Рекетът у нас е другото име на прехода, колкото и да ги обявяват за приключил. И двете явления се въртят около парите и собствеността. И подобно на нея рекетът е държавен и частен. И разликата между тях обикновено е твърде условна.
Производител на храни се оплака завчера на пресконференция, че е подложен на системен тормоз от Агенцията за безопасност на храните. Органът, който все пропуска да забележи, че поне половината хранителни стоки на родния пазар са абсолютни боклуци, скъсал компанията "Аладин фуудс" от проверки. Държавният рекет започнал със "скромната" оферта за 10 000 евро месечно, които дружеството да плаща на когото трябва в агенцията като "такса спокойствие". Всички в бранша били наясно с нея, което ще рече, че тя е част от държавната политика за насърчаване на бизнеса, с която ни проглушиха ушите.
Във фирмата решили обаче да експериментират, за да разберат има ли вариант да правят бизнес, без да бъдат рекетирани. И със спокойствието им се свършило. В рамките на по-малко от месец ги проверили и установили куп нарушения. Информация за потребителите да не ползват продуктите на този производител не си спомняме да е пускана, но затворили наведнъж фабриката и склада й за търговия на едро. Заплашили и фирмите, купуващи от нея, с проверки и затваряне на техните обекти, ако продължат да се снабдяват оттам. В един момент ръководството й установило, че целият ресурс на агенцията е впрегнат да проверява всекидневно всички обекти на компанията в цялата страна. Това довело незабавно до преки загуби от 650 хил. лв. и трипроцентен спад на оборота.
Междувременно в "Аладин" решили да пробват вълшебната лампа на българското правораздаване и подали жалба в отдел "Корупция" на Националната полиция. Образуваното досъдебно производство обаче било прекратено с вълшебна бързина, без по него да е свършено нещо.
Глас в пустиня останали и сигналите до прокуратурата, земеделското министерство, парламентарната Комисия по антикорупция.
Но агенцията продължила с тормоза. Приложени били тънки техники на издевателство като забавяне на последващите проверки, които трябва "да удостоверят отстраняването на констатираните нарушения". А през април тази година фабриката била отново затворена – три дни след като дружеството получава сертификат за безопасност на храните от международната компания "Интратек".
В резултат едно успешно, модерно и добре развиващо се предприятие било превърнато в нерантабилно и със "стабилна перспектива" за фалит. При това именно когато стартирало значителни инвестиционни проекти. Собственикът Аладин Харфан е убеден, че целта е да му причинят максимално големи загуби и да го използват като пример за назидание – всички в бранша трябвало да знаят какво ще им се случи при отказ да си плащат "такса спокойствие". И тъй като не ще да я плаща, зове за подкрепа всички засегнати. Включително и потребителите, върху чиито джобове се отразява този неописан в никой закон налог. "Ако някой ден чуете, че "Аладин Фуудс" вече произвежда в Румъния, значи не съм успял", обобщава ситуацията и въобще бизнес климата у нас Харфан.
Тъкмо по същото време помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Хойт Ий заяви при изслушването си в американския Конгрес, че бивши и настоящи правителствени служители от Румъния и България са получили забрана за пътуване в САЩ заради корупция. Външните министерства на двете страни се оказаха в пълно неведение, а специално нашето е като в небрано лозе. По простата причина, че румънците осъдиха стотици висши чиновници и цял отбор министри, сред които и премиер. И работят усилено по "селекцията" на втори министерски тим зад решетките. А ние си имаме цяла висша лига от бивши министри и настоящи чиновници, но пък бизнесът си плаща "такса спокойствие" по правилата на държавния рекет. Но и едните, и другите начисляват ефекта от него в сметката на данъкоплатеца.
