Усилията на множество държави по света да отслабят националните си валути – тенденция, която през 2010-а тогавашният финансов министър на Бразилия Гиду Мантега определя находчиво като "валутни войни", изглежда, не си струват усилията… Поне в момента. Докато в исторически план по-ниските валутни курсове са помагали за насърчаване на икономическия растеж, като са правили износа на съответните страни по-евтин, днес ползата от тях трудно се открива. Особено очевидна е тази констатация в развиващите се стопанства, чиито парични единици са паднали средно с 24% към щатския долар от 2011-а насам. Въпреки това годишният ръст на износа им се е забавил до 4% през последните четири години срещу 8% през предишното десетилетие. Това сочат данни на Холандското бюро за анализ на икономическата политика CPB. Бразилският реал например е загубил 48% от началото на 2011-а, но това по никакъв начин не е "подпряло" икономиката на страната, която е в най-тежкото си положение за последните 25 години. Експерти от Бразилската централна банка прогнозират, че бразилският БВП ще се свие с 0.8% през тази година – най-дълбоката рецесия от 1990-а досега, а като "гарнитура" слабата местна валута е тласнала годишната инфлация до 7.7% през февруари – най-високата й стойност за последните десет години.
Стийвън Йен – бивш икономист от МВФ и един от основателите на SLJ Мacro Partners в Лондон, коментира в интервю за агенция "Блумбърг", че "връзката между световния растеж и търговията се е разкъсала и вече не може да се използва за прогнозиране на бъдещето". Йен добавя, че "в момента трябва по-голяма девалвация, за да се извлече предишната полза".
Анализатори посочват набор от ключови причини за промяната: изчезващия ефект от едновремешните фактори за стимулиране на търговския обмен, като например натиска за намаление или пълна отмяна на митата. Както и променената стратегия за растежа на Китай, при която правителството набляга на вътрешното потребление и на подема на сектора на услугите и в резултат на това търсенето на вносни стоки в страната се увеличава с по-бавни темпове. С други думи, заключението е, че по-слабата валута помага, но няма да спаси никого. Въпреки това от началото на годината повече от 20 държави намалиха лихвените си проценти или предприеха други мерки за по-щедра парична политика – все стъпки за ограничаване на търсенето на паричните им единици.
Всичките основни валути поевтиняха към зелените пари от началото на 2014-а насам, десет от които – с повече от 20%, включително рублата, норвежката крона и еврото. Въпреки че не всички от тях целяха девалвация. Например рублата, кроната и реалът се обезцениха до голяма степен заради спада на цените на изнасяните от тях суровини. МВФ пък направи специално проучване по темата, което показва защо отслабването на валутите оказва по-малка помощ на националните стопанства. За всеки процент увеличение на световния БВП търговията е нараствала с 0.7% между 2008-а и 2013-а срещу 1.5% от началото на 2001-ва до края на 2007-а и 2.2% в периода между 1986-а и 2000-а.
Разбира се, макар и по-трудно откриваеми, изгодите от по-слабата валута не са изчезнали напълно. Джим О'Нийл – бивш управител на "Голдмън Сакс асет мениджмънт", посочва, че сривът на еврото очевидно е помогнал доста на еврозоната, но не защото е генерирал по-голямо търсене, а за сметка на други стопанства благодарение на подобряване на конкурентните позиции на блока на единната европейска валута.
