Депутати от опозицията настояха за предприемането на действия от страна на българското правителство, които да бъдат в отговор на въвеждането от страна на Гърция на 26-процентен данък върху сделките и трансакциите от България, Кипър и Ирландия. От друга страна от кабинета предлагат да се търси решение по дипломатичен път съвместно с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Това стана ясно на заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
"Не се надявайте, че ЕК ще работи срещу Гърция. Те работят за изравняване на данъците – никаква надежда не хранете при нашия плосък данък от 10%. Втората причина, заради която ЕК ще си затвори очите за Гърция, е, че ако Гърция не си попълни дефицита, Западът ще предпочете България да бъде жертвана, а не той да плаща", заяви Румен Гечев от БСП.
"Правните аргументи са на наша страна. Данъкът се въвежда за страни с преференциални данъчни режими, а България има ниска данъчна ставка. Разликата между преференциален режим и ниска ставка е от земята до небето. Приравнени сме с офшорна зона и трябва да протестираме. Ние трябва на наложим абсолютно същата мярка спрямо Гърция. Нека тогава ЕК да дойде. Защото когато тръгнат тези европейски процедури, облагането ще е факт и няма шанс парите да бъдат върнати. Трябва да се сложи същата мярка на масата веднага. Дипломацията няма да има успех", подкрепи го Йордан Цонев от ДПС.
От своя страна вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че е необходимо бързо да се влезе в диалог с Атина по този касус. Тя коментира, че ще работи в съдействие с Министерство на външните работи и Министерство на икономиката за решаването на проблема. По нейните думи страната ни ще бъде подкрепена от Брюксел по този казус, тъй като въпросният закон не е консултиран с Европейската комисия (ЕК). “Смятам, че страната няма да направи стъпка към този данък, без да е говорила с нас. Все още обаче липсват директни разговори”, каза тя.
Кунева припомни, че от правителството на Алексис Ципрас още не са решили как ще се прилага въпросното законодателство.
Според външния министър Даниел Митов потърпевши от влизането в сила на подобно законодателство ще бъдат и двете страни. По неговите думи действията на България по този въпрос трябва да се координират с тези на Кипър и Ирландия. „Аз съм изпратил покана за среща с моя колега от Гърция, но все още няма насрочена дата“, каза още Митов.
Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев обяви, че България може да губи по 800 млн. евро годишно от общо 2,800 млрд. евро от стокообмена с Гърция, заради влизането в сила на въпросния налог от 26%. „Имаме информация, че подготовката на процедурните правила за новият данък в Гърция вървят в ускорени темпове и могат да бъдат приети много скоро, което ще доведе прилагането на този закон”, посочи той.
„В България има регистрирани над 1400 гръцки фирми, които ще бъдат потърпевши. Те ще бъдат наш съюзник заедно с всички български компании“, каза от своя страна зам.-министърът на икономиката Любен Петров. „С търсенето на дипломатическо решение, с работата на нашите посланици смятаме, че може да се постигне консенсус, преди да се стигне до решаване на проблема в Брюксел“, допълни той.
Миналата седмица от Министерство на финансите изпратиха писмо до ЕК заради 26-процентния налог върху трансакциите от България. По време на заседанието на бюджетната комисия обаче стана ясно, че то не е входирано и следователно още не е разгледано от Комисията.
