Когато бях дете, любимата ми книжка бе "Приключенията на Лукчо", повест на Джани Родари за един лютив зеленчук, който обикаля страната си със своя мисия и се забърква в куп забавни истории. Сега със същия интерес следя воаяжите на един друг Лукчо – нашенски, по-известен като министър на икономиката, Божидар Лукарски. Всъщност, да си призная министърът повече ми прилича на принц Лимон – самовлюбения владетел, който измислял всякакви дивотии уж за да развлича поданиците. Като например да организира голямо конно надбягване, в което конете трябва да теглят коли, на които са сложени спирачки.
"Спирачките – пише Джани Родари, действаха така добре, че колелата на колите никак не можеха да се въртят: така конете трябваше да употребяват сто пъти по-големи усилия, за да теглят колите."
Горе долу по същия начин и нашият Лукарски привлича чуждестранни инвеститори. Ей на, през седмицата при откриване на икономическия форум "България и Италия: заедно за постигане на растеж" той щедро призова:
"Съществуват възможности за привличане на италиански компании в проекти за приватизация, включително и туристически обекти, както и концесиониране и модернизиране на летища и пристанища и изграждане и реконструкция на пътна и железопътна инфраструктура в България". Брей, да му се не види. Че какви са тия туристически обекти, дето ще приватизираме? Или пък сега ще ги калесваме италианците да се нагърбят с тая нова приумица за екоплажове и тяхното концесиониране, нищо че никой в света досега не е чувал за съществуването им? Като стана дума за авиация, силата на италианците определено не е там, а от инфраструктурния им опит у нас само горчиви спомени имаме досега. Заради калпавата работа на "Асталди" по жп линията Пловдив – Свиленград затрихме 70 млн. евро по програма ИСПА. Но това беше отдавна и министър Лукарски сигурно е бил на мач на "Локо" – София или манчестърския "Юнайтед", та не ги помни тези подробности.
Като каниш някой инвеститор е хубаво да знаеш той за какво иска да си даде парите, да можеш да му предложиш конкретен проект, а не да блъскаш дежурните клишета: "Елате тук, пък после ще видим". За нашия приказен герой обаче спирка няма. Само ден след италианската агитация "пренесе" състезанието с конете и на френски терен и написа нова страница в своите приключения.
Компанията Recife, произвеждаща луксозни кожени изделия и аксесоари за цял свят, била готова да инвестира в придобиването на кожарска фабрика в България, стана ясно след среща на Лукарски в Париж със собственика й – Стефан Арнал. Фирмата даже проучвала фабрика "Пролет" в Димитровград. Можело обаче да потрябват и подизпълнители, та затова министърът на икономиката натовари изпълнителните директори на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия Мариета Захариева, които също присъстваха на срещата, да проучат възможностите кои наши фабрики отговарят на изискванията на компанията.
Може и аз да бъркам, ама като се знае за интереса на французите, все ми се струва, че трябваше там на тепсия да севираме поне четири-пет предприятия от кожарската индустрия, които Recife може да използва, за да се развият, а не тепърва да почваме да ги търсим. Иначе за какво сме отишли там – само да трошим държавни пари и да отчитаме дейност ли?
Уважаеми Лукарски, като ще правим състезание с коне, особено пък чуждестранни, не е хубаво да има спирачки. Като например бавно издаване на разрешителни и множество излишни регулации, липса на добре развита железопътна и шосейна инфраструктура. Не е добре и да предлагаме цена на електроенергията за индустрията у нас, която е сред най-високите в региона… Опа, забравих и нереформираната съдебна система, от която точно френските фирми се оказаха най-потърпевши. А и да привлечеш качествени инвеститори не е като да похарчиш 1 млн. лв. за радиореклама само за една седмица. Нали? Конкурентна среда е нужна. И то по-добра от тази в други държави, че да предпочете въпросният инвеститор България.
