Три важни неща се случиха на проведеното на 31 март второ заседание на Временната комисия, разследваща действията на надзорните и контролните органи по случая КТБ за периода от 2009-а до 2014-а. Управителят на БНБ Иван Искров за първи път се осмели ясно и аргументирано да посочи виновниците за краха на КТБ в лицето на политическите партии.
Второ, народните представители започнаха да задават конкретни въпроси в опит да разберат отговорностите и практиките по извършване на банковия надзор, и по-специално този върху КТБ.
Трето, депутатът от ДПС Йордан Цонев яростно лансира версията, че кредитните практики в Корпоративна банка я доближават до дефиницията за финансова пирамида и настоя те да бъдат детайлно проучени, за да може в законодателството да бъдат направени промени, които да не допускат това да се случи отново.
Дали заченатата дискусия ще изкристализира верният отговор на въпроса "Кой?" е виновен за събитията от 20 юни 2014-а, е рано да се каже. По-вероятното е депутатите да се втурнат в ново законотворчество, което ще решава частен случай със задна дата.
На заседанието на временната парламентарна комисия освен управителя и подуправителите на БНБ, както и квесторите и представителите на одиторските компании, този път присъстваха и началниците на дирекции в управление "Банков надзор", бившият подуправител на БНБ, отговарящ за "Банков надзор" в периода 2009-а – юни 2013-а, Румен Симеонов, и представители на неправителствени организации. В началото на заседанието присъстваше и подуправителят, отговарящ за банков надзор от юни 2013-а до ноември 2014-а, Цветан Гунев, но тридесет минути след началото му той напусна залата. На въпроса: "Защо", Гунев отговори, че "не е бил поканен официално да участва". Оказва се пропускът за достъп до Народното събрание му е осигурила Вера Ахундова – представител на една от неправителствените организации. И доколкото всички се интересуват от дейността на "Банков надзор" – а Гунев бе последният негов шеф, звучи, меко казано, нелогично отсъствието му от този формат.
В началото на дискусията въпроси постави народният представител от "Патриотичния фронт" Искрен Веселинов. И неговото
ключово питане
бе: "Защо БНБ не се възползва от възможността в Закона за кредитните институции за саниране на Корпоративна банка, позволяваща капиталът й да бъде увеличен, като новите акции се придобият от Фонда за гарантиране на влоговете по емисионна цена, без останалите акционери да могат да придобиват акции?" Управителят на БНБ Иван Искров припомни, че всички действия на Централната банка са обяснени в специално изготвените и представени на членовете на комисията материали. Той обаче припомни на депутатите някои явно позабравени или съвсем непознати за част от тях факти.
"При поставянето на КТБ под специален надзор по писменото искане на изпълнителните й директори заради невъзможността да посрещат текущите плащания на банката към нейните клиенти никой не си е мислил, че ще се стигне до ситуация на отнемане на лиценза й. Ние се опитахме да направим всичко възможно банката да отвори на 21 юли 2014-а. Това не се случи поради липсата на политическа воля. Централната банка нямаше инструментите, с които да попълни капитала, както и да предостави ликвидност в съответствие със законите и правилата на европейското законодателство. Отново повтарям, за да знаем как да процедираме веднага след поставянето на квестори, бе изискан бърз анализ – в рамките на десет работни дни, на активите както на КТБ, така и на банка "Креди Агрикол България" тогава, а след това и на ТБ "Виктория". Работещите по анализа одитори обаче заявиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активите в размер на 3.5 млрд. лева. Затова първоначалната идея на правителството и БНБ банката да бъде рекапитализирана чрез Фонда за гарантиране на влоговете и чрез държавната банка за развитие нямаше как да бъде осъществена, тъй като никой не искаше да поеме риска да се пълни каца без дъно", обясни Искров.
Народният представител
Снежана Дукова от ГЕРБ настоя
управителят на Централната банка да внесе повече конкретика.
"Г-н управител, казахте, че Вие сте били готови да отворите КТБ, но не сте успели заради политиците. Какво не Ви дадоха да направите политиците и за какво Вие имахте готовност?", попита тя. И Искров продължи да излага фактите и обстоятелствата около събитията през първия месец след поставянето на КТБ под специален надзор. "След като стана ясно, че заради неяснотата около активите на банката за 3.5 млрд. лв. не можем да приложим първия вариант за рекапитализиране чрез Фонда за гарантиране на влоговете и Банката за развитие, предложихме втори вариант. Той предвиждаше разделянето на КТБ на добра и лоша банка и бе съгласуван и подсказан от дирекция "Държавни помощи" в Европейската комисия. Този модел малко по-късно бе приложен в Португалия по отношение на банка "Еспирито Санкто". Планът предвиждаше всички проблемни активи да се отделят в лоша банка, за каквато бе определена Корпоративна банка заедно със задълженията към свързаните с нея лица. А всички добри активи за около 2 млрд. лв. плюс допълнителен ресурс, ангажиран по линия на бюджета, по линия на Фонда за гарантиране на влоговете и по линия на БНБ, която при необходимост да действа като кредитор от последна инстанция, да отидат в добрата банка, за каквато бе определена "ТБ Виктория". В нея трябваше да бъдат прехвърлени всички депозити и вземанията на облигационерите и тя да отвори врати на 21 юли 2014-а. Осъществяването на този план изискваше приемането на съответните закони, но те не получиха необходимата политическа подкрепа." И така отговори на въпроса с какво са попречили депутатите за спирането на последвалата петмесечна агония до изплащането на влоговете.
