Два дни Висшият съдебен съвет се чуди как да накаже правосъдния министър Христо Иванов, защото е качил в интернет предложението си да се открие дисциплинарно производство и да бъде уволнена Владимира Янева заради действията й по аферата "Червеи". Два дни на високоплатените чиновници в съвета и през ум не им мина, че това нито им е работа, нито имат каквито и да било правомощия да се "закачат" с министъра – той е представител на съвсем друга власт. Два дни преливаха от пусто в празно, но така и не успяха да намерят време да разгледат предложението и да решат ще има ли производство срещу Янева, или не. Но пък сколасаха да нахокат за пореден път медиите, защото пишели лоши неща за съдебната власт и така сривали реномето й.
Всъщност случаят с "дисциплинарката" срещу Янева постави твърде много въпросителни, и то основателни. Да припомним, че Христо Иванов поиска уволнението й, защото тя, в качеството си на председател на Софийския градски съд, е издала четири разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства в нарушение на закона: по нередовни и непълни искания на службите, за разкриване на престъпления, за които приложението на СРС е недопустимо, и за период, далеч надхвърлящ допустимите по закон максимум 180 дни. Тези нейни действия, според министъра, са извършени напълно умишлено и не могат да бъдат таксувани като "неволна грешка". А като резултат от тях предвидената в закона форма на съдебен контрол върху приложението на СРС се е превърнала във "формална привидност" и "симулация", чрез които съдията "е позволила пълна безконтролност на органите на МВР и ДАНС".
Христо Иванов качи искането и мотивите към него в интернет, което наистина не е правено до момента. Просто защото в Закона за съдебната власт е изрично записано, че "до влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство".
Иванов обаче предварително се е "подсигурил", като обясни защо го прави: първо, защото след разсекретяването на доклада за "Червеи" и всичките политически изявления, които директно посочиха Янева като съдията, издал незаконните разрешения за наблюдение на полицейските бази данни, всъщност никаква тайна не остана – всички разбраха кой е съдията и какво е направил. Освен това общественият интерес в случая е двойно засегнат: първо, заради шума около самата разработка, и второ, заради поведението на един съдия, който всъщност трябва да следва и пази закона. И на трето място, обясни Иванов, и за самата Янева гласността е по-добрият вариант, за да се прегради пътят за възможни спекулации, а такива неминуемо се появяват винаги, когато има излишна тайнственост.
Дотук с искането на Иванов. Случаят би трябвало да породи и ред въпроси. Като например може ли изобщо да се търси отговорност от Янева, на която конституцията гарантира имунитет срещу наказателно и гражданско преследване за действията й по служба? И нарушил ли е закона министърът, който също е длъжен да пази тайната на дисциплинарното производство, при положение че такова всъщност още не е образувано? Има ли превес на обществения над личния интерес на съдията да опази името си чисто до произнасянето по съответното производство? Какво трябва спешно да направи ВСС, за да преустанови всяка възможност други председатели на съдилища да издават разрешителни за СРС "със затворени очи". Защото никой не си прави илюзиите, че подобни гафове са станали само в СГС и че ги е допуснала само Янева? И какви, за Бога, са правомощията на ВСС, за когото очевидно принципът за разделението на властите има значение само когато става дума за бюджет и за заплати?
За нищо от това обаче не беше обелена и дума във ВСС. Там просто се случи това, което става винаги и с всички други власти, попаднали в подобна скандальозна ситуация: първата им работа е да се хванат да крият вонята, вместо да се заемат да почистят.
В крайна сметка – след два дни люти закани да натопят министъра пред "началника" му Бойко Борисов хората от ВСС се отказаха да пишат протестно писмо до премиера. И се задоволиха само да нахокат Христо Иванов. А в добавка неколцина от членовете на съвета го призоваха да свали от сайта на правосъдното министерство предложението си за Янева. На което той отговори с простичкото: Няма!.
Пита се в задачата: кому беше нужен целият този цирк? От който единственото, което лъсна безпощадно ясно, колко напълно невъзможна е реформата, която очакваме….
В сряда (11 март) ВСС прие оставката на един от досегашните заместници на Владимира Янева в СГС – ръководителя на Търговското отделение Иво Дачев. Той подаде оставка веднага след като изпълняващият функциите председател на съда Владимир Йорданов встъпи в длъжност. Стана ясно също и че Йорданов е иззел ръководните правомощия от всички заместник-председатели на СГС, останали от времето на Янева, които не подадоха оставки – въпреки неколкократните покани. Така делата занапред ще бъдат разпределяни не от Богдана Желявска и Петя Крънчева, а от съдии, които ще посочва временно изпълняващият шефските функции в СГС Владимир Иванов.
