Да си поговорим за вярата. Или верата, както написа поетът-комунист Никола Вапцаров в стихотворението си “Не бойте се, деца“.
Послушайте, малки,
Послушайте мънички мои,
Така е днес,
Наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна
Понеже нямам с какво Ето на:
Ще ви нахраня със вера.
Ще дойдат години И ний ще ги стигнем водите
Ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!
Литературната критика определя патоса на това стихотворение като революционно-оптимистичен. Черта, присъща на творчеството на Вапцаров и десетки негови пишещи събратя, споделяли едни и същи идеологически ценности: хуманизъм, твърда вяра в светлото бъдеще и жертвоготовност. Поетът ги защитава блестящо в творбите си, а в края на живота си и пред дулата на пушките.
Много вера в светлото бъдеще се съдържа и в думите на определящия се като десноцентрист и антикомунист наш премиер Бойко Борисов.
"България ще бъде износител на газ, а в два от тези блока – „Силистар“ и „Терес“, има и много големи находища на нефт. След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим – и евтино електричество, евтино топло и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ", заявил премиерът на заседанието на кабинета тази седмица.
Нали чувствате заряда в тези думи? Да си представим за миг тази неповторима сцена на заседанието в Министерския съвет. Бойко със светнали очи реди дума по дума, пали се и почва да цепи въздуха с ръка, отмервайки немерената си взривна реч, пламъкът в погледа му се разгаря, насочен е далеч напред към бъднините, ръцете му импулсивно късат копчетата на бялата му риза, за да поеме мощно дъх и да изстреля революционно-оптимистичен възглас: "Ще нервираме страшно нашите конкуренти по добив, производство и продажби на газ в целия регион". А притихналите до този миг министри, вперили с надежда очи в своя кумир, избухват в радостен плач и ръкопляскат като малки деца.
И има защо. Най-малкото заради категоричната убеденост на оратора: "Искам да знаете, че с приемането на днешното решение се подлагаме на огромен натиск. Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още ще се възползва от природните богатства на България".
На това място ретроградните сили злорадо биха попитали – кое поколение по-точно, на бащите или на децата ни? Но те затова са ретроградни, защото вървят срещу прогреса. В техните мисли Силистар е мястото, където са пекли белите си кълки, необезпокоявани от циврещите деца на масовия турист, и са се отдавали на греховни помисли и действия в пустинния пясъчен рай. А къде е нефтът, господа и дами ретрогради? Защо забравяте газа, който ще ни донесе евтини електричество, топлофикация, вода и прочие?
Когато това се случи, товарищ Ленин ще се обърне в мавзолея, защото формулата му "електрификация плюс съветска власт равно на комунизъм" ще бъде изпълнена от непоколебим негов идеологически противник.
И животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…
А дано. Ама…