Управителят на БНБ подчерта, че няма централна банка в Европа, която при такава криза може да се справи сама. "Навсякъде има нужда от правителствена подкрепа и от санкция на суверена, който в България е парламентът. Но заради тежката политическа криза в 42-ото Народно събрание не бе постигнат консенсус за нужните промени в законите, които да позволят предложеното от нас преструктуриране на КТБ", завърши Искров пространното си изложение. От думите му стана ясно, че за провала на всички оздравителни планове
вина носят политиците
представляващи партиите от 42-ото Народно събрание. Всички тези факти и обстоятелства, които Искров изложи пред Временната комисия, бяха описани, макар и в доста по завоалиран вид, в писмото, което той изпрати на 22 юли 2014 г. до президента и до председателя на 42-ото Народно събрание Михаил Миков веднага след срещата с политическите партии (в. "БАНКЕРЪ" публикува писмото на стр.6 в бр. 30 от 2014 г.).
Пред медиите тогава управителят на БНБ се изказваше многозначително и мъгливо с формулировки от рода на: "На ход са политиците." Ако тогава бе изложил точно и ясно пред широката публика всичко онова, което сега разказва пред комисията, и бе посочил какви ще са последиците от взетото от политиците решение, събитията и за него, а и за КТБ вероятно щяха да се развият по съвсем друг начин. Искров обаче е свикнал с методите на тихата дипломация, каквато в онзи момент бе недопустима и безрезултатна. И тъй като тогава не му стигна кураж да го направи, сега ще обяснява в Народното събрание, че "няма сестра" и че съпругата му не работи в "Кей Пи Ем Джи България".
А че е имало и
подготвени механизми за санирането на КТБ
стана ясно от развитието на дебатите във Временната комисия в парламента. Разбира се, участващите в нея депутати не искаха да оставят последната дума по въпроса на гуверньора и се усъмниха, че подготвената от БНБ схема за саниране е била финансово осигурена. "Давахте ли си сметка, че като отворите КТБ, каквито планове казвате, че сте имали, трябваше да разполагате поне с 3 млрд. лв., за да изплатите парите на вложителите", попита Снежана Дукова. И получи подобаващ пространен отговор с препратки към европейската практика. "Бяхме направили всички разчети по този въпрос (бел. р. – какви пари са нужни за санирането на банката) и имахме план. Колко пари да даде фондът, с какви средства да се ангажира Министерството на финансите чрез специална емисия. Освен това имахме заявен интерес от ЕБВР, ако се премине към този модел за разделяне на добра и лоша банка, да започнат разговори за участие в него. Нещо, което Европа прави. Това се случи с банка "Дексиа". Това стана с "Еспирито Санкто", както и с банката "Парекс", която е друг случай със специално банкиране, заради което институция изпадна в затруднение. Тази банка бе санирана и в момента "Парекс" вече е продадена на свободния пазар. Ние бяхме готови да осигурим 100% ликвидност на КТБ – над 4.5 млрд. лева. Бяхме изготвили схема да поеме тегленето на всички депозити, въпреки че бяхме наясно, че такова теглене няма да има. Защото какъв е смисълът да си изтеглиш парите от една одържавена банка и да ги сложиш в друга кредитна институция. То е ясно, че нямаше да има теглене. Но този модел не получи одобрение", заяви Искров.
Както и на предното заседание представителят на ДПС
Йордан Цонев се опита да насочи дебата
в друга плоскост. Той взе повод от питането на Искрен Веселинов каква е била оценката на активите на КТБ, визирайки "БТК", Дунарит" и други предприятия, за които сега се говори, че се продават за едно евро. Валя Йорданова, управляващ съдружник на "АФА" – една от одиторските компании, извършвали оценка на активите на Корпоративна банка, обясни на депутата, че не може да му предостави исканата информация, защото изброените от него фирми не са длъжници на Корпоративна банка. И тук в пледоарията се намеси Йордан Цонев. "Г-н Веселинов, не могат да ни отговорят на тези въпроси. Неслучайно на миналото заседание аз насочих вниманието на комисията за изясняването на бизнес модела, по който Корпоративна търговска банка е работила. Този модел дава отговор защо не можете да видите в активите на Корпоративна търговска банка активите, закупени с пари на вложителите й. Говоря в случая за въпросните предприятия, както и за други активи. Защото няма как одиторите да видят нещо, което не е собственост на банката. Тя е дала пари на едно дружество, което е бушон и като изгори той, къса връзката между парите на вложителите на КТБ, с които е даден кредитът и собствеността закупена с тези пари. Затова аз предложих на комисията да видим какъв е този модел и с подходящи въпроси да осветлим тази бизнес практика. И след като установим бизнес модела, да приемем съответното законодателство, което да не допуска повече прилагането му. Защото на нас ни предстои да защитим държавния интерес пред един нестандартен модел, пред една бизнес практика, която по света наричат пирамида", обясни Цонев. Отделен въпрос е, че при финансовите пирамиди няма инвестиция в активи. Но може би Цонев е отсъствал от тази лекция, ако въобще я е имало в учебната му програма. Пък и ще е много интересно, ако в един момент наистина се окаже, че въпросните получатели на заеми от КТБ, които през други фирми са собственици на дружества като БТК и "Дунарит", вземат, че си погасят заемите към банката. Тогава версията за пирамидата ще изглежда доста нелепо. Но за целта държавата трябва да даде възможност на получателите на заемите да ги погасят, а не да настоява да получи активите им.
