Успехите в съвременния футбол тръгват от базата, така че бумът на строежи на нови стадиони, обхванал цяла Европа, е абсолютно закономерно явление. Нови модерни съоръжения се правят или ще бъдат започнати почти във всички точки на Стария континент. Клубове с история и с широк финансов гръб като "Рома", "Милан", "Тотнъм", "Динамо" (Москва) или "Кубан" не жалят средства, за да инвестират в бъдещето си. На национално ниво процесът е аналогичен. Например в Полша само за последните четири години са построени стадиони за над 1.3 млрд. евро. За същия период у нас е вдигната само една трибуна "Моци" в Разград и това бе прието като невиждано постижение, сякаш сме създали новата "Маракана". Всъщност в предишни години политиците поне пускаха прах в очите на избирателите фенове с обещания за ултрамега модерни стадиони, които ще бъдат започнати едва ли не още утре. Сега дори това не правят, а проблемът с футболната инфраструктура бе пратен в "шеста глуха".
Неотдавна спортният министър Красен Кралев в прав текст заяви, че държавата няма пари да инвестира в нов национален стадион, защото това било изключително скъпо удоволствие. И затова, за пореден път (наесен), започваме кърпежите на стадион "Васил Левски". Ще се сменя архивното електронно табло със съвременно, покриващо евростандартите, което е много добре, тъй като гледката със
спрелия на 5.10 часа механичен часовник
отдавна е втръснала на всички привърженици. Пак ще слагаме и нова трева, тъй като "Васил Левски" явно е рекордьор по бързо износване на настилката. Само че след хвърлените купища пари за саниране на феновете няма да им стане по-топло по време на зимните двубои. И може би щеше да е по-разумно съоръжението да се покрие, след като така или иначе няма да правим ново. В интерес на истината, каквато и козметика да претърпи, то ще продължи да изглежда като беден роднина на "Стадионул Национал" в Букурещ или на "Филип II" в Македония. Именно македонците направиха от нищо 37-хилядно бижу само с 32 млн. евро. А у нас държавата "чака на гюме" "Лудогорец" да влезе в Шампионската лига и клубът сам да ремонтира националния стадион. Пълен резил – като нямаш средства за спортна инфраструктура, защо изобщо се занимаваш с професионален спорт, че и министър спортен назначаваш?
На практика единствено "Лудогорец Арена" върви по график. Очаква се модерното съоръжение за 12 000 зрители, в което ще бъдат инвестирани около 20 млн. лв., да бъде готово до края на годината. Една птичка обаче пролет не прави. Редица проекти, от които чакахме да се "излюпи пиленцето", по една или друга причина буксуват. Симптоматична за неразбориите в българския футбол е ситуацията около стадиона, който трябваше да бъде построен на мястото на сегашната "Славия". Преди година представителят на германската фирма инвеститор IFS – Ива Георгиева, тръбеше наляво и надясно как той ще е невероятен подарък за "белия" клуб и привържениците му, как България и София заслужавали да имат модерен стадион, който да бъде управляван като в Германия. Всички предварителни договори бяха подписани, включително и Българският футболен съюз се ангажира да прати националите да играят на 33-хилядната арена в квартал "Овча Купел". Президентът на "Славия"
Венцеслав Стефанов изсипа една торба пари
както сам се изрази, за документацията и геодезическите проучвания. И когато ремонтните дейности трябваше да започнат в края на март, германците рязко дадоха на заден. Представител на все още хипотетичния инвеститор обясни, че след подписването на договора футболът ни тръгнал рязко надолу, само три отбора от "А" група нямали проблем с лицензите, липсвали атрактивност и зрителски интерес, а слуховете за "черно тото" допълнително спъвали намеренията им. Общо взето, приказки за наивници, изсмукани от пръстите. При положение че в първоначалния бизнес план е предвидено стадионът да печели предимно от концерти, конференции, събития и търговски обекти, е вятърничаво да се оправдаваш с нивото на футбола ни.
Германците заявиха, че ще дойдат за нови преговори през май, а междувременно в публичното пространство бе тиражирана версията, че IFS ще строят само ако вземат мажоритарния пакет акции на "Славия". Бизнес логиката в случая е, че най-старият столичен клуб е сред малкото финансово стабилни у нас, няма дългове, а освен това притежава терени с обща площ 242 декара в един от най-атрактивните райони на столицата. Ако това е вярно, инвеститорите може би не са се загрижили толкова за българския футбол, а по-скоро искат да извлекат финансова изгода от него, взимайки ни за абсолютни баламурници. При положение че "Славия" попадне в германски ръце, вариантите са два. Първият е при "белите" да влезе съвременен управленски футболен модел и те да възвърнат позициите си на водещ клуб, какъвто са били до 1945 година. Но е много по-вероятен "черният" сценарий, тоест тимът постепенно да бъде маргинализиран и унищожен, а в района на "парк Славия" да израснат молове, бизнес сгради и всичко друго, от което се печели. Ето защо най-удачно, изглежда, немците да получат солиден пакет акции (но не контролния), за да бъдат стимулирани да инвестират и да контролират процеса. Ако изобщо някога сериозно са имали такива намерения.
След многократни опити, започнали и "замразени" дузина проекти, поне в морската ни столица нещата най-накрая тръгнаха в добра посока. Общинският съвет във Варна гласува единодушно
сделката за продажба на 17 декара земя
на "Химимпорт". От своя страна компанията ще препродаде парцела, а с печалбата, плюс вноска от 22 млн. лв., ще се осигури финансирането за стадион "Варна". Строителните работи трябва да започнат още следващия месец. По план градът ще посрещне новия си стадион през 2017-а. От "Химимпорт" твърдят, че общата инвестиция ще е към 75 млн. лв., от които 65% ще глътне грубият строеж. Съоръжението ще е за 22 000 зрители, като в комплекса ще бъде изградено и лятно кино, и други атракциони, които да помагат за издръжката. Любопитното е, че архитект на плана е Даниел Вълканов, който проектира и стадиона на „Лудогорец".
Явно и в България нещата могат да се случват, стига да бъде открита правилната формула. В това отношение пример са и новите по-малки стадиончета, финансирани със средства по европрограмите. Втородивизионният "Верея" ще издигне с 837 000 евро в Стара Загора "Трейс арена" за 1214 зрители с фитнес център, паркинг и екстри, които да отговарят на изискванията на УЕФА. В Шабла започна реконструкция и доизграждане на градския стадион, както и строителството на спортен комплекс за над 5.5 млн. лева. Такива усилия се полагат и в Балчик, Созопол, Вършец, Кърджали и в много други населени места. Така възниква и логичният въпрос защо собствениците на клубове от "А" група не кандидатстват и не печелят европроекти за ремонти на стадионите си, а само плачат, че никой не им помагал ? Ремонтът на централната трибуна на "Георги Аспарухов" или смяната на седалките на "Българска армия" не струват повече, отколкото строежите във Вършец и Шабла. Парадоксално, но както е тръгнало, в най-скоро време в окръжните групи ще се играе на по-добри стадиони, отколкото в елитния ни ешелон.
