Вече е задължително действителните собственици на фирми да фигурират в централни регистри на страните членки на общността, а информацията за тях да е достъпна както за отговорните институции, така и за разследващите журналисти. Това предвиждат новите правила, съгласувани със Съвета на ЕС и одобрени от Европейския парламент на 20 май. Целта е да се подсили борбата с прането на пари, с данъчните измами и финансирането на тероризма. Отделно са одобрени нови правила и за по-лесно проследяване на паричните преводи.
На практика Брюксел приема четвърта поред директива срещу изпирането на пари, но едва с тази се задължават държавите от съюза да поддържат централни регистри с имената на действителните собственици на търговските дружества и другите юридически лица, както и на тръстовете. Под "действителен" собственик се разбира този, който всъщност притежава и контролира компанията и нейните дейности и в крайна сметка разрешава сделките, независимо дали собствеността се управлява директно, или чрез упълномощено лице. Първоначалното предложение на Еврокомисията не включваше създаването на такива регистри, но разпоредбата беше лансирана от евродепутатите и сега влиза в сила.
Предвидено е националните регистри да са достъпни за компетентните органи и техните отдели за финансово разузнаване (без никакви ограничения), за "задължени субекти" (като например банки, които извършват комплексна проверка на клиентите си) и за граждани, макар че публичният достъп ще се разрешава само след онлайн регистрация и заплащане на административна такса.
Друго условие за получаване на достъп до регистъра е всеки гражданин или организация да докаже "законен интерес" за предполагаемо пране на пари и финансиране на тероризма или за предшестващи престъпления като корупция и данъчни измами. Само при такъв интерес ще се получава достъп до информация за името на действителния собственик, месеца и годината на раждане, националността, държавата на пребиваване и детайли за собствеността. Според одобрените текстове изключения ще са възможни, но само "в отделни случаи и при изключителни обстоятелства".
Що се отнася до информацията за тръстове в националните регистри, тя ще е достъпна само за отговорните институции и "задължените субекти".
Текстът на директивата предвижда специални правила и за информацията, отнасяща се до политически значимите личности. Имат се предвид хората, изложени на по-висок риск от корупция заради заеманите от тях позиции като президенти, членове на правителството, върховни съдии, депутати, както и членовете на техните семейства. Когато са налице високорискови бизнес отношения с подобни лица, задължително ще трябва да се предприемат допълнителни мерки, като например установяване на източника на средствата.
Одобреният от Европейския парламент регламент за паричните преводи пък ще подобри възможностите за проследяване на платците и получателите на средствата и техните активи.
Оттук нататък държавите членки ще имат на разположение две години – до май 2017-а , да транспонират директивата в националното си законодателство. А регламентът за паричните преводи трябва да бъде приложен 20 дни след публикацията му в официалния вестник на Европейския съюз.
