От възстановената самостоятелност на икономическото министерство засега има само един видим резултат – сладките приказки и обещания на министъра Божидар Лукарски. Откакто пое длъжността, амбициозният реформатор обикаля от конференция на конференция и сипе омайни слова за просперитета на българския бизнес и икономика като цяло.
"Сред водещите ни приоритети е да възвърнем доверието на инвеститорите и България да стане атрактивна инвестиционна дестинация и перспективен пазар“, заяви той при откриването на Българския икономически форум. Как обаче ще стане това Лукарски не каза, а изтъкна общоизвестния факт, че нашата страна продължавала да прилага благоприятна данъчна политика, поддържайки 10% корпоративен данък, 0% налог за реинвестирана печалба в общини с по-висока безработица, 10% данък върху личните доходи, 5% данък върху дивидентите, а компютрите, софтуерът и новите машини и съоръжения имат 50% годишна амортизация. Само че тази "благодат" въобще не е достатъчна за привличането на инвеститори. Данъците ни са такива вече доста години, но вместо ръст на чуждестранните капитали имаме постоянен отлив. Липсва ни политическа стабилност и предвидимост в икономическия живот, само че те не се постигат само с голите заявления на управляващите.
По време на икономическия форум Лукарски акцентира и върху Стратегията за привличане на инвестиции в страната, като очерта осем приоритетни сектора – електроника и електротехника, информационни технологии, аутсорсинг, химическа и фармацевтична промишленост, машиностроене, транспорт и логистика, хранителна промишленост и земеделие, туризъм и здравеопазване. По думите му Министерството на икономиката подкрепяло и създаването на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на държавното участие след успешното им развитие.
"В съответствие с основните цели на Стратегията "Европа 2020" други важни акценти в нашата работа са облекчаване на условията и ускоряване на процедурата за стартиране на малък и среден бизнес, ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите", отбеляза още министърът. За това неминуемо ще спомогне политиката за намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими и преминаването към уведомителен режим, където е възможно. Незнайно защо обаче през последните месеци действията в тази посока съвсем замряха. А както добре знаем, има готови планове за намаляване на административната тежест с конкретни мерки и срокове и трябва само някой да ги следва и изпълнява.
Божидар Лукарски подхвана през седмицата и темата за насърчаването на износа чрез подкрепа за експортно ориентираните предприятия и засилване на търговско-икономическите контакти като инструмент за по-бърз растеж на икономиката ни. "Участието на българските предприятия в трансатлантическата търговия ще създаде възможности за устойчив икономически растеж, а това е приоритетно за България", каза той на конференцията "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции: перспективи пред малкия и средния бизнес", организирана от Американската търговска камара и от Конфиндустрия България.
Според икономическия министър достъпът на българските производители до пазарите на трети страни и привличането на преки чуждестранни инвестиции в резултат от Споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство ще имат ключово значение за повишаване на производителността и конкурентоспособността на българския бизнес. Особено сериозни щели да са ползите за малките и средните предприятия, пред които сега има редица пречки за износ. Чудесно би било Лукарски наистина да е прав, защото дребният бизнес съставлява 99.8% от всички фирми у нас, осигурявайки 76% от работните места, а в същото време реализира едва 1.8% от износа към държави извън Европейския съюз.
