В договорът който българска банка за развитие ще сключи със сдруженията на етажната собственост няма пряка връзка между заема и инвестицията за да може правителството да има възможност да управлява този разход. Разходите ще започнат от 2016-а според възможностите на бюджета.
Процедурни правила относно избора на подуправител отговарящ за управление "Банков надзор"
изслушване на кандидата
изслушването се извършва на открито заседание на комисията
кандидата се представя от управителя
лично изслушване на кандидата за неговата концепция за банков надзор
въпроси от НГО и от депутатите. В сайта.
кандидата се представя от вносителя
изслушване въпроси
Настройвайте се да го избирате – Владислав Горанов
Цонев
Ако ние не изберем той е длъжен да предложи защото Конституцията му вменява това задължение.
През юни изтичаше и мандатът на Гаврийски,
НДСВ и ДПС обаче не успяха да се спазарят
до октомври за това кой да бъде управител и подуправител на БНБ. Тогава всъщност възникна казусът, че в Закона за БНБ не съществуват текстове, определящи сроковете, в които Народното събрание трябва да избира новите членове на УС на БНБ.
Всъщност в периода от юни, когато изтекоха мандатите на Гаврийски и Заимов, до октомври, когато депутатите избраха нов управител и подуправител на БНБ, управляващите буквално се подиграха с институцията Българска народна банка. Пред публиката те разиграваха всевъзможни сценки, обяснявайки най-общо, че въпросът всъщност не бил толкова спешен, че нямало проблем и какви ли не още глупости. Зад кулисите обаче са текли бурни преговори с извиване на ръце между НДСВ и ДПС за това кой какво ще получи при един или друг сценарий на гласуването. Именно хората на Доган в парламента изненадаха коалиционните си партньрори от НДСВ, като на 10 юни 2003-а отказаха да подкрепят номинацията на Иван Искров и настояха да им бъдат предложени и други кандидатури, както и да получат гаранции за прозрачното управление на фискалния резерв.
Близки до Светослав Гаврийски служители на БНБ твърдят, че по това време лично Ахмед Доган в персонален разговор (а не през посредници) с тогавашния гуверньор го е уверил, че по никакъв начин ДПС няма да гласува за Искров. Същите уверения Гаврийски получил и от депутатите от парламентарната група Национален идеал за единство (НИЕ), съставена през февруари 2003-а от десетина народни представители, отцепили се от НДСВ. Към групата на неговите поддръжници се включили и депутатите от национално движение Оборище начело с лидера му Тошо Пейков и от Партията на жените на Весела Драганова. Дори Пейков, Драганова и депутатите от НИЕ внесоха в парламента кандидатурата на Гаврийски за втори мандат. В пазарлъка са намесени и депутатите от БСП, които разцепват позициите си по въпроса дали да подкрепят Искров или Гаврийски.
Съдбата на гуверньорския пост
обаче е била изцяло в ръцете на Ахмед Демир Доган и това пролича, когато се стигна до гласуване в парламента.
На 9 октомври след 118 дни политически препирни и пазарлъци, прерастващи често в скандали, народните представители избраха със 140 гласа за, 50 – против и 20 – въздържали се председателя на бюджетната комисия в парламента Иван Искров за гуверньор на Централната банка.
Изборната процедура приключи по същия скандален начин, по който започна на 11 юни – с тайни срещи, договаряния и шушукания по ъглите на кулоарите. А двамата кандидати за гуверньорския пост – тогавашният управител Светослав Гаврийски и наследникът му Иван Искров, отново трябваше да преживеят унижението, гледайки как имената им стават обект на междупартийно търгашество и биват заливани с политическа помия от парламентарната трибуна.
Скандалът около избора на гуверньор на БНБ се разрази още в 9.00 часа сутринта на 9 октомври, когато депутатите от НДСВ и коалиционните им партньори от ДПС гласуваха изборът на управител да влезе като извънредна точка в дневния ред на парламента.
Защо управляващите вкараха по терлици тази точка в дневния ред? Ами нали вчера същото това Народно събрание по предложение на мнозинството гласува точно определен дневен ред – възропта депутатът от СДС Муравей Радев. – В него отсъстваше точка избор на управител. Може би сме свидетели на поредната гениална тактика на мнозинството. Удар в засада – изпращат Тошо Пейков в чужбина, използват по някакъв начин намаленото присъствие на депутатите поради общинските избори… Претупват набързо дебата в парламента и гласуват с по няколко карти, както вече са научени, каза Радев.
Повечето депутати от Коалиция за България също се възпротивиха срещу вкарването на избора на гуверньор като извънредна точка в дневния ред.
Този начин за избор на управител на БНБ е обида за Република България, обида за всичко това, което се прави в парламента, отсече народният представител от БСП Атанас Папаризов.
Всички присъстващи в парламента бяха убедени, че НДСВ е започнала офанзивата за избор на управител на БНБ веднага след като политическото ръководство на царската партия се е договорило с коалиционния си партньор ДПС за отстъпките, които ще му бъдат направени, ако хората на Доган гласуват за Иван Искров. Подозренията бяха, че ДПС е получило обещание да не се закриват валутните магазини и че към регионите с преобладаващо турско население ще се насочат по-големи суми от еврофондовете. Били са спазарени и конкретни постове, които да бъдат заети от хора на Ахмед Доган.
