Бързата работа – срам за майстора. Или, ако някой предпочита: "Бързата кучка слепи ги ражда." След бързото задкулисно решение за съсипване на една от най-големите финансови институции в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ), властта бърза да оправи щетите. Първо депутатите скалъпиха анкетна комисия, която да нищи провала (всъщност съучастието) на държавните институции в погрома над КТБ. После тръгнаха да преправят закона, без да мислят какво всъщност правят.
За целта Бойко Борисов избълва нова порция автентичен хумор. Този път – под формата на гневна тирада, в която посочи новите виновници. И предложи нова рецепта. Виновните се оказаха представителите на държавата, която той управлява. А правният мир беше обогатен с нова фигура, каквато законодателството ни не познава – служебен банков синдик.
От трибуната на Народното събрание Борисов изсипа гръм и мълнии срещу съда и квесторите в КТБ. "Докато се бави назначаването на синдик, имуществото на банката се разграбва. Трябва да им се каже колко време се мъчим да си вкараме синдика в банката, който да я пази!", изригна премиерът и призова парламентът да опише тези неща в писмо до Висшия съдебен съвет.
Гневът на Борисов очевидно беше напомпан от данните в оповестения отчет на КТБ за последното тримесечие на 2014 година. Те сочат, че активите на банката в този период са се стопили със 733.8 млн. лв. и са достигнали 1.835 млрд. лева. Според премиера "заслуга" за този срив е на одобрените от квесторите прихващания чрез цесии, с които кредитори и вложители са прехвърлили вземанията си към КТБ на трети лица. А те са покрили с тях отпуснатите им от нея кредити. Борисов бил много притеснен дали държавата ще може да си върне парите, които бяха изплатени на вложителите с гарантираните депозити. А "падането на едни съдебни решения означава квесторите и останалите там да разпродадат имуществото и нямаме други възможности да отреагираме", заключи той.
В крайна сметка се разбра, че Борисов недоволства от Закона за банковата несъстоятелност, който трябвало да бъде променен "със стара дата". Така че да позволява назначаването на временен синдик в банка, която още не е обявена в несъстоятелност. Тази мярка била в защита на обществения интерес и трябвало да се въведе спешно (в рамките на седмица). А предложението за назначение да идва от Фонда за гарантиране на влоговете. Премиерът даде да се разбере, че визира модела на търговската несъстоятелност, където процедурите позволяват назначаването на временен синдик.
Часове по-късно нещата се изясниха. Оказа се, че фондът вече е направил такова искане до съда по несъстоятелността, който в случая е Софийският градски съд (СГС), но съдия Иво Дачев го отхвърлил. Фондът привел същите доводи, които изложи и Борисов – поради обжалване на акта на БНБ за отнемане на лиценза пред Върховния административен съд (ВАС) делото по несъстоятелността в СГС е спряно. Но спорът във ВАС може да продължи дълго, а забавянето на делото води до намаляване на стойността на активите.
В определението си за отказ съдия Дачев заявява, че не може да назначи временен синдик на КТБ, защото Законът за банковата несъстоятелност не предвижда възможност за налагане на такава обезпечителна мярка. Обезпечителните мерки, които съдът може да наложи преди постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност на банка, са възбрана и запор, спиране на съдебните и арбитражните дела срещу имущество на банката или да допусне други предписани от същия закон мерки. Това вече е направено. В добавка съдия Дачев се позовава и на правния характер на квестурата: Законът за кредитните институции поначало изключва друг надзорен орган да контролира квесторите.
Това схващане за квестурата обаче явно не се харесва никак на управляващите и те го обърнаха с хастара навън, като представиха светкавично написан проект за исканите от премиера промени в Закона за банковата несъстоятелност. В предложението наред с въвеждането на временния синдик като допълнителна обезпечителна мярка е въведена йерархия, която принизява квесторите до негови подчинени. Временният синдик ще осъществява надзор върху дейността им, ще им издава задължителни предписания, ще изисква от тях всякаква информация, ще спира техни действия и сделки. А при бездействие от тяхна страна ще води и дела в съда.
За да бъде назначаван временен синдик и при заварено положение, както е в случая с КТБ, е предвидено това да може да става по всяко време – както преди назначаване на квестори, така и след това. А за да няма никакви съмнения кой ще командва парада, квесторите са подредени в една редица със служителите на банката и с държавните органи по отношение на задължението да оказват съдействие на временния синдик при изпълнение на неговите функции.
