Държавата явно се е заела сериозно с намерението да ошушка до стотинка парите от джобовете на осигуряващите се и да ги изсипе с един замах в кратерите на пенсионната система. Вместо да вървим към справедлив и съвременен модел на осигуряване, при който ще внасяме повече по личните си партиди и ще знаем с колко пари разполагаме, когато се пенсионираме, отново ни се предлага път без алтернатива – да спасяваме с цената на всичко потъващия кораб НОИ. Защото широко рекламираният пенсионен модел на социалния министър Ивайло Калфин залита към криворазбраната солидарност. Той по същество не предлага промяна, а прехвърля в още по-голяма степен осигурителната тежест върху "поколението на прехода". Което и бездруго е уморено и обезверено от плащането на чужди сметки.
Така нареченият пакет от 30 мерки за пенсионната реформа е направен уж за да стабилизира системата и да гарантира по-високи пенсии. Но е напълно възможно въвеждането му в този вид да предизвика обратен ефект. Все повече работещи ще се откажат да внасят социални осигуровки или ще минат към "сивия" сектор. Просто въпросните хора няма да имат стимул да дават пари, които никога няма да получат обратно.
В "плавното увеличение" на възрастта е заложено жените и мъжете от масовата трета категория труд през 2037-а да се пенсионират на по 65 години. След това ще се задейства автоматичен механизъм, който ще приравнява условията за пенсиониране с продължителността на живота. За първа и втора категория ще се гонят съответно 57 и 62 години. Нарастването на необходимия осигурителен стаж ще става с по два месеца годишно до достигане през 2027-а на 40 изработени години за мъжете и 37 за жените. Какво говорят тези цифри? Около един милион българи, върху които се крепи осигурителният модел, ще бъдат поставени
пред угрозата изобщо да не покрият изискванията
и така десетилетия да дават парите си залудо. Това са хората, които са се сблъсквали с безработицата и перманентната икономическа криза през последните десетилетия. Със сигурност почти всеки един е прекарал някоя друга годинка вкъщи, пред бюрата по труда или работодателят му е плащал "на ръка", без да внася осигуровки. А Калфин допуска, че всеки, започнал да работи на 25 години, се е трудил 40 години без никакво прекъсване и на 65 лазарника безпроблемно ще си вземе пенсията. Не трябва ли този вариант да се обсъжда само след като се прегледат "черните дупки" в трудовите книжки на сега работещите и да се види дали те изобщо имат шанс да го добутат до пенсия?
По принцип и другите алтернативи са незавидни. Хората с липсваща само една изработена годинка ще могат да вземат намалена пенсия. Останалите без необходимия стаж, които се пенсионират по чл.68, ал. 3 на Кодекса на труда, трябва да са работили минимум 18 години и да са навършили 67 години, за да получат едни мизерни около 150 лева. Съвсем друг е въпросът защо е необходимо да чакаме 22 години, за да започнем да отчитаме продължителността на живота у нас, след като всяка година се правят такива проучвания? Отговорът е, че управляващите (които и да са те)
нямат интерес това да бъде индикатор
за пенсиониране. По данни от 2014-а мъжете у нас живеят средно 71 години, а дамите – малко по-дълго. Така, ако държавата взима от един служител с 800 лв. средна месечна заплата и работодателя му общо 22.8% социален налог (за всички фондове), за 40 години в хазната ще постъпят точно 87 552 лева. Ако системата претендира за справедливост, през 60-те месеца живот, които му остават (дано да са повече), пенсионерът трябва да получава средно по 1042 лева. И съответно като германските и английските му събратя безгрижно да обикаля курортите със собствената си кола. Но май никъде в тезисите на Калфин не видяхме заложено четирикратно увеличение на пенсиите. Всъщност, тази калкулация е направена дори без да отчетем скока с 4.5% на осигурителните вноски, който е предвидено да се случи през следващите 12 години. Да плащаме по-високи осигуровки в условията да демографска криза и стагнация на трудовия пазар само по себе си е логично. Нарастването на отчисленията за пенсии от 17.8 на 21.3% и за фонд "Безработица" от 1 на 2% трябва да вкара в системата допълнителни 1.1 млрд. лева. Но все пак е задължително да се направи
финансова обосновка на дефектите и ефектите
за работещите и бизнеса. В противен случай не можем да претендираме за стабилна и гъвкава пенсионна система. Калфин отбеляза, че сегашният модел не е устойчив и ако се замрази, рискуваме той да се срути. Само че и това, което ни се предлага в суров вид, не е по-убедително. Никой не обясни "на човешки език" какво налага да се променя начинът, по който се изчислява индивидуалният коефициент за пенсия? Или защо за едни пенсии ще има максимален размер, а за други не.
"Вече си отива поколението, научено да работи по осем часа на ден, всеки ден, години наред. Пак се товарят работещите, а нито дума за търтеите в нашето общество. Лично от мен вече ще вземат много, много малко. Колкото да не е без хич." "По-добре пенсионирането да стане посмъртно! И без това малцина българи доживяват 70 години. С тези темпове на пенсионни и здравни "реформи" накрая ще се изпълни основното им предназначение – парите, заделяни за пенсии, да се изяждат от паразитиращите. А за да не се разкрие измамата, вдигаме постоянно възрастта за пенсиониране, докато тя не надмине продължителността на живота у нас!" Това са две от мненията в интернет форумите, които илюстрират "особеностите" на вдигането на осигурителните стаж и възраст, които ни се сервират като основно, единствено и лошо сготвено ястие.
На този етап правителството не смята да разваля и комфорта на сектор "Сигурност". Социалният министър посочи, че се обмисля вариантът "работещите на терен" при тежки и рискови условия да излизат в почивка по-рано от "чантаджиите", както и да се въведе минимална възраст. Но в същото време допълни, че няма да се пипат социалните придобивки на военните.
В дебатите за втория пенсионен стълб разумът все пак надделя и (засега) се предвижда изборът между частен пенсионен фонд и държавно осигуряване да бъде многократен. Но най-късно пет години преди навършване на необходимата възраст всеки трябва да реши откъде иска да получи пенсия. Ако изберем да прехвърлим средства на държавно съхранение, те ще стоят по партиди в Сребърния фонд, а не по сметките на НОИ. "Новобранците" на пазара на труда, както и досега, ще бъдат разпределяни в частни пенсионни фондове. Полицаи и военни с индивидуални сметки в универсалните фондове ще получат право еднократно да пренасочват парите си към фонд "Пенсии".
Като цяло най-добрата новина е, че дебатите за пенсионната реформа ще продължат. Представеното ни от Калфин не е нов осигурителен модел, а чернова за такъв. Синдикати и работодатели също не останаха очаровани от проекта. Бизнесът логично не приема предложената схема за увеличаване на пенсионните вноски. От своя страна синдикатите са против увеличаването на възрастта за пенсиониране и виждат "капан" в предложения минимум 40-годишен стаж. Представители на частните осигурители пък заявиха, че проблемите на солидарния пенсионен фонд не могат да се компенсират само с мерките, които предлага кабинетът.
