи ще се правят на базата на бюджета за 2014-а, разделен на 12 до съставянето на новия парламент. Следователно няма да има пари за нови проекти, нито за прокарването на ново законодателство.
