Страната ни периодично се потапя в скръб след поредното природно бедствие. Наводненията от миналото лято бяха "допълнени" с тези от есента. А сега, когато сме на прага на обилното пролетно снеготопене, отново ни очаква такова тягостно преживяване.
След всеки подобен "екшън" купища експерти се надпреварват да обясняват причините за тях. Но винаги… постфактум. Странно е поведението на нашенските управници – вместо да решат кардинално основния проблем – за занижения (а често и липсващ) контрол над язовирите и да сложат край на безхаберното строителство около реките и на затлачването на речните корита с очевидно наложителните законодателни промени, тези проблеми отново се решават на парче. Нееднократно се чуха обещания, че ще бъде създаден единен орган за надзор на тези съоръжения и по този начин ще се конкретизира отговорността. Тя сега се размива между няколко държавни ведомства и между общинските администрации. Това обаче така и не се случваше.
За пореден път вместо категорични решения работата опря до… анализи. На специално създадената работна група, в която влизат представители на няколко ведомства, бе вменено да анализира текущото състояние на водните съоръжения и да предложи мерки и предписания според актуалния статус на язовирите. Но засега усилията са насочени предимно към обектите в предаварийно състояние. А както стана ясно още преди няколко месеца, проблемните язовири не са два-три, а цели шестдесет и осем.
Междуведомствената група трябваше да заработи до края на март, но всекидневните информации за
предстоящи бедствия
очевидно са накарали експертите да се забързат. Още повече че по данни и прогнози на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН още от сряда (11 март) водните количества в по-голямата част от страната са над праговете за високи води, а на някои места положението още сега е на ръба на критичното.
Всекидневно на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите се публикува актуална информация за състоянието на водите и водните обекти на територията на страната. Тя е обобщение от съобщенията на съответните регионални басейнови дирекции. Но дори само прочитът им е по-скоро плашещ.
Вестник "БАНКЕРЪ" от години пише – с факти и данни(!) за окаяното състояние на язовирите в цялата страна и за десетките предписания за неотложни ремонти. Още през февруари (бр. 7) 2012 г. под заглавие "Водният дракон удави статистиката" описахме подробно къде и какви са проблемите. И до ден днешен обаче по-голямата част от тях все още не са решени. Очевидно обаче управляващите у нас от години са по-склонни да играят ролята на спасители, когато се обърне колата, вместо да се занимават с реални действия да я предпазят от катастрофа и по възможност да останат далеч от калта.
Още по време на правителството на Пламен Орешарски Министерският съвет издава заповед ( № РД-36 от 28 февруари 2014-а), с която разпорежда специалисти от подопечното на Националната електрическа компания предприятие "Язовири и каскади" (които може би са единствените експерти в тази област) да се включат в областните комисии, натоварени да извършат преглед на техническото състояние на потенциално опасните язовири на територията на страната. Въпросните специалисти и комисии проверяват всички потенциално
опасни язовири в цялата страна
Още през есента на миналата година става ясно, че официалният брой на водните съоръжения на територията на страната е 734. От тях 31 експлоатира самото предприятие "Язовири и каскади", 11 са под командата на ВиК дружествата към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, 173 от дружествата са към Министерството на земеделието и храните, за едно отговаря Министерството на отбраната и 518 са общинска и друга собственост. При тази проверка става ясно, че язовирите в страната са 810, но 56 от тях не ги контролира никой.
От документа, с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, става ясно, че при тези проверки за повечето от половината от всички проверявани съоръжения са констатирали сериозни проблеми.
Техническото състояние на основните изпускатели е в изправно състояние едва при 559 язовира, а от ремонт или смяна се нуждаят 203 язовира. Умопомрачителен детайл от този своеобразен анализ на водните обекти се съдържа в точката: "Наличие на експлоатационния персонал от технически правоспособни лица с необходимата квалификация съгласно изискванията на Наредба № 13 от 2004 година". Проверката е установила, че с експлоатационен персонал разполагат едва 168 язовира, а в останалите 642 той просто липсва. В добавка – с нарушени показатели на технологичната и конструктивната сигурност се оказват 131 язовира. При есенния преглед през 2014-а състоянието на 83 язовира е определено като предаварийно. Заключението на комисиите е, че по-нататъшната им експлоатация е недопустима поради недопустимия риск за хората, за материални ценности и за околната среда. На базата на направените констатации експертите от "Язовири и каскади" са направили своите предписания за подобряване на техническото състояние и безаварийната експлоатация на потенциално опасните язовири. Те пък са отразени в протоколите на областните комисии.
От направените констатации при провеждане на прегледите е установено, че собствениците не изпълняват направените от комисиите предписания, което е важна предпоставка за допускане на бъдещи аварии, се посочва в документа.
При това положение специалистите предлагат мерки за осигуряване на безаварийното провеждане на високата вълна, която се формира в язовирните езера при интензивните валежи и при пролетното снеготопене. Те посочват, че приоритет на собствениците на язовирите трябва да бъдат предписаните в издадените след проверката протоколи ремонтни работи и незабавното почистване на напречните сечения на преливниците и техния ремонт. Особено важно е това при неработещи основни изпускатели, като трябва да осигуряват възможност за понижаване на водните нива в язовирните езера чрез временни съоръжения. "Съгласно изискванията на Закона за устройство на територията ремонтите на язовирните стени и съоръженията към тях е задължително да се извършват след техническо обследване и изготвяне на проект от правоспособни специалисти, а въвеждането им в експлоатация да се разрешава от приемателна комисия", казват специалистите.
Всички тези констатации отдавна са известни на отговорните за това институции, но на този етап не е много ясно кой и каква работа е свършил.
Другата констатация на експертите, която
би трябвало да провокира към размисъл
управляващите, е,"че поради непрекъснатата промяна на броя на проверяваните потенциално опасни язовири по области, като се вкарват нови или отпадат вече прегледани, се прекъсва хронологията при оценка на експлоатационното им състояние и се увеличава хаосът при обобщаване на резултатите от огледите. Като резултат от това броят на язовирите в предаварийно състояние постоянно се увеличава, без да се взимат мерки за тяхното обезопасяване или извеждане от експлоатация. Те акцентират, че едно от най-важните неща е, че за останалите язовири (на брой 727), които не са в предаварийно техническо състояние, не е изключена възможността и те да предизвикат аварийни ситуации, и препоръчват във възможно най-кратък срок собствениците им да възложат подробно техническо обследване за тях от специализирани проектантски организации. Целта е да се установи техническото и експлоатационното им състояние и да се набележат не само необходимите ремонти, но и изграждането на подходящи контролно-измервателни системи. Мнението на експертите е, че в страната липсва единен надведомствен орган, който да упражнява технически контрол по отношение на техническата изправност и безаварийната експлоатация на язовирните стени, независимо от техния тип, предназначение и собственост.
Точно тези препоръки обаче, които на практика са в основата на решаването на проблемите, очевидно все още не са успели да се вместят в "претрупаната" от ангажименти програма на управляващите ни. А резултатът от всичко това довежда единствено до говорене, но в бъдеще време. Единственото ясно е, че резултат няма.
Каре – фаша – Разпределение на собствеността на язовирите на територията на страната
– язовири държавна собственост публична или частна – 186 броя
– язовири общинска собственост – 527 броя
– язовири общинска собственост, отдадени под наем/концесия – 256 броя
– язовири на сдружения за напояване – 47 броя
– язовири частна собственост – 43 броя
– язовири без заявена собственост – 7 броя.