Муравей Радев направи предположение, че срещу подкрепата
на ДПС й е гарантирано, че членът на Комисията по финансов надзор Нуредин Кафелов ще бъде избран за неин заместник-председател на мястото на подалия месец по-рано оставка Румен Гълъбинов и ще отговаря за застраховането.
НДСВ обаче не залагаше единствено на депутатите на Ахмед Доган. Най-малкото защото самият той даде да се разбере, че няма пълно доверие на царските хора, като не дойде да гласува за избора на Иван Искров. Междувременно управляващите бяха успели да привлекат на своя страна и депутатите от парламентарната група Национален идеал за единство. А само месец по-рано народните представители от НИЕ подкрепяха кандидатурата на Гаврийски.
Бяха положени усилия за каузата на Искров да бъдат привлечени и някои червени депутати. Резултатът от всички тези усилия бе, че шестнадесет червени депутати начело с болния и едвам държащ се на крака Георги Божинов подкрепиха неговата кандидатура. Осигурили си мнозинството в пленарната зала, около 12.00 часа на 9 октомври управляващите подложиха на гласуване кандидатурата на НДСВ и тази на Светослав Гаврийски. След обявяването на резултатите Гаврийски поздрави наследника си Искров, но отказа да подаде ръка на финансовия министър Милен Велчев. На излизане от парламента вече бившият управител на БНБ пророни: Глас турски, глас Божи! Явно в българския парламент е така.
Две години след целия този цирк
депутатите промениха и Закона за БНБ
В него бяха вкарани клаузите (чл.12 ал.4), според които изборът на нов член на управителния съвет, съответно назначението му, се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата на действащия изборът, съответно назначението, не бъде осъществен, членът на управителният съвет продължава да изпълнява правомощията си до произвеждането на нов избор…. Оказа се обаче, че и тази формулировка не опази избора на управител и подуправители на БНБ от политически интриги
Това стана ясно при поредното гласуване за гуверньор на Централната банка. Официално досегашният мандат на Иван Искров изтича на 9 октомври 2009 г., а на Цветан Манчев – на 22 октомври. Ако депутатите бяха решили строго да приложат закона, гласуването за управител трябваше да бъде извършено не по-рано от 9 юли. По това време обаче заради парламентарните избори в страната нямаше действащо Народно събрание. Управляващата до последните парламентарни избори коалиция между БСП, НДСВ и ДПС пък не бе сигурна, че ще успее да запази властта си. Затова червените направиха своя избор преждевременно. Като кандидати за гуверньорското кресло се спрягаха имената на Георги Пирински, Атанас Папаризов и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Искров пък бе подложен на натиск да подаде оставка. Гуверньорът обаче реши да се възползва от ситуацията и да отиграе картите си по-възможно най-добрия начин. В банковите среди се говори, че той категорично е отхвърлил искането за оставка, като е дал да се разбере, че ако червените го изберат за втори мандат, е склонен да предложи за подуправител близкия до Сергей Станишев преподавател от УНСС и бивш член на УС на БНБ Николай Неновски. На 28 май – няколко дни преди парламентът да приключи работа, въпреки протестите на народните представители от Демократи за силна България четиридесетото Народно събрание
избра Искров за втори гуверньорски мандат
Ден по-късно бе гласувана и предложената от него кандидатура на Неновски за подуправител. Според парламентарната опозиция това е направено месец и половина преди определените в закона срокове. Управляващите пък контрираха, че тези срокове били препоръчителни, а не задължителни. Разбира се, позицията им бе много спорна, но е факт, че никъде в закона не пише, че спазването на сроковете е задължително, а и няма санкция за нарушаването им.
Парламентарната опозиция – ДСБ, и извънпарламентарната в лицето на ГЕРБ още тогава се заканиха, че ще ревизират този избор. Те имаха и правното основание да направят това, тъй като парламентът може да преразгледа решенията си за избор на управител и подуправители, ако мандатите им не са започнали. След спечелването на изборите и идването на власт на ГЕРБ новия министър-председател на България Бойко Борисов реши да остави Искров на гуверньорския пост. Цената, която управителят на БНБ плати за това, отново е политическа и тя бе да се откаже от кандидатурата на Неновски за подуправител. Няма да повтаряме детайлите около последните парламентарни гласувания за управител и подуправител на БНБ. Те са твърде пресни и добре познати на широката публика.
Факт е обаче, че всички дебати около избора на Искров за втори мандат и на Калин Христов за подуправител на БНБ и началник на управление Емисионно потвърждават правилото, че става дума за чисто политически избор. Но, както се казва, и тук не правим изключение от европейската практика. Защото дори назначаването на гуверньор на Европейската централна банка се превръща в обект на сложни и разгорещени международни политически пазарлъци. По-важното в крайна сметка е да няма пряка политическа намеса в работата на Управителния съвет на Централната банка.
