Денят "Х" за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) настъпи. В сряда (21 април) Софийският градски съд откри производството, чиято крайна цел е осребряване на активите на четвъртата по големина финансова институция в страната. Голямата неизвестна бе коя ще е датата на неплатежоспособността. Определянето й е в правомощията именно на СГС, който е съдът по неплатежоспособността. И магистратите за пореден път ни накараха да се съмняваме в тяхната безпристрастност и почтеност.
След като в продължение на месеци слушахме мнения, че най-логичната дата на настъпване на неплатежоспособността е датата на поставянето й под особен надзор – 20 юни, или най-късно началото на юли миналата година, съдът отмести деня "Х" с четири месеца и половина напред.
Решението на СГС, което стана известно днес, оповести, че КТБ е неплатежоспособна от 6 ноември 2014 г., т. е. от деня, в който БНБ отне нейния лиценз. От тази дата всички сделки за сключени цесии и осчетоводени от квесторите прихващания могат да бъдат атакувани от кредиторите на несъстоятелността и отменени от съда. Но цесиите, договорени преди тази дата, остават в сила.
Съдържанието на деня "Х" е именно това –
КОЙ ще се облажи от това решение на съда?
С решението си СГС прескочи с месец и половина дори желанията на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете, които предложиха периодът на цесиите да бъде "разтегнат" до 30 септември. ЗАЩО е това престараване? Та нали съдът има право на своя преценка и не е длъжен да мисли единствено в посока на някоя от страните. В случая тази, която от самото начало на удара срещу КТБ работи без почивка за окончателното съсипване на банката.
Проглушиха ни ушите от приказки за спасяване на активите на затворената банка, приемаха спешни законодателства, а сега не можаха да извоюват дата на неплатежоспособност, която да позволи това. Интересно
как въпросните лица постигнаха "успеха" във Върховния административен съд
който потвърди решението на централната банка за отнемане на лиценза под кръстосания огън на премиер, финансов министър и куп други фактори. Излиза, че цялата подготовка на държавата да "спасява активите" се е състояла в преценката кой от тях "трябва" и кой "не трябва" да бъде спасен?
Към днешна дата е ясно едно –
ако държавата искаше наистина да спасява активите на КТБ
щеше да постанови чрез съда (независим орган, но държавен!!!) датата на неплатежоспособността да бъде 20 юни. В този случай проблемът с цесиите изобщо не би стоял, защото всички те щяха да са невалидни. Става въпрос за повече от 1 млрд. лева – сума, която впрочем надвишава двойно посочената от ексшефа на надзора Цветан Гунев пред "БАНКЕРЪ" като достатъчна, но неоказана ликвидна подкрепа, с която КТБ можеше да бъде спасена.
Ясно е и друго – споменатите спешни промени в Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност се оказват на практика излишни. Нито квесторите, нито временните синдици приложиха с размах заложеното в тях. И по нищо не личи целта да е била тази. Трябваше да бъдат сложени "правилните" хора, които да останат такива и в хода на делото по несъстоятелността. След погрома над КТБ на дневен ред е грабежът.
