Точно в навечерието на Коледа Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, с което уреди гарантиран подарък за управителите и за представителите на закъсалите търговски дружества – до три години затвор или глоба до 5000 лв., ако в 30-дневен срок от спирането на плащанията не са поискали от съда да обяви фирмите им в несъстоятелност.
По сравнително ясния текст на чл.272б, ал.2 от Наказателния кодекс от години има противоречива съдебна практика: едни съдилища смятат, че преди управителите или прокуристите на дружествата да предприемат такива действия, те трябва да са изрично упълномощени от общите събрания на дружествата – чрез съответното решение за това. Защото по същество с подаването на една такава молба може да се стигне и до прекратяване на фирмата, а това решение е в правомощията единствено на общото събрание. Затова, ако няма такова упълномощаване, а това е масовият случай, съдилищата просто оправдават подсъдимите.
Други съдебни състави обаче смятат, че задължението да поиска обявяване на дружеството във фалит за управителя произтича пряко от закона, т.е. той е длъжен да го направи, дори и въпреки волята на собствениците. Защото в противен случай представителят рискува да влезе в затвора – той носи наказателна отговорност. Затова и в тези съдилища съдят управителите, ако не спазят срока и не заявят неплатежоспособността на фирмите си в съда в съответния срок.
Сложното преплитане на търговски, гражданскоправни и наказателни отношения по повод на несъстоятелността на дружествата се видя особено ясно в годините на кризата, която доведе хиляди фирми до процедура по фалит. Именно кризата извади наяве несъвършенствата в законовата уредба по несъстоятелността – затова се наложиха и промени в Търговския закон, а и не само в него. В Наказателния кодекс обаче промени нямаше. А междувременно заваляха обвинителни актове, съдебни дела и множество нерешени въпроси. Един от които бе именно този: носят ли управителите наказателна отговорност за престъпното си бездействие, или не при липса на упълномощаване?
Именно неяснотите в уредбата наложиха тълкуването на нормата. И ВКС бе категоричен в коментара си (решение №5 от 2014 г.): представляващият е длъжен да заяви съществуването на това състояние дори против решението на органа на управление. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл.227б, ал.2 от НК. Затова не е необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност. Те изразяват волята на търговците, повечето от които са юридически лица, и в НК за тях не е предвидена отговорност".
