Прокуратурата е била осъдена 306 пъти от граждани и от юридически лица, пострадали от нейни незаконни действия само за една година. Числата са от годишния доклад на държавното обвинение, който е внесен и в Народното събрание.
Макар и рекордно висока, тази бройка съвсем не е пълна – това са само влезлите в сила решения на съдилищата. За същата тази година "висящи" на първа или на втора инстанция са били още 558 дела, по които държавното обвинение е било осъдено да плаща обезщетения.
Но и това не е всичко. Защото в сметката влизат само делата по Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ), които се водят у нас. Плащанията, постановени с решения на съда в Страсбург, по които държавата е осъдена заради действия на обвинението си, са отделно – те не са част от тази статистика. Не влизат в нея и споразуменията за забавено правосъдие, за които също плаща хазната, но по специална административна процедура – при постигане на съгласие между страните за размера на обезщетението производството приключва извън съдилищата.
Най-много са осъдителните решения срещу прокуратурата заради т. нар. незаконни обвинения – това са делата, които в крайна сметка приключват с оправдателни присъди или биват прекратени. Само за една година прокуратурата е осъдена от 241 бивши подследствени и подсъдими. Случаите на незаконен арест или надлежаване на присъди се броят на пръсти. А делата за забавено правосъдие са само пет – най-вече заради въведения административен механизъм за обезщетяване, през който задължително трябва да се премине, преди да се стигне до съд.
Никой обаче не иска да каже на колко възлиза цялата сметка за тези дела, каква е стойността на присъдените обезщетения за нанесени от прокуратурата вреди. За първи път в отчета си тази година прокуратурата реши да "скрие" данните за размера на обезщетенията, за които е осъдена. Размерът на вредите по осъдителните решения не е оповестен дори пред депутатите от Народното събрание, на които също е пратен годишният доклад за дейността на прокуратурата през 2014 година. А това е абсолютен прецедент – в разрез с досегашната практика, която съвестно отчиташе не само размера на присъдените обезщетения, но дори и на лихвите по тях. При това в сравнителен план – за да се покаже какво е било състоянието в предишните години и какви са тенденциите.
На логичния въпрос защо сега не се посочват сумите на щетите, за които ще плащат държавата и данъкоплатците, пиарите на държавното обвинение кротко вдигнаха рамене. А отговорът им беше: каквото са счели за необходимо колегите, които са писали доклада, да напишат вътре – това е. Друго обяснение не получихме.
"Цензурата" в доклада обаче е абсолютно безсмислена – първо, защото по Закона за достъп до обществена информация отговор на този въпрос е дължим не само на журналистите, но и на всеки гражданин. И ако не с добро, ще бъде даден след решение на съда. Второ, няма никаква пречка някой депутат да попита за това, докато чете доклада на прокуратурата. Няма и законово основание да не му бъде казано. А на трето място е безумно да се мисли, че когато става дума за обществени средства, техният размер може да остане за дълго в тайна – рано или късно истината ще лъсне.
Но все пак вероятно си има някакво обяснение защо е толкова пазена тази "държавна тайна". И според нас то е, че резилът ни ще да е голям. Защото броят на осъдителните решения срещу прокуратурата е рекордно висок, а оттам е съвсем логично да се мисли, че сумата на обезщетенията, за които тя е осъдена – също ще е "рекордна".
Всъщност няколко години подред държавното обвинение отчиташе, че сумите, за които е осъдено, растат (от 851 979 лв. през 2010 г., до 2 888 460 лв. през 2012 г. и 2 060 197 лв. през 2013 г.). Истината обаче е, че до окончателното им изплащане с лихвите тези суми скачат поне двойно. И даже ако са скрити, размерът на щетите, които държавата и следователно – всеки един данъкоплатец, ще трябва да броят заради гафовете на прокуратурата, няма да стане по-малък.
За сметка на това в доклада на държавното обвинение е отчетливо изведен един твърде интересен извод: че "значителна част от основанията за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ съставляват случаи на постановени оправдателни присъди и прекратени наказателни производства за обвинения по чл.219, чл.220 и чл.282 от Наказателния кодекс". Това са т. нар. престъпления на властта: безстопанственост, неизгодни сделки и престъпления по служба – все "знакови" обвинения, за които вече свикнахме да очакваме от самото начало, и "знакови провали", особено когато става дума за висши представители на властта.
Рецептата за овладяване на тази срамна за прокуратурата тенденция за повишаване на броя на делата, по които е осъдена, и за размера на сумите, с които товари държавата, е: обучение за магистратите, връщане на възможността за обжалване пред ВКС на граждански искове с цена под 5000 лв., скъсяване на петгодишния давностен срок за завеждане на дело, за да не се трупат твърде високи лихви.
В доклада обаче няма и дума за спиране на връзкарските назначения на некадърни прокурори, а още по-малко пък се коментират подозренията за изпълнение на политически поръчки или за защита на частни интереси с инструментариума на държавата. У нас за такива неща пишат само във вестниците, в официалните доклади ги няма…
