Цесиите, които квесторите на Корпоративна търговска банка осчетоводиха за периода на своето управление – от 22 юни 2014-а до момента, са напът да им навлекат сериозни проблеми. Тези сделки, които по същество са прехвърляне на вземания и задължения на отделни кредитори и длъжници на затворената банка, предизвикаха гнева на политиците и насочиха медийното внимание към квестурата. Дори и най-злонамерените партийци обаче не смеят да обвинят квесторите на КТБ в сключване на цесионни договори, защото те не участва в тези процеси. Въпросните договори се сключват между фирми и граждани извън банката. Квесторите само отразяват в счетоводните книги последствията по тях, а именно смяната на титулярите по отделните договори за кредит или за депозит на банката. Освен това те го правеха след изричното одобрение на всяка сделка.
Въпросното отразяване на цесиите или, казано по друг начин, документиране на новия длъжник или кредитор на банката, дават правна възможност на синдиците, които ще поемат управлението на Корпоративна банка след обявяването й в несъстоятелност, да заведат в съда искове за отмяна на ангажиментите на банката, възникнали вследствие на тези цесионни договори. Тези права на синдиците подробно са описани в глава "Отменителни искове" на действащия в момента Закон за банковата несъстоятелност.
Но това не успокоява политиците. Те изключително много се дразнят от осчетоводените от квесторите на КТБ цесионни договори с прихващане на обща стойност от 852.2 млн. лева. Неслучайно на договорите за цесия, сключени с вземания и задължения на кредитната институция, е обърнато специално внимание в доклада на квесторите й за изминалата 2014-а. От него научаваме, че за периода от 20 юни до 11 ноември 2014-а са постъпили 947 броя уведомления за цесии, искания за прихващане и искания за изпълнение на платежни операции, основани на договори за встъпване в дълг. Огромната част от тези искания – 790 броя, са постъпили в периода от началото на октомври до 6 ноември, когато БНБ отнема лиценза на банката. Напълно логично е след като обществото се убеди, че нито БНБ, нито управляващите смятат да предприемат стъпки за спасяване на банката, нейните длъжници и кредитори да се активизират по отношение на цесиите.
Не всички искания за осчетоводяване на цесии обаче са приети. От общо 947 броя като неоснователни квесторите са определили 112 искания за общо 84 млн. лева. Като основателни са приети 156 броя цесии, по които няма искане за последващо прихващане. Въз основа на тях са извършени счетоводни вписвания за смяна на кредитори на банката за суми над 261.6 млн. лева. За основателни са приети и 668 уведомления за цесии с последващи изявления за прихващане, които са за общо 852.3 млн. лева. Това са операциите, срещу които възнегодуваха политиците, и станаха повод в началото на декември 2014-а парламентът да приеме промени на Закона за банковата несъстоятелност, които забраняват прихващанията въз основна на такива цесии, както и изплащане на гарантирани влогове, възникнали вследствие на подобни операции. Разбира се, тези ограничения ще важат за случаи, възникнали след приемането на промените в закона.
Извършените цесии и прихващания преди това са заварено положение, защото нито един закон у нас не може да действа със задна дата. Независимо от това бъдещите синдици на Корпоративна банка, ако преценят, могат да направят съответните постъпки пред съда за обезсилване на всички или на част от осчетоводените вече цесии и прихващания. Ще е интересно да видим на какво основание те ще постъпят така спрямо операциите, извършени с дългове и депозити на болници или на големи държавни фирми като НЕК или ТЕЦ "Марица-изток 2".
