Пореден анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) подложи на съмнение способността на граничната ни полиция да бъде ефективен страж на външната граница на ЕС. Експертите на ЦИД са разнищили антикорупционната среда в Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР и основният им извод е, че мерките за противодействие и преодоляване на корупцията са с ниска ефективност. С това заключение се запозна и вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова, която заедно с представители на Висшия съдебен съвет, на Сметната палата и омбудсмана Константин Пенчев взеха участие в кръгла маса по темата.
Експертите от центъра са интервюирали и са провели анонимни анкети с над 500 служители на дирекцията, в това число и заемащи ръководни длъжности. Изследването чрез Системата за мониторинг на прилагането на антикорупционните политики (СМАК) показва, че теоретичната възможност за прояви на корупция сред служителите на "Гранична полиция" е 75 процента. Натискът върху граничните полицаи е силно изразен – половината от анкетираните са посочили, че им е оказван корупционен натиск. Освен това 20-30 на сто от тях са съобщили, че колегите им са податливи на натиск от ръководството, а около 20% са признали за "съблазняване" с рушвет отвън.
В анализа се посочва, че най-рискови в това отношение са ГКПП-тата и зелената граница. Този извод подкрепя и акцията на ДАНС, МВР и Районната прокуратура в Елхово в последните дни на май на ГКПП-Лесово. Там бе разкрит и задържан граничният полицай Георги Иванов, който на 23 май превел през границата двама иракчани, като използвал личния си автомобил "Ауди". Чужденците били укрити под изолационни плоскости. Иванов беше заловен в момента, когато върши престъплението, обвинен и оставен в ареста с най-тежката мярка за неотклонение – "задържане под стража".
Корупционният натиск е висок и спрямо извършващите останалите дейности по границата, твърдят експертите от ЦИД. Очевидно е необходим задълбочен анализ на всяка от тях и на необходимите антикорупционни действия. Сред мерките са подаване на имуществени декларации, видеонаблюдение, внезапни проверки, информационни кампании. Те се прилагат широко и засягат 90 на сто от дейността на гранична полиция. Ефективността от мерките обаче е 50-60 на сто от възможното. Самите полицаи са посочили, че тези ограничения се заобикалят трудно, но когато стане дума за по-строг контрол, става очевидно, че всъщност ефективността им е наполовина.
Според шефа на дирекция "Публичен регистър" в Сметната палата Силвия Къдрева, която също взе участие в обсъждането, имуществени декларации трябва да попълват служителите на всички нива в държавната администрация. В момента това правят само лицата, които заемат висши държавни длъжности. "Не смятам, че е толкова непостижимо за държавните ведомства да определят няколко души да проверяват въпросните декларации", изтъкна Къдрева. Според експертите, ако съдържанието на декларациите не се подлага на проверка, ръководствата на "Гранична полиция" и на МВР не могат да използват този инструмент в противодействие на корупцията.
Такава мярка е записана и в антикорупционната стратегия на вицепремиера Меглена Кунева, според която инспекторатите към съответните ведомства, включително и в МВР и в частност в "Гранична полиция", ще проверяват декларациите, които се попълват от държавните служители.
Експертите от ЦИД препоръчват на ръководството на МВР контролът и санкциите да се разгледат подробно за всички антикорупционни политики в "Гранична полиция". Нужен е по-систематичен, планиран контрол по отношение на всички антикорупционни мерки, който да следва ясни алгоритми, както и ясно дефинирани санкции при неспазване на дадена политика и стриктното им прилагане при констатация на нарушения. Идеята на методологията за мониторинг на прилагането на антикорупционни мерки и политики е да се оценява ефектът им, заяви Александър Стоянов, директор на научната дейност от Центъра за изследване на демокрацията. Според него методологията е дала резултат само за 2015 г., но ако се прилага системно, антикорупционният натиск ще спадне значително.
В изследването се посочва още, че трябва да се разработят специфични антикорупционни мерки по отношение на високорискови дейности, каквито са административнонаказателната и оперативно-издирвателната дейност, а също така и в сферата на обществените поръчки. Препоръката на експертите от ЦИД е революционна, тъй като досега никой не е отварял дума за корупция сред оперативните работници и разследващите. А специфичната им работа по икономически, финансови и данъчни престъпления, в борбата с наркоразпространението и трафика, тежки престъпления срещу личността и прочие очевидно създава предпоставки и условия за възникване на корупционни практики.
МВР шефът Румяна Бъчварова призна, че тези практики винаги изпреварват антикорупционните мерки. Според нея тези оценки би трябвало да се извършват от външни органи, като самата оценка ще бъде по-надеждна и ефективна. Самооценките са розови, точно защото са самооценки, заяви Бъчварова.
В анализа си ЦИД сочи, че около 18% от гражданите на България над 18 години признават, че са дали подкуп, а около 28 на сто са съобщили, че са обект на натиск да платят такива пари. Тези нива са изключително високи. Според Александър Стоянов, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, основната цел на системата за мониторинг на прилагането на антикорупционните политики (СМАК) е именно да разкрие два типа дефицити – в прилагането на антикорупционни политики и в наличния набор от такива политики. Стоянов обясни, че основен показател в системата е оценката на дейностите, които се осъществяват в дадена публична администрация. "Главен показател е корупционният интерес, който отразява принципната възможност на различните страни – от една страна, служители, от друга, граждани и бизнес, да реализират корупционна сделка", поясни той.
Преди броени дни стана ясно, че управляващите мъдрят създаването на Национален съвет по антикорупционни политики, който ще координира разработването и актуализирането на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Той ще следи изпълнението на приетите документи и ще организира независими външни оценки на изпълнението им. Предвижда се също и структурирането на единен антикорупционен орган, който ще обедини БОРКОР, звена от Сметната палата и Комисията за конфликт на интереси. В момента в прокуратурата действа и междуведомствено звено, в което влизат агенти от ДАНС, разследващи полицаи и прокурори. Засега резултатът от дейността му не е известен, тъй като липсва каквато и да е информация за звеното. Очевидно неефективни са действията на останалите антикорупционни звена, а те са повече от 40 дирекции, инспекторати, които работят по силата на поредица от закони. Неслучайно се роят скептичните мнения, че с още един национален съвет и единен център ситуацията с борбата и превенцията на корупцията едва ли ще се промени…
