След два месеца взаимни обяснения (и обвинения) между Националната агенция за приходите и пенсионните фондове доста неща се проясниха. Остана обаче пълната мъгла около арестуваните в приходната агенция 95 млн. лв. частни вноски. Пенсионните фондове продължават да се опитват да разгадаят мистерията. Те питат колко и защо са задържаните и забавени вноски към тях, чинно платени от работодатели и работници, а данъчните им отговарят: "Има едни 95 млн. лв., които стоят блокирани, защото нямат адресати.“
Развален телефон!
Говорителят на НАП Росен Бъчваров потвърди специално за "БАНКЕРЪ", че по депозитни сметки на НАП в БНБ е налична горната сума неразпределени частни вноски. Обяснението на данъчните е, че през миналата година са изчиствали и превеждали допълнителни осигуровки за периода 2010-2014 г., а през тази ще превеждат невнесени осигуровки от 2006 до 2009 година. Един вид сега всичко се преизчислява и докато се напасват забавените пари с партидите, минавало време.
Ако твърденията на НАП са верни, излиза, че повечето счетоводители в България трябва да бъдат уволнени или поне наказани с орязване на заплатите, за да покрият тази сума, която не може да бъде прехвърлена по лични партиди, защото данните на лицата са сгрешени по тяхна вина.
Обратното тълкуване пък упреква НАП в затаяване на истината. Здравият разум не може да приеме как така за десетина години се натрупа огромната сума от почти 100 млн. лв. вноски на халос. Защо своевременно бирниците не направиха обратна връзка с изпращачите, за да чистят грешките в движение. Дали пък техният интерес не беше този – да си създадат един финансов буфер на гърба на бизнеса, осигурените и частните фондове.
И защо ли данъчните мълчат по въпроса какво ще правят с тези неидентифицирани вноски?
С една дума, не се знае кой и как ще се облажи от тази значима сума, но е ясно, че това няма да са пенсионните фондове.
А те продължават да питат защо натрупванията по личните партиди във фондовете са недостатъчно и защо Националната агенция за приходите "арестува", в смисъл на „задържа“, вноски към тях. Те негодуват и от ефекта от половинчатата законова промяна от последните дни на миналата година, която на практика обрече младите хора, които застанаха на работно място за пръв път в живота си от началото на новата година, само на държавно осигуряване.
И докато за малкото вноски по принцип в капиталовия стълб причините се крият в работата без трудови договори, липсата на редовни осигуровки върху реалната заплата, големи прекъсвания в периодите на осигуряване, то за задържането на вноски в НОИ причината е само една – недовършеният закон.
И в двата случая частните компании обвиниха публично държавата за бездействие. Фондовете питат също така и дали парите от забавени преводи на вноски се отразяват в консолидирания бюджет и за какво се използват тези средства. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, единият вариант е те да допринасят за свиване на дефицита, което НАП отрече категорично.
От приходната агенция декларираха, че не бавят осигурителни вноски за частните пенсионни фондове. Те се мотивират с факта, че от началото на годината до момента са превели 248 млн. лв., което е с 18 млн. повече, отколкото за същия период на миналата година. Числа, които сами по себе си не дават отговор на въпроса за забавянето. "БАНКЕРЪ" зададе въпроса за текущите остатъци и писмено, но от НАП не пожелаха да отговорят.
Според в. "БАНКЕРЪ" в извлеченията на осигурените за втора пенсия повсеместно се вижда, че приходната агенция е сторнирала осигуровки, което все още обаче няма рационално обяснение. Затова и пенсионните фондове искат да знаят истината.
По принцип по закон преводите трябва да стават не по-късно от месец. Шефове на фондове дори довериха на "БАНКЕРЪ", че имало джентълменско споразумение вноските да се превеждат два пъти месечно. Защо тогава, след като това не се случва, НАП не начислява лихва за забава. Вноските закъсняват с четири-пет-шест месеца, фондовете като цяло никога не са получавали лихви за забава. Освен това обичайно през ноември и декември преводите на вноски драстично намаляват, което на практика означава, че държавата има задължения, които крие.
Помолихме Бъчваров да се ангажира с отговор на въпроса колко частни осигуровки на трудови "новобранци" са изтекли в НОИ. Той каза, че по последни данни към 7500 души са тръгнали на работа, почти една трета от тях са постъпили отговорно – избрали са си фонд и вноските им се превеждат там. До края на февруари към 5000 не са подали заявление за избор на фонд и внесените суми за осигуровките им са в НАП. Според Бъчваров става дума за пренебрежимите 150 хил. лева.
Пренебрежими, но само за един месец!
От Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване се оплакват също и от неизпълнените заявки за покупка на ДЦК на аукцион от 19 март. В декларацията си те посочват, че подадените от тях заявки за общо 500 млн. евро са останали неудовлетворени.
В специално изявление за регулаторната политика, което е пратено и до омбудсмана Константин Пенчев и председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, се изразява недоволство от липсата на дискусия с надзора за нова методика, по която да се изчислява доходността.
Депутатските въпроси защо е толкова ниска доходността остават без отговор, защото няма кой да отговори ще има ли мултифондове. Тоест ще има ли възможност пенсионноосигуряващите се да избират между различни по риск портфейли със съответно диференцирана доходност. Защото само на депутатите не им стана ясно, че когато някой пита за доходност, подчиненото изречение е свързано с въпроса: "При какъв риск?" Дрънкането за доходност без риск е престъпление спрямо истината, пазара и бъдещите пенсионери.
Въпреки че вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин подкрепи мултифондовете, които са готови като съвместна законодателна инициатива на фондовете и регулатора отпреди четири години, финансист № 1 Владислав Горанов уклончиво отговори: "Имам известни резерви, трябва да помисля". Изглежда, мисленето ще продължи и след пенсионната реформа…
Преди две седмици фондовете настояха и за оставката на техния ресорен надзорник Ангел Джалъзов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Което пък е някаква оценка на бранша за регулатора му.
