"Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?", е един от въпросите, които предложи президентът Росен Плевнелиев за референдума наесен. Но поне засега политическите партии изразяват само съгласието си обществото да се изкаже по темата. Без да дават подробности и конкретни числа колко ще бъдат мажоритарно избраните законотворци, ако гражданите гласуват с "да" на допитването.
Единствено в партията на Георги Първанов имат ясна позиция по темата. Депутатът от АБВ Мариана Тодорова заяви пред "БАНКЕРЪ", че тяхната формация предлага смесена избирателна система. В нея 50% от народните представители да се излъчват пропорционално (като се гласува за дадена партия), а останалите – като се пуска бюлетина за конкретни личности.
"Характерно за смесената избирателна система е, че резултатът се отчита според пропорционалното гласуване и малките партии, минали 4-5-процентовия праг, ще могат да влязат в парламента. А ако нямат квота от мажоритарно избрани кандидати, няма да спечелят допълнителен мандат. Грешна е тезата, че смесената избирателна система нарушава плурализма и ще унищожи малките формации", обясни Тодорова.
Мандатоносителят ГЕРБ също иска да се даде по-голяма тежест на мажоритарните кандидати. Точна бройка обаче герберите не посочват. Депутатът Димитър Лазаров например смята, че те могат да бъдат между 50-60 до 100 души.
"При всички положения изразът "част" предполага, че се има предвид част, а не всички, и то една съществена част. Примерно една трета, половината, но действително това би следвало да се регламентира вече в самото законодателство", пък е мнението на председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов.
Коалиционните партньори от Реформаторския блок обаче са против мажоритарните претенденти. Според съпредседателя на парламентарната им група Найден Зеленогорски въпросът на президента трябва да се редактира. И гражданите да бъдат питани дали подкрепят наличието на мажоритарен елемент в гласуването за народните представители. Такава възможност сега дава преференцията. При все че при нея гласоподавателите избират личност, която е попаднала в определена партийна листа.
За социалистката Мая Манолова въпросът е некоректно формулиран. Причината е, че някои от гражданите ще гласуват за 100% мажоритарен елемент, други за 50 на сто, трети – да са само 31 конкретно посочените. Така тези, които имат различно разбиране, накрая ще бъдат излъгани. "Затова ГЕРБ и президентът Росен Плевнелиев трябва да редактират въпроса, за да е ясно за какво гласуват хората", отсече Манолова.
За разлика от реформаторите, които подкрепят преференцията, Движението за права и свободи не желае никакъв мажоритарен елемент в изборите. Според него така се изкривявала представителността, а то искало плурализъм и представителство в политиката на повече формации. Заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Станислав Анастасов припомни как през 2009-а имаше възможност за мажоритарен вот за 31 кандидати. Тогава облагодетелствани бяха ГЕРБ, които спечелиха 26 допълнителни места в парламента, и ДПС, които взеха пет мандата отгоре. Анастасов се опасява по този начин да не се наложи двуполюсен модел.
Становището на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт е, че всеки фолкпевец или певица, може да се яви на вота и да спечели мажоритарно, защото са известни. Но доколко ще са подготвени да бъдат законотворци? Патриотът е убеден, че един лекар, който спасява по няколко живота на ден, няма да има по-голяма тежест от някой чалгаджия, защото няма да има пари да се рекламира.
Излиза, че всички формации по принцип са готови да чуят мнението на гражданите, но нямат никаква представа какво ще им предложат след това. Най-вероятно пак ще се пазарят за всеки мандат като на Женския пазар.
