Бяха времена, пак демократични, но и предкризисни, когато като се туреше калемът в края на годината, хазната излизаше на излишък. Тогава се шушукаше, че се записва по-евтин петрол и по-ниска инфлация нарочно. Това се правело, за да може като поскъпне черното злато, да се повишат и приходите на ДДС от внос, а правителството да се удари в гърдите, че уж се е преборило с контрабандата, и затова постъпленията в хазната са нараснали.
Сега времената са други. Стопанският тренд от низходящ се стабилизира на долна мъртва точка – в ход е безкрайно лазене по дъното. Затова и въпросите са други:
– Защо България изпълнява бюджет 2015 при заложен двойно по-скъп петрол от реалната му цена вече четвърти месец?
– Буфер ли е това за оживяване на потреблението, ускоряване на производството и намаляване на безработицата? Или информационен недоимък, след като финансовият гуру Симеон Дянков закри по време на мандата си Агенцията за икономически анализи и прогнози?
– С актуализация на бюджета ли ще завърши годината, или с по-добри икономически показатели и растеж – повод за политическа гордост?
Такива въпроси поражда анализът на Българската народна банка за влиянието на по-евтиния петрол върху българската икономика, публикуван в тримесечното издание "Икономически преглед". Централната банка слага особен акцент на срива в бюджетните приходи в резултат на двойно по-евтиния петрол. Заради надценения петрол БНБ очаква "бюджетните приходи да спаднат с около 300 млн. лв. номинално през 2015 г., което може да затрудни плановете за фискална консолидация и финансиране на бюджета".
Вижданията на Централната банка абсолютно кореспондират с последните прогнози на Международния валутен фонд и Международната агенция по енергетика за цена между 57 и 59 долара за барел. Световната банка има още по-ниски очаквания – 53 долара за барел.
Финансовият министър Владислав Горанов призна, че заложената в бюджета средногодишна цена на петрола от 91 долара за барел наистина не отговаря на сегашната реалност, но според него към момента, в който е изготвян бюджетът, прогнозата е била обоснована. Той обаче няма да актуализира финансовата рамка на държавата заради цената на петрола и разчита на повече постъпления от ДДС върху други стоки и акцизи на базата на по-високо потребление. Според Горанов има значима корелация между цената на петрола и курса на долара, като поевтиняването на лева е по-малко от номиналния спад в долари и няма да е съществено.
Засега и той е прав. От началото на март това се превръща в отчетлива тенденция в България. Въпреки че цените на петрола отново започнаха да падат, цените на горивата в България пак се увеличават. Причината за това е силният долар, който компенсира (а според някои икономисти предизвиква) поевтиняването на суровината.
Депутатът от "БСП Лява България" Георги Кадиев обаче е краен песимист. "В момента на създаването на бюджетната рамка – през октомври миналата година, цената на петрола е била около 70 долара за барел, а прогнозите са били за дългосрочно понижение. Загубите за бюджета от по-ниската цена на петрола ще се движат между 400 и 600 млн. лв., при положение че цената на петрола е в рамките между 50 и 60 долара за барел", прогнозира Кадиев.
Разбира се, икономиката е сложна система от връзки и взаимодействия. Движението на един индикатор променя цялата картина, и то нееднозначно. При евтин петрол позитивните ефекти за стопанството по принцип са много повече от негативния ефект върху бюджета от прякото намаляване на ДДС приходите от вноса на суровината.
Анализът на БНБ показва балансирано ефектите от силно надценения от финансовото министерство петрол. Аналитиците са категорични, че ако цената на петрола се закове на около 55 долара за барел през цялата година, условията за търговия на България ще се подобрят, а частното потребление, инвестициите и износът на стоки и услуги ще се увеличат. Опасността обаче е свързана с това, че периодът на дефлация може да се удължи, а оттам може да се очаква номинален спад на данъчните и неданъчните приходи в бюджета.
По-голямото количество горива, потребявано на вътрешния пазар, ще помогне за събираемостта на акцизите, смятат анализаторите на Централната банка. В анализа се посочва, че спадът при международните цени на петрола няма да се отрази върху постъпленията от акцизи, които през 2014 г. са формирали 25.5% от данъчните приходи по държавния бюджет.
Данните към януари 2015 г. показват, че събираемостта на акциза от горива се е увеличила с над 21% спрямо същия месец на миналата година до 167 млн. лева.
Аналитиците
Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч":
Акцент върху позитивите
Според нашите прогнози намалението на приходите ще е с около 200 млн. лева. Това не е опасно за бюджетната стабилност. Позитивите обаче не са малко. Евтиният петрол като енергоносител има вторичен ефект през по-достъпна енергия за бита и бизнеса. По този начин се реализират редица икономически плюсове. У хората ще останат повече пари, т.е. потреблението на други стоки и услуги ще се увеличи. Тук, разбира се, идва непредсказуемото, защо не е все едно за какво ще се похарчат новоосвободените пари. Ако е за екскурзии в Гърция – ефектът ще е нулев, ако е за корейски телевизори – почти същото. Но ако се купува българско, и то от "светлата" икономика, резултатът ще е съвсем друг. Това би увеличило оборотите, би разширило производството, а оттам би намалило безработицата.
Все пак се учудвам защо барелът по 91 долара е в бюджетната прогноза. Ако в началото на обсъжданията през пролетта на миналата година (при Орешарски) тази прогнозна цена може да е имала някакви основания, то през ноември миналата година, когато световните прогнози казаха друго, изглежда абсурдно да не бъде сменена. Да, това правителство се определи като консервативно, но да влезеш в разрив с преобладаващите прогнози е някак странно.
Георги Ангелов, икономист:
Повече приходи от акцизи
Приходите в хазната може да излязат на червено с 300 млн. лева. Искам да наблегна и на това, че евтиният петрол ще понижи и цените на природния газ и след падането на цените му от 1 април, не е изключено от 1 юли да станем свидетели на още едно намаление.
Важно е да се каже, че акцизите, с които се облагат горивата, при крайния потребител частично биха компенсирали намалените приходи от по-евтиния петрол. Понеже е твърда сума, акцизът върху горивата може да докара допълнителни приходи, при положение че потреблението нарасне, а и държава вземе ефективни мерки за премахването на сивия сектор. Такива волеви усилия като че ли вече се правят.
Като трети акцент искам да поставя въпроса, че повечето пари в домакинствата ще докарат повече ДДС в хазната. Така че едва ли може ли да се очаква актуализация и на този бюджет. Сегашните управляващи свалиха традиционните розови очила и сложиха най-черните. Консервативният бюджет е гаранция за това и че заложените приходи като цяло ще бъдат преизпълнени. Това ще доведе до дефицит, по-нисък от заложения, а както знаете, актуализация се прави при дефицит, по-висок от планирания.