Цялата тази спешна законодателна приумица е крайно неубедителна и направо абсурдна. Тя има вид на концепция, но всъщност е една правна каша. На първо място, необяснимо защо тя противопоставя квестора на синдика. Прокарва се абсолютно произволната теза, че първият е лош, а вторият ще е добър. На следващо място дублира функциите им, създавайки субординация, обратна на заложената в банковото законодателство. Именно то въвежда особената фигура на квестора като специален представител на държавата, назначаван от висш държавен орган с гарантирана по закон независимост. Такъв орган в случая е БНБ.
Съгласно Закона за кредитните институции квесторът има далеч повече правомощия и оперативна самостоятелност от временния синдик, който сега предлагат да го надзирава и контролира. Каква е логиката при такава специална уредба да се въвежда общата уредба за несъстоятелност по Търговския закон? И то тъкмо след гръмването на скандала "Гнили ябълки", в който излязоха и продължават да излизат разкрития какви ги вършат понякога назначените от съда и уж контролирани от него по правилата на Търговския закон временни синдици.
Най-подозрителното в случая е онова, което Борисов и Горанов премълчаха – че ударът е насочен срещу БНБ. Ако някой е недоволен от дейността на квесторите, защо не поиска от Централната банка да ги смени – тя може да го направи по всяко време, а решението й не подлежи на оспорване по съдебен ред. Премиерът на спомена и за смяна на гуверньора Иван Искров, а той заедно с целия управителен съвет носи отговорност за действията на квестурата. И ако самият Искров не реагира остро срещу предлаганите промени, това може би означава, че зад тях се крие някаква сделка.
Централната банка може и да изгуби доверие с действията си по случая "КТБ", но може да мълчи. Това, което предлагат, е не просто глупаво и унизително за нея. То е в разрез с принципа за независимия банков надзор. Та нали БНБ е държавният надзорен орган в банковия сектор, а излиза, че я уличават в източването му?! Шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова направо призна пред медиите, че целта е да бъде отнет контролът от БНБ заради спадналото доверие към нея. Но пък временният синдик, за който става дума, ще бъде избиран от списъка, одобрен от… самата БНБ.
Всъщност споменатото първоначално от премиера понятие "служебен синдик" е в центъра на тази бъркотия. В случая объркването на Борисов е "правилно", защото стремежът очевидно е този синдик да бъде напълно зависим от онзи, който го предлага. За това говори и фактът, че е обмисляна идеята това да прави финансовият министър. Но на практика фигурата на този "служебен синдик" е най-близо до тази на квестора, който представлява най-пряко държавата чрез централната банка. При временния синдик тя ще бъде лишена от контрола си върху него, но този контрол ще отиде не в Министерския съвет, а в съда. Срещу когото Борисов и Горанов недоволстват, че проваля всичко.
И тогава ще стане ясно, че временният синдик не може да е толкова служебен, колкото му се иска на премиера. Показателно е, че дори издигнатият от ГЕРБ за председател на ВАС Георги Колев реагира срещу поредния упрек за бавене на делото за лиценза. Той заяви, че забавяне няма, а съдът изпълнява законовата процедура със съответните процесуални срокове. Делото все още не е насрочено за разглеждане на втора инстанция, но Колев се надявал "в рамките на един двуседмичен срок то да бъде разгледано" от петчленния състав.
Странен е и плачът за загубите от одобрените въз основа на цесии прихващания. Още в края на ноември миналата година със Закона за актуализация на бюджета бяха приети поправки в Закона за банковата несъстоятелност, насочени срещу такива сделки. Съгласно тези поправки прихващанията на вземания от КТБ със задължения към нея вследствие на цесии, направени след поставянето й под специален надзор, бяха обявени за недействителни по отношение на кредиторите. Те ще бъдат изпълнявани чак след като синдикът изготви окончателната сметка за разпределяне или след като банката бъде продадена като цяло предприятие. Какъв е тогава проблемът, щом като прихващането е недействително по закон, а преди това не е лишило банката от реален паричен ресурс?
В този ред на парадокси особено интересен е въпросът защо премиерът и финансовият му министър не изкарват на преден план прокуратурата. Да, Борисов каза, че ако има данни за нередности в квестурата, Владислав Горанов щял да сезира държавното обвинение, но не трябваше ли отдавна това да е направено? Та нали от месеци се говори за антидатирани цесии, договорите за които са заверени при определени нотариуси? Вместо това се предлагат откровено глупави и немотивирани промени, избирателно посочване на виновници и прикриваща истината словесна мъгла.
