Когато премиерът Бойко Борисов спусне задача, всички колела на държавната машина се завъртат като часовников механизъм. Поиска министър-председателят временни синдици в Корпоративна банка – и на 19 март промените в Закона за банковата несъстоятелност бяха приети от Народното събрание. На 24 март същите бяха обнародвани в "Държавен вестник", а ден по-късно Фондът за гарантиране на влоговете предложи на съда да назначи на тези длъжности Росен Ангелчев и Лазар Илиев. Няколко часа по-късно магистратите им връчиха ключовете за Корпоративна банка. В четвъртък премиерът Бойко Борисов, представители на МВР, на Министерството на финансите, на Главна прокуратура, на ДАНС и на Фонда за гарантиране на влоговете провеждат работна среща с новоназначените синдици на КТБ. На нея всяка една от институциите е заявила готовност да предостави информация, необходима за работата на синдиците. И така, на 27 март с фанфари в присъствието на финансовия министър Владислав Горанов, главния секретар на МВР Георги Костов, заместник главния прокурор Борислав Сарафов и председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков двамата синдици смениха квесторите на банката. На входа на КТБ липсваше само трикольорната лентичка, която да прережат при влизането си – по почина на Борисов.
Горанов заяви, че сега той носи отговорността за работата им, защото по закон трябва да проверява отчетите им и да докладва за тях на правителството, а по линия на парламентарния контрол и на Народното събрание. Раз, два, три и готово. Почти като в Русия.
Двамата са избрани между дузина възможни кандидатури. Десетина, защото от 26-членния списък на синдиците трима не могат да заемат тази длъжност – те са били квестори на КТБ; двама боледуват, а други вече са синдици на по десетина компании и не могат да се натоварят и с КТБ. Отделно, петима души от списъка са отказали тази "престижна" длъжност. Останалите десетина-дванадесет човека в събота – 21 март, са били представени на УС на Фонда за гарантиране на влоговете от неговия заместник-председател и главен директор на управление "Банков надзор" на БНБ Нели Кордовска. От участвалите в тази презентация кандидати в. "БАНКЕРЪ" научи, че е трябвало да представят и своите визии за работата си в Корпоративна банка. След това членовете на управителния съвет на Фонда са се спрели на Лазар Илиев и Росен Ангелчев.
Лазар Илиев работи като главен секретар на Сметната палата, където преди това, между 2011 и 2014 г., е бил директор на дирекция „Административна дейност“. За да поеме длъжността временен синдик, той ще излезе в неплатен отпуск от палатата. Ако Корпоративна банка бъде обявена в несъстоятелност и Илиев стане постоянен синдик в нея, той най-вероятно ще трябва да се раздели с поста главен секретар на палата. Илиев има сериозен правен опит в банковия сектор. До 1993-а е работил в управление "Правно" на БНБ. След това девет години е бил началник на дирекция "Правна" в Първа инвестиционна банка. От 2002 до 2010 г. работи в Централна кооперативна банка АД, първоначално като директор на дирекция „Правна“, а през следващите шест години като член на управителния й съвет и изпълнителен директор.
Другият временен синдик на КТБ – Росен Ангелчев, до предлагането му за тази длъжност е държавен експерт в дирекция „Енергийна сигурност“ в Министерството на енергетиката, където работи от началото на 2015 година. От 2004 до 2015 г. е бил служител на Министерството на икономиката, където заема различни позиции – началник на отдел „Ликвидация“ (2004-2006 г.), заместник-председател на съвета на директорите на „Вазовските машиностроителни заводи“ ЕАД , главен експерт в отдел „Капиталови пазари и преструктуриране“ към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране“ (2006-2008 г.) и държавен инспектор в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ (2008-2015 г.). Преди да се хване на държавна работа, Ангелчев е работил за синдиците на обявената в несъстоятелност авикомпания "Балкан" първоначално като главен юрисконсулт, а впоследствие като ръководител направление „Задгранични представителства“. В периода 2000-2001-ва е бил помощник-синдик на фалиралата държавна МИНЕРАЛБАНК, а преди това юрисконсулт на синдиците на Частна земеделска и инвестиционна банка.
В сряда, докато документите на временните синдици се движиха между фонда и Софийския градски съд, на заседанието на Министерския съвет, Бойко Борисов е обещал, че ще има и трети временен синдик. "От днес вече имаме синдици – двама като начало, след четири дни още един, и те ще тръгнат, за да отговорим на обществото именно по тези цесии, сделки, за които научаваме от медиите", заявява премиерът на заседанието на Министерския съвет. Ще има такъв, защото обемът на работа в КТБ наистина е огромен. Най-вероятно това ще е Галина Христова.
Както вече вестник "БАНКЕРЪ" писа, основната задача, с която временните синдици са изпратени в КТБ, е да поискат от съда да обезсили всички прихващания, осчетоводени от нейните квестори. Тук е моментът да обясним, че самото осчетоводяване документира едни сделки, извършени извън кредитната институция. Благодарение именно на тези осчетоводявания временните синдици ще разполагат с нужните документи, на базата на които да заведат отменителни искове. Дали ще ги спечелят, кога ще стане това и с какъв финансов резултат за затворената банка е съвсем отделен въпрос. Делата по подобни искове продължават с години поради няколко обстоятелства. Първото е, че те се обжалват на всички инстанции, и второто е, че по всички искове и обжалвания се правят сложни трудоемки съдебно-счетоводни експертизи, чието изготвяне отнема по няколко месеца.
На заседанието на Министерския съвет в сряда премиерът Бойко Борисов заяви, че възлага големи надежди на работата, която трябва да свършат временните синдици. "Синдиците ще ни дадат нужната информация и ще защитим държавното имущество, защото ние сме дали като държава – заедно с фонда, заедно с всички, над 3.5 млрд. лв., за да бъдат платени парите на вложителите в КТБ", обяви премиерът. Истината е, че държавата няма никакво имущество или интерес в Корпоративна банка. Защото не е дала пари на нея. Ако го беше направила и бе наляла в банката директно милиард и половина, нямаше да има нужда тя да бъде затваряна. Само че правителството наля тези средства във Фонда за гарантиране на влоговете, като му даде заем, който фондът трябва да върне – без значение дали ще получи някакви средства от Корпоративна банка, или не. И ще ги върне с парите, които търговските банки внасят в него. Да не говорим, че ако фондът вземе заем от външни кредитори, държавата ще си получи парите още по-бързо. Но и тогава интересите й в Корпоративна ще са равни на нула. Това ще си останат интереси на Фонда за гарантиране на влоговете. Така че премиерът да не претендира за каквито и да е държавни права върху активите на КТБ. Щеше да ги има, ако я беше одържавил. Само че тази финансово-правна материя явно е неразбираема за него. И точна затова ще трябва да се потят временните синдици.
