"Вчера татко ми оправи касичката и тя вече не дрънчи." Банките пак прилагат този телевизионен шедьовър на бащите.
Заразен уплах се шири сред българските банки. Модата на високите депозитни лихви отмина с краха на КТБ и протестите. Кредитирането се сви – потребителски и жилищни заеми все още се търсят, но фирмените залиняха, а проектните съвсем изчезнаха. За да поддържат разгърнатите си клонови мрежи и голям персонал, за кредитните институции остана следният изход – таксите. И затваряне на офиси – уж за един-два месеца за ремонт, а после се оказва, че е за постоянно.
Таксите, както казва един познат банкер, са „мръсната тайна“ на трезорите. Но практиката на едностранно и тайно вдигане на таксите и слагане на нови все по-често се прави без свян, нагло, безапелационно и безконтролно. Банките демонстративно ни пият кръвта със сламка.
Тези дни една от водещите банки в България ни изненада силно с
такса „подпиране на гише“
както аз я наименувах.
И аз, и съпругата ми сме клиенти на въпросната банка. Всеки месец се явяваме в клоновете й, за да си внасяме минималните вноски по кредитните карти. Понякога аз внасям и по двете карти, понякога – тя, имало е и случаи, когато всеки си е внасял поотделно. Такси за тези упражнения не е имало.
Каква беше изненадата ми преди дни, когато поисках да внеса минималната вноска по кредитната карта на съпругата ми. Поискаха ми 1 лев такса. Не е въпросът в левчето, въпреки че за година прави една коледна пуйка. Но липсва логика. Липсва каквато и да е логика.
Попитах служителката за какво става дума. Тя ми обясни, че от няколко месеца е въведена таксата „вноска от трето лице“. По какво се отличава подаването на двеста лева в брой от една ръка от подаването от друга? Едната ръка била на второ лице, а другата – на трето.
Едно време ни учеха, това не е отречено и досега, че услугата все пак от кумова срама трябва да отразява реалния разход на труд. С какво в случая се утежнява броенето на четири банкноти по 50 лева. И защо двама души трябва да висят пред блиндираното стъкло на служителката, за да си спестят 1 лев.
Поразпитах и разбрах, че подобна срамна такса други банки са въвели по отдавна. При кротък разговор с техни служителки нито една не можа да даде някакъв що-годе смислен отговор за здрав разум в тази такса. Напротив, те изпитват неудобство от нея, споделят го с приглушен глас, но пък й се радват, защото тя има принос към заплатите и бонусите им.
Реших да продължа микроразследването си до край. Оказа се, че в друга голяма банка такса „трета ръка“ няма, но са приготвили сюрприз за невнимателни фенове на кеша.
Поисках да внеса пари по разплащателната сметка на сина ми, който учи в Германия. Оказа се, че след като не съм клиент на тази банка, на която е той, трябва да платя 4 лева. Сто лева внасям – 4 лева плащам. Това прави 4%, колкото са встъпителните лихви по някои жилищни кредити например.
Е, това може да се погледне и от друга позиция. Банката ми нашепва на финансов език: „Защо не станеш наш клиент, за да ти махнем това бреме. Синът ти, изглежда, е по-усетен, като ни е избрал, не изоставай от него“.
Може и така да се разшифрова този финансов тормоз.
Освен чисто новите таксички, с които ни изненадват банките в България, изпитах на гърба си и друг феномен –
пълзящото вдигане на такси
Неотдавна сложих край на лизинговите си мъки по нова кола. Лизингодателят е част от финансовата група на банката. Така че първоначално, преди пет години, това беше и кукичката, на която клъвнах – при внасянето в брой на месечната сума такса нямаше. Аз подавам няколко стотака, банката ги в вкарва в междинна разплащателна сметка при нея, а после по безналичен път ги прехвърля с едно натискане на копче на лизингаря. Само за две години от началото на погашенията ми обаче се появи такса от 20 ст. , после тя нарасна до 50 ст., после до 1 лв. и се стабилизира на 2 лева. Като преизчислих тази такса в процент, се оказа, че тя добавя едно на сто към лихвата ми по лизинга. Значи по договор аз съм плащал 4%, а реално са ме подстригвали с 5 на сто.
Още като започна невинното „цакане“ попитах:
“Защо така тайно?“
Чиновничката ми отговори троснато, че поправката е във вътрешните правила. Ама не би ли трябвало да ме уведомите през общите условия, които ми навряхте в носа, като сключвахме договора? Не, не трябвало. Поисках да видя къде във вътрешните правила пише, че от 0 ст. такса тя може да скочи на 20 стотинки. Не можело, те били за служебно ползване. Настоях. Заплаших. Вестникар съм – много мухи съм убил с вестник, да не стане и банка да пострада. Тогава дойде директорката на клона, изглеждаща като брутално събуден човек. След кратко суетене ми показа промяната в някаква папка. Управителният съвет бил решил, одобрил и т.н… Толкова.
По принцип всички промени в таксите стават по този начин.
По същото това време в Германия
вместо да привличат клиенти с обещания, които след това тайно да нарушават, галят клиентите си с паунови пера. Там банките се надпреварват да привлекат вложители. Тамошната Postbank предлагаше по 150 евро на всеки клиент, който си открие сметка при нея. Тази кампания мина, но се появи Commerzbank с „примамка“ от 100 евро. Буквално преди дни в надцакването се включи и Comdirect с подаръци от 100 до 150 евро в зависимост от клиента.
Така е, стимулите са два основни вида – поощрителни и санкциониращи. Защо в богата Германия залагат на първите, а в обрулена България – на вторите? Отговорът е един – гражданското общество там няма да позволи клиентите на банките да бъдат санкционирани негласно само за да не се троши хатърът на акционерите им, които искат да задържат предишните нива на печалбите си с нелегитимни и непазарни средства. А у нас – в държавата на мънкащите песимисти, това е нормално – морков все да няма, а над главите ни постоянно да свисти тоягата.
Пари на склад
Депозитите вече не са инвестиция. Носенето на пари в банка не е депозиране, а складиране.Причина за това са ниските лихви. При някои банки заветната годишна лихва от 1% се постига само ако оставите парите си поне на едногодишен депозит. Няколко банки вече предлагат лихви от 0.5% за краткосрочните депозити, а според статистиката на БНБ средната годишна лихва за вложенията ни в банка е 2.6 процента.
Така, ако оставим на депозит 10 000 лв. за период от една година при най-високата лихва и след като платим 8% данък, от него ще "спечелим" 345 лева. При най-ниската лихва за депозит с такъв срок в момента – 0.5%, ще получим 46 лева. При депозит от 1000 лв. пък печалбата ни е едва 46 стотинки. А може и да не спечелим, ако не внимаваме с таксите и теглим парите си преди датата на падежа.
При спестовните сметки хората трябва да бъдат по-внимателни, защото там, освен че има още по-ниски лихви, има и такси при теглене, дори в някои случаи и при внасяне. При депозитите няма такива съпътстващи разходи от гледна точка на такси, но пък за сметка на това има данък, който за тази година е 8 процента.
