"Октопод"-ът възкръсна из пепелта на Темида, с всички шансове да предложи поредна диагноза за трагичното й състояние. Едва ли има друго дело досега – може би с изключение на мегапроцеса срещу прословутите братя Красимир и Николай Маринови, което да не илюстрира в детайли всички познати слабости на правоохранителните и правораздавателните институции у нас. "Големият октопод", заченат през февруари 2010 г. от бившия вътрешен министър от първия кабинет на ГЕРБ Цветан Цветанов, постепенно се трансформира в малко главоного, а дългият първоначално списък с обвиняеми постепенно се сви до шест. През зимата на 2014 г. окончателно оневинен по мегаделото бе бизнесменът Пламен Стоянов-Дамбовеца, обвинен в източване на "Кремиковци" и за пране на пари. Логично той потърси правата си и заведе дело в Страсбург – с идеята да осъди държавата за 85 млн. евро пропуснати ползи и вреди на бизнеса му.
Тази седмица стана ясно, че от списъка отпадна още един – бившият прокурор от Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов вече не е сред обвиняемите по делото "Октопод". Новината съобщи Специализираният наказателен съд, на който се падна грижата наново да брои пипалата на "Октопод"-а. Тази седмица стана ясно, че делото ще бъде гледано от състав с председател Виктор Чаушев. То му бе публично разпределено от председателя на съда Георги Ушев. Искането за публично разпределение е на наблюдаващия прокурор по случая Светлозар Костов, шеф на Специализираната прокуратура.
От съобщението на спецсъда обаче не става ясно защо Цеко Йорданов е изпаднал от кръга на обвиняемите. Когато в началото на април тази година делото беше изпратено от съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд (СГС) на колегите му от спецсъда, той мотивира подсъдността с промените в НПК, според които делата срещу организирани престъпни групи са подсъдни на специализираните съдилища. Тази поправка влезе в сила малко след като "Октопод" стигна до СГС и продължиха да го гледат там. Сега съдия Атанасов обаче прие, че процесът трябва да започне в спецсъда. В разпореждането си той специално коментира факта, че сред обвиняемите е и бившият прокурор Цеко Йорданов. А делата за престъпления, извършени от лица с имунитет, се гледат от Софийския градски съд. Наказателнопроцесуалният кодекс обаче е категоричен, че делата за организирани престъпни групи, каквото е "Октопод", включващ и бившия магистрат, трябва да се гледат от Специализирания наказателен съд. Оказа се обаче, че името на Йорданов изненадващо липсва от списъка на обвиняемите.
Те са бившата барета и бивш съветник в ДАНС Алексей Петров, Марчело Джотолов, Антон Петров-Хамстера, Янко Попов и Кирил Топалов. Всички са обвинени за участие в организирана престъпна група, чийто ръководител според държавното обвинение е бившата барета. Всеки поотделно има и обвинения за рекет и изнудване. Само Антон Петров е участник. Цеко Йорданов пък бе обвинен, че като шеф на отдел "Следствен" във ВКП е осуетил наказателно преследване срещу българо-израелски гражданин.
В СГС по делото бяха проведени над 75 заседания и бяха разпитани 180 свидетели, 31 вещи лица и двадесетина пострадали. Преди да се озове в ръцете на съдия Атанасов от СГС, процесът водеше скандалната Румяна Ченалова. Тя обаче трябваше да се оттегли, тъй като междувременно беше отстранена от длъжност. Както е известно, Висшият съдебен съвет образува срещу нея дисциплинарно производство заради действията й по делото за несъстоятелността на дружествата "Белведере дистрибуция" и "Домейн Менада", накърнили интересите на френската компания майка.
Колко е затънала в калта Темида, на чийто гръб се е покачил "Октопод"-ът, личи от факта, че срещу Ченалова са образувани още две дисциплинарки. А тази седмица ВСС отложи решението си по производството срещу нея във връзка с т.нар. "Македонски случай". Проверката по случая продължава повече от две години, а ВСС трябваше да се произнесе на заседанието си тази седмица. Съдебните кадровици обаче прецениха, че имат нужда от още време за изясняване на случая. Той е свързан с действията на Ченалова като адвокат в скандален случай с източване на 2.5 млн. долара от държавния тютюнев холдинг "Македония табак" в западната ни съседка. ВСС образува дисциплинарното производство, след като беше сезиран от македонските власти. Миналата година делото в Скопие беше прекратено, но производството срещу Ченалова остана, а ВСС предложи тя да не бъде наказвана. Гласуването беше насрочено за тази седмица, но ВСС го отложи.
Ситуацията в съдебната система очевидно е драматична. Подсказва го и последното изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в края на месец май. Според него съдът и прокуратурата у нас си остават институциите с най-ниски нива на одобрение сред българите (одобряват ги по 14%). Неодобрението към прокуратурата е 63%, а към съда – 66 процента.
